Кучетата са изключително интелигентни и схватливи животни.
И все пак понякога изискват малко усилия, за да заучат и изпълняват команди. Някои собственици се отказват и отчайват едва след първите няколко пъти, в които се опитват да научат четириногия си любимец на "Седни!", "Стани!" и други.
Решават, че кучето има нужда от нещо по-специално, че не подхождат правилно и че може би е време да се обърнат към професионален треньор на кучета.
Спокойно, това се отнася само за изключително буйни и своенравни породи.
Четириногите с труден характер се забелязват отдалеч и при тях е ясно, че имат нужда от някой "говорещ си с кучета".
Останалите се приучават на команди и на прилично поведение съвсем лесно и от собствените си стопани, като се използва деликатен подход, търпение, малко хитрост и, разбира се, подходящите лакомства за награда.
Но първо и най-важно си остава постоянството.
Търпението и постоянството са особено ценни, когато имаме малко кученце, но се отнасят с пълна сила и за по-големите четириноги. Едно дете научава някои нови неща за дни, други - за седмици.
Защо тогава искаме от кучето си да се научи да сяда или да дава лапа по команда само след няколко повторения?
Когато изричаме на глас команди като "Седни!", важно е да го правим с висок (но не крещящ) и ясен глас и винаги да спазваме една и съща интонация.
Дори да наблюдаваме пълно неподчинение, опитваме още няколко пъти, като запазваме спокойствие и равен тон. Ако е необходимо, даваме почивка на кучето си и, ако след нея не виждаме промяна, си казваме, че и утре е ден.
Тук кинолозите съветват да използваме вълшебната поредица 5-5-5.
С други думи, пет минути дресираме и приучаваме кучето, пет минути го оставяме да почива и отново пет минути преподаваме нови знания или преповтаряме вече заучените. Според гуруто в кинологията - Сизър Милан - това е оптималното разпределение на времето.
В предаването си Милан обяснява, че след пет минути четириногият приятел губи търпение и вниманието му се измества. Още пет са му достатъчни да почине и да започне пак да ни слуша.
Ако след третите пет минути няма резултати, най-разумно е да продължим с разходка, игра или гушкане, и да повторим рутината и на другия ден. Кинологът напомня, че кучетата, както и повечето от хората, обичат да имат ритмичност в режима си.
За постигане на добри резултати няма да се мине и без награди за отлично поведение.
С някое любимо на кучето ни лакомство в джоба то ще е по-склонно да слуша и да изпълнява каквото му кажем. Насоките са обаче да не даваме такъв тип награди след абсолютно всяко правилно изпълнение на команда, а да награждаваме след поредица от 3-4 успешни повторения.
В никакъв случай не бива да се поддаваме на изкушението да даваме награди на любимеца си, без той да е постигнал успех. Да, понякога тези мили очи и молбите да измъкнем поне една хапка лакомство от джоба си са почти неустоими, но трябва да сме упорити.
Милан припомня, че не е задължително наградите да са под формата на храна.
Четириногият ни приятел ще се зарадва също толкова на ласки, повече време за игра или някоя готина играчка, която не само ще забавлява кучето, а и ще му помага да се движи и да развива уменията си.
Кучетата си умират за вниманието ни и то е достойно възнаграждение.
И накрая, но не и по-значение - забавлявайте се и накрая на деня осигурете на кучето подобаваща почивка.
Дресировката и възпитанието на кучето не бива да са мъка или досадно задължение, а време, което да прекараме с любимеца си, да го опознаем и да го обикнем още повече. Четириногите усещат нервите и напрежението като радари и не реагират добре на него.
И обратното - позитивен и търпелив стопанин означава позитивно, търпеливо и отзивчиво куче.
Колкото до почивката - накрая на натоварен ден тя е също толкова важна за домашния ни любимец, колкото е и за нас.
Затова ние сме тези, които трябва да му приготвим комфортно легло, приятни условия за сън и порция питателна храна, съобразена с породата, възрастта и теглото му.
