Каквото и да прави котката - този безчувствен и егоистичен сфинкс, у стопанина ѝ винаги остава усещането за нещо скрито.
Вие може да си мислите, че тя показва радост, привързаност, обич, тъга, но винаги остава съмнението, че само си въобразявате, а хитрото животно просто ви манипулира.
Донякъде е така - котките не са хора и хората не бива да очакват от тях човешки емоции, както и да им приписват типични за нас реакции.
Това обаче не означава, че тези четириноги не изпитват задоволство и нещо, което хората биха разтълкували като знаци щастие и любов. Просто го показват по различен начин. И той, за разлика от доста очевидните знаци на раздразнение, е по-труден за тълкуване, а и често по-рядък.
Класически пример за това е "усмивката".
Повечето котки в спокойно състояние изглеждат енигматично като Мона Лиза - сякаш са леко засмени - ъглите на устите им са извити леко нагоре и те придобиват доста приветливо изражение. Човешкият мозък, свикнал да търси познатото, разпознава в това усмивка.
Но то е просто естественият им вид и не носи подобно послание.
Четириногите имат и още една специфична физиономия - с леко отворена уста, което също може да бъде разтълкувано погрешно. Отворената уста не е знак на доволство, а помага на котката да души по-добре и показва, че животното изследва особено обстойно определена миризма.
Котките обаче действително се усмихват и то по начин, който и при хората се смята за безотказен - с очи.
Когато искат да покажат, че се чувстват сигурни и им е комфортно и спокойно, те примигват или присвиват бавно очи, като може дори да не ги затворят напълно.
Тази мимика служи за общуване и между самите котки и например казва "можеш да ме приближиш, имам ти доверие."
Нещо повече - те биха могли да разпознават изражението и у хората и ако примигнете бавно към четириногото, то евентуално ще ви отговори със същото или дори ще се приближи и ще се отърка. Така котката показва, че има ви пълно доверие и се чувства добре с вас.
Съответно при по-недоверчиви или току-що появили се у дома котки, подобни "усмивки" от страна на човека могат да помогнат за разчупване на ледовете и успокояване на животното.
По принцип котките, за разлика от хората, почти не използват мимики и не изразяват емоции с лицата си. Това се обяснява с еволюцията им - те се развили като вид по време, когато териториите им не са били богати на плячка и съответно са били големи.
Така на котките не се е налагало често да общуват от близо със себеподобните си.
Затова и "езикът" на тези животни е свързан повече с телата им и те показват емоции с движения и звуци - съскане, ръмжене, присвиване на уши, движения на опашката, настръхване.
Показването на зъби също става само в подобни ситуации на предупреждение за готовност за бой. Съответно - ако котката срещу вас разтегне уста и се озъби - не бъркайте това с усмивка, а най-добре се оттеглете или престанете да я дразните.
По същия начин котката ще покаже, че е доволна най-вече с езика на тялото. Сигурен знак, че животното е спокойно и доволно, е лягането по гръб с открит корем. Отпуснатата свободно опашка сочи същото, както и мъркането и отъркването в човека.
Ако искате да видите всичко това от своята котка, специалистите съветват най-вече да си играете с нея и да опитате да видите света през нейните очи и на хищник, и на плячка.
10-15 минути занимания с играчка, която да служи като плячка, се харесват на животните, защото така те изразяват естествените си инстинкти. Играта намалява и стреса и скуката и привързва котка и човек един към друг.
Добре е това да става рано сутрин или късно вечер - когато е обичайното време на котките за лов.
Другото особено важно правило е да оставите котката сама да реши кога иска да е с вас. Не настоявайте за гушкане и милване, когато животното се е оттеглило на някое свое местенце и отказва да дойде при вас.
Когато котката пожелае да общувате, ще дойде сама. Обикновено при най-неподходящите за вас момент или място.
