Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Приличат на малки котенца, лаят като кучета и са свирепи убийци

Пясъчната котка е единствената котка, която живее само в пустинята Снимка: iStock
Пясъчната котка е единствената котка, която живее само в пустинята

Тази дива котка е живото доказателство, че външният вид лъже. Пясъчната котка дори и в зряла възраст прилича на малко домашно коте с размер до 53 сантиметра без опашката, но всъщност е опитен ловец, свикнал да оцелява в сурови условия.

Тя е открита през 1858 г. в Северна Сахара и първоначално е кръстена "Маргарита" на именит френски генерал, само че заради характеристиките ѝ повече се налага наименованието "пясъчна котка".

Името не идва от външния вид на животното, а от факта, че това е единствената котка, която живее само в пустинята.

Подобни на нейния вид диви котки също са привикнали на труден живот, но обитават местности, в които все пак се срещат зеленина и повече вода.

Снимка: iStock

Пясъчната котка на свой ред се слива напълно с дюните около нея и е изключително трудна за различаване от плячката и враговете си.

Долната част на лапите ѝ е с дебела козина, която я предпазва от горещия пясък и я прави напълно безшумна.

В допълнение пясъчните котки не оставят никакви отпечатъци в пясъка заради своите лапи. Изследователи на National Geographic забелязват, че животните имат навика да си затварят очите през нощта, въпреки че ги приближава човек, с цел да не бъдат разпознати в мрака.

Така или иначе пясъчната котка предпочита убежището на своята хралупа.

Тя е невероятно добър копач и хралупите ѝ достигат до четири метра и половина. Ноктите ѝ никога не се прибират напълно, за да е в готовност да копае укритие, ако се наложи, или да ловува попаднала ѝ плячка.

Снимка: iStock

По-голямата част от улова ѝ също живее в хралупи, така че ноктите винаги са от полза.

Пясъчните котки почти не издават звуци и ако все пак измяукат - това звучи повече като лай.

Животните използват този тип звукова сигнализация обикновено когато са в размножителния си период и си търсят партньор. Умението им да мяукат/лаят е ценно, защото те не следват определена сезонност в размножаването си както повечето техни братовчеди от котешкото семейство.

Освен това след като достигнат полова зрялост, пясъчните котки могат да раждат не едно, а две котила на година.

Че са издръжливи животни показва и фактът, че могат да изкарат без вода над седмица и са в състояние да изминат впечатляващи разстояния за една нощ. В Мароко например една пясъчна котка, следена от NG, успява да измине 14 километра за 24 часа. Продължителността на живота на тези котки е около 13 години.

За съжаление, пясъчната котка е застрашен вид и среща заплахи както в природата, така и заради човешката дейност.

В последните години тя е обект на бракониерство и незаконна търговия към хора, които се опитват да я превърнат в домашен любимец.

Глобалните промени в климата също я излагат на опасност като превръщат сухите региони, в които котката живее, в още по-безводни места. Ерозията на пясъчните дюни също заплашва животното и би могла да го остави без бърлога, в която да е на сигурно.

Израел, Европейският съюз и Обединените арабски емирства обаче работят много сериозно за съхраняването на вида и продължаването на поколенията му.

   

Най-четените