На фона на наближаващите избори за Европейски парламент, три формации биха вкарали свои кандидати в ЕП, ако изборите бяха днес. Това показва декемврийското проучване на "Алфа Рисърч".
В края на декември готовност да гласуват за представители на България в Европарламента заявяват 48,2% от избирателите, а всеки втори или не възнамерява да участва, или не е решил как точно ще постъпи.
По-ниската активност води до силно сближаване на позициите между ГЕРБ (16% от всички избиратели или между 32 и 34% от гласувалите) и БСП (14,9% от всички избиратели или около 30-32% от гласувалите).
Така, към момента ГЕРБ запазва крехко предимство пред основния си опонент, но икономическата ситуация в страната, както и мотивацията на неговите разнородни избиратели, сред които има както европоддръжници, така и евроскептици, ще са ключови за крайния му резултат.
БСП също не е особена убедителна в мобилизацията на своя вот, но превръщайки изборите в тест за или против правителството, успява да задържи лоялния си електорален кръг от симпатизанти.
ДПС се открояват като третият участник, който ще има сигурно представителство в Европейския парламент. Подкрепа за Движението за евровота заявяват 5,1% от общия брой избиратели, или между 10 и 13 на сто от гласувалите. Предвид способността му за силна електорална мобилизация, по-ниска избирателна активност може да им позволи да скъсят съществено дистанцията с водещите ГЕРБ и БСП и така да пледират за връщане във властта през парадния вход.
Скандалите в Обединените патриоти сриват електоралната им подкрепа с изключително бързи темпове. Дори все още формално обединени, те мобилизират едва една трета от бившите си избиратели.
Антиевропейските настроения на значителна част от потенциалните им симпатизанти допълнително ги демотивират и така електоралния им ресурс пада до 2.9% от общия брой избиратели в страната. При сега заявената избирателна активност от около 48%, това е равностойно на около 5,5 - 6 на сто от гласуващите, което ги поставя на границата на бариерата, необходима за излъчване на евродепутат.
На същата граница, но с положителен електорален тренд е коалицията "Демократична България". Подкрепа за обединението заявяват 2,7% от общия брой избиратели, или около 5,5 - 5,8% от готовите да гласуват в евроизборите.
Обратно на патриотичния вот обаче привържениците на "Демократична България" са значително по-заинтересовани и мотивирани да гласуват в изборите за членове на ЕП, което благоприятства шансовете им да излъчат там свой представител.
В края на миналата година оценките към политици и институции в България са като общо занижени спрямо септември 2018-а. Доверието във всички институции и почти всички политици е паднало, като единствените, които бележат крехко повишение в рейтинга са лидерите на ДПС и Воля - Мустафа Карадайъ и Веселин Марешки.
