Дни преди предсрочните парламентарни избори се очертава да има 7-партиен парламент с немалка възможност осма политическа сила да прескочи прага от 4%. Това показват данните от проучването на "Алфа рисърч", проведено между 20 - 23 октомври 2024г. със собствени средства на агенцията.
Извадката на изследването е формирана сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна, като за нея е използвана стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци.
Според данните проучването подкрепата на респондените, заявили че в неделя ще гласуват, се разпределя по следния начин:
- ГЕРБ-СДС - 26,5%
- ПП-ДБ - 14,9%
- "Възраждане" - 14,2%
- Алианс за права и свободи - 7,9%
- ДПС - Ново начало - 7,4%
- БСП - Обединена левица - 7,2%
- Има такъв народ - 6,1%
- МЕЧ - 3,8%
- Синя България - 2,7%
- "Величие" - 2,6%
- Други - 6,7%
Според анализа на социолозите ГЕРБ-СДС успяват да постигнат висока мобилизация сред привържениците си и да си осигурят комфортна преднина пред своите опоненти.
Пред bTV социологът Боряна Димитрова коментира, че леката мобилизация при ГЕРБ-СДС се дължи на това, че дадоха заявката, че ще направят всичко възможно да има правителство.
Сериозна битка има за второто място, където ПП-ДБ и "Възраждане" са с изключително близки резултати. ПП-ДБ все още не успяват да си върнат подкрепата на оттеглилите се през юни избиратели. Междувременно "Възраждане" търпи конкуренция от позициониращи се в радикално-популистката ниша формации като ИТН и МЕЧ.
Сред най-ожесточените битки се очертава тази между двете крила на ДПС.
Седмица преди разликата между водения от Ахмед Доган "Алианс за права и свободи" и коалицията около Делян Пеевски "ДПС - Ново начало" е половин процент.
"Алфа рисърч" отчитат, че "Алианс за права и свободи" има по-голям резерв от колебаещи се избиратели, докато "ДПС-Ново начало" има по-силни институционални позиции сред кметовете на населените места, където е съсредоточен вотът на българските турци и мюсюлмани. Неясно остава и как ще се развие вотът в чужбина.
"БСП - Обединена левица" и ИТН са другите двама "сигурни" участници в следващия парламент, но и при двете формации се наблюдава относително по-ниска степен на мобилизация, неустойчивост и потенциална динамика в подкрепата.
Под 4% бариера, но най-близо до нея са МЕЧ, "Синя България" и "Величие". Въпреки че за влизане в парламента може да са необходими рекордно ниските 80 000 гласа, едва ли две партии ще съумеят да ги съберат.
Според "Алфа рисърч" по-вероятно е само една от тези формации да оползотвори мигриращия емоционален и протестен вот.
В тази посока остава и опцията "Не подкрепям никого", за която към момента заявяват, че ще посочат около 3%.
Относно избирателната активност, изследването посочва, че към урните в неделя са готови да отидат около 30-32% от анкетираните. Това се равнява на около 2 млн. избиратели.
Тази апатия личи и от настроенията сред обществото по отношение на предизборната кампания.
Според 56% от пълнолетните граждани на страната в техните населени места по нищо не личи, че предстоят избори. 13% посочват, че се предлагат стимули за гласуване, 14% казват, че кампанията е напрегната и пълна с конфликти, а 17% я определят като спокойна.
От "Алфа рисърч" посочват, че тяхното проучване "отразява доброволно споделените оценки, нагласи и намерения за участие във вота на 27 октомври, но делът на купен, контролиран или принудителен вот остава извън неговия обхват".
