Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Алфа рисърч": Правителството започва с положителен рейтинг за пръв път от 2009 г. насам

Пред кабинета "Петков" обаче има три основни проблема, които могат да го отведат към провал Снимка: БГНЕС
Пред кабинета "Петков" обаче има три основни проблема, които могат да го отведат към провал

Правителството на Кирил Петков е първото от 2009 г. насам, което започва у нас мандат с положителен рейтинг. Същевременно с това обаче настроенията в самото общество са изключително поляризирани. Това са част от изводите от новото проучване на "Алфа Рисърч".

Изследването е проведено в периода 6 - 14 февруари 2022г., сред 1060 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с квота по пол, възраст, образование. Публикувано е на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.

"Въпреки смяната на седем редовни правителства в този период от 20 години, много рядко се е наблюдавал такъв забързан и разнопосочен ритъм в еволюцията на обществените нагласи в началните месеци на едно управление, какъвто регистрира настоящото проучване", отбелязват от социологическата агенция.

Оттам извеждат три основни извода към момента: Превес на позитивното отношение към правителството (35% положителни реакции спрямо 23% отрицателни), каквото не е измервано от 2009 година; очаквания за осъществяване на ключови за страната реформи; Запазване на електоралните позиции на "Продължаваме промяната" от ноемврийските избори, при нарастваща дистанция спрямо опозиционните партии и по-малките коалиционни партньори.

Същевременно с това обаче, редица от ключовите ангажименти на новата власт са подложени на силно оспорване, с риск от неблагоприятен развой в обществената ѝ подкрепа.

Така например данните на "Алфа рисърч" показват, че във вътрешно-политически план предприетите до момента стъпки за прилагане на новия управленски подход се оценяват по-скоро скептично при това не само от широката общественост, но дори и от страна на коалиционните партньори на ПП.

Също така възникналите противоречия по оста президент-премиер към редица чувствителни за обществото въпроси, симпатиите, вкл. на привържениците на "Продължаваме промяната" са на страната на Румен Радев, а не на Кирил Петков, което носи риск за ерозия на изпълнителната власт при бъдещи конфликти.

Във външната политика също има фактори, които могат да окажат негативно влияние върху правителството, като това са противоречивите изказвания на президент и министри относно ангажираността на България като активен член на НАТО в кризисната ситуация Русия - Украйна (тук симпатизантите на коалицията са диаметрално разделени в позициите си), както и липсата на сериозна обосновка за новия подход към преговорите със Северна Македония.

Два месеца след сформиране на управляващото мнозинство обаче се наблюдават и първи съществени разминавания в отношението на симпатизантите на коалиционните партии към правителството.

Най-висока подкрепа за него заявяват избирателите на "Продължаваме промяната" (66%) и са практически единствените, които нямат критики към кабинета. Одобрението спада до 50 на сто сред симпатизантите на БСП, а сред тези на "Има такъв народ" и "Демократична България" е в рамките на 33% до 36%.

Резултатите показват още, че най-интересуващите се от политика избиратели, информиращи се освен от телевизията, но и от радиа, печатни и онлайн медии - са още по-критични с 29% доверие и 32% недоверие към кабинета.

От "Алфа рисърч" посочват, че за на база данните от 20 години мониторинг на обществените нагласи в България, наличието на публичен ресурс на доверие към правителството в момента най-много се доближава до ситуацията на старта на Тройната коалиция през 2005г. - както по отношение на конкретните стойности на доверие и недоверие, така и по отношение на амалгамата от очаквания - от една страна, реализация на управленския мандат, от друга - сериозен скептицизъм относно събирането на толкова разнородни политически субекти.

След два неуспешни парламента настоящото 47-ото Народно събрание стартира с идентично одобрение като всички останали след 2009г. 18% оценяват положително дейността му срещу 29% отрицателно. Мнозинството от 53% все още нямат конкретни впечатления.

Това позволява при достатъчна воля и компетентност да се използват възможностите за постигане на политически консенсус чрез легитимни парламентарни механизми, а не чрез силно неодобряваните от хората процедурни хватки, отбелязват от "Алфа рисърч".

Президентът Румен Радев пък започва втория си мандат с 51% доверие срещу 23% недоверие. Неговата подкрепа идва основно от симпатизантите на три политически сили - "Продължаваме промяната" (78%), на БСП (91%) и на ИТН (67%).

Към този момент, макар и разногласията (по темата Македония, смените в Булгаргаз, начините за противодействие на корупцията и пр.) да са доста пестеливо изразени публично, тезите на президента Радев се ползват с три пъти по-силен отзвук (34% от анкетираните ги споделят), отколкото тези на премиера Петков (едва 12% застават на негова страна при наличие на разминаване с Радев).

Не може да се каже отсега как ще се развият отношенията президент-правителство през следващите месеци. Обстоятелството обаче, че в спорни казуси премиерът не може убедително да защити позициите си, дори сред симпатизантите на собствената си партия и коалиционни партньори, ни кара да определяме отношенията с президента като рисков фактор пред стабилността на правителството, отбелязват от социологическата агенция.

Електоралните нагласи не бележат особено значителни разлики в сравнение с последните парламентарни избори от ноември 2021 г. Снимка: "Алфа рисърч"
Електоралните нагласи не бележат особено значителни разлики в сравнение с последните парламентарни избори от ноември 2021 г.

Три месеца след последните парламентарни избори електоралните нагласи остават без съществена промяна. "Продължаваме промяната" запазват подкрепа от около 24,4%, но стоят на отчетлива дистанция пред втората политическа сила - ГЕРБ (18.1%), чиято подкрепа търпи ерозия от 4 пункта.

Въпреки яростния сблъсък между управляващи и опозиция през първите два месеца, слабостите на коалицията не водят до ръст в подкрепата за опозицията.

Двата противоположни процеса, развили се в БСП през последните месеци - оспорването на лидерското място на Корнелия Нинова заради водената от нея политика и слабия изборен резултат и консолидацията зад личността ѝ, заради завръщането на социалистите във властта, оставя партията в изходна позиция - без печалби, но и без загуби.

Макар и да спечели вътрешно-партийната битка, Нинова, поне за момента, не успява да разшири общественото влияние на БСП, която е на нива малко под 10% (9.8%), отбелязват от "Алфа рисърч".

ДПС получава традиционната си подкрепа от 7.2% от живеещите в страната избиратели.

Продължава ерозията в подкрепата за "Има такъв народ", които след проиграните възможности за съставяне на правителството губят все повече подкрепа, като в момента за тях биха гласували 6,6% от българите.

Без промяна в сравнение с последните избори остава подкрепата за "Демократична България" - 6.4%. След като ДБ се превърна в един от основните донори на избиратели за ПП преди три месеца, в момента коалицията сплотява най-твърдите си привърженици.

По редица въпроси като евроатлантическата ориентация на страната, диалога със Северна Македония, първите действия на правителството и пр. симпатизантите на ДБ са на доста по-различни позиции от останалите партии, което поставя по-високи изисквания и пред техните лидери.

Три месеца парламентарно присъствие и остро конфронтационна политика на Възраждане, специално по отношение на зелените сертификати, й позволяват да затвърди позициите си в нишата на радикалните формации. Към края на февруари тя печели гласовете на 5.2% от гласуващите.

   

Най-четените