Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

С вкус и аромат на селва, крайбрежие и планина

"Да предадеш поздрави на маите и после ще разказваш, дали ходят голи и с пера по улиците на Лима!". С тези думи ме изпроводи за Перу мой приятел... 

На снимката: център на Лима Снимка: Миглена Иванова
"Да предадеш поздрави на маите и после ще разказваш, дали ходят голи и с пера по улиците на Лима!". С тези думи ме изпроводи за Перу мой приятел...

На снимката: център на Лима
Ресторантът "Ла роса наутика” ("Роза на ветровете”) на брега на океана в Лима Снимка: Миглена Иванова
Ресторантът "Ла роса наутика” ("Роза на ветровете”) на брега на океана в Лима
Ориз с морски дарове в ресторант в търговския център "Ларкомар” в Лима на брега на океана Снимка: Миглена Иванова
Ориз с морски дарове в ресторант в търговския център "Ларкомар” в Лима на брега на океана
Улицата на пиците
Музеят на изкуствата "Педро де Осма” в бохемския квартал "Барранко” Снимка: Миглена Иванова
Музеят на изкуствата "Педро де Осма” в бохемския квартал "Барранко”
В Парка на любовта Снимка: Миглена Иванова
В Парка на любовта
Винарна в Катапайа-Лунауана - инструменти за мачкане на грозде от век и половина, които се използват и до ден днешен Снимка: Миглена Иванова
Винарна в Катапайа-Лунауана - инструменти за мачкане на грозде от век и половина, които се използват и до ден днешен
Резерватът "Ломас де Лачай", в който никога не вали дъжд. Растенията се хранят от влагата във въздуха Снимка: Миглена Иванова
Резерватът "Ломас де Лачай", в който никога не вали дъжд. Растенията се хранят от влагата във въздуха
Перу предлага прекрасни възможности за катерене Снимка: Миглена Иванова
Перу предлага прекрасни възможности за катерене

"Да предадеш поздрави на маите и после ще разказваш, дали ходят голи и с пера по улиците на Лима!". С тези думи ме изпроводи за Перу мой приятел.

Да, ама се оказа, че маите живеят доста по-на север - при пирамидите в Мексико, а част от наследниците на инките (чиято империя е обхващала и земите на днешно Перу) се опитва да си припише други предци. Другата пък част отчаяно се бори за възраждане на ролята на изконния им език - кечуа.

Въпреки че в България тази далечна страна е известна предимно с Мачу Пикчу и лáмите, по света тя е популярна и с прекрасните си възможности за сърфинг и парапланеризъм, катерене и...

превъзходната си кухня!

Независимо от това, дали похапваш прясна печена синя пъстърва в градчето Обрахийо или ориз с морски дарове и ароматни хрупкави хлебчета, получени след кимване по български в знак на отрицание ("Не, хляб не консумирам!"), на брега на океана в Лима, на фона на залязващото слънце и бодро скачащите по вълните сърфисти, разбираш защо темата за яденето е точно толкова централна за перуанците, колкото и тази за времето за англичаните.

Едно от важните мероприятия в лимския календар е кулинарният фестивал "Мистура", традиционно провеждан през септември, на който кръстосват шпаги най-умелите перуански готвачи, а редом с тях встъпват в схватка за първото място местните кухни от перуанските север и юг, изток и запад.

Сега е ноември, но в Перу, ако човек пожелае нещо, никога няма начин да няма начин.

Своеобразен мини-фестивал на перуанската кухня само за 50 солес (около 25 лева) ни предлага веригата от ресторанти "Рустика" с шведска маса, изпълнена с целия спектър на креолската кухня.

На другия ден, естествено, сърцето ме носи натам.

Качвам се в таксито и подавам тефтерчето с нужния адрес на шофьора.

"Нищо не виждам, прочети, моля!" - "А как ще ме караш? Пътя виждаш ли?" - "О, няма проблем!" - "За колко ще ме закараш до "Рустика" в Баранко?" - "10 солес" - "7?" - "8" - "Ето идва друго такси, ще хвана него!" - "Добре. 7".

Отпускам се на седалката.

Под звуците на кумбия и клаксоните на профучаващите на милиметри от нас коли, като на магия стигаме до ресторанта. На входа гостоприемно ме приветстват двама афроперуанци, вътре ехти салса, а кръшна келнерка танцува, носейки в ръце две пълни табли.

Дори да отидеш сам на такова място в Лима, няма да скучаеш.

Още повече, ако си турист. До мен сяда човек на средна възраст и ме пита: "От Бразилия ли сте?" Забелязах, че тук туристите, които не са надарени с русоляви коси и сини очи, автоматично биват причислявани към кариоките. "Не, - викам. - От България" - "Ааа, Хорхе Димитров!" - "Да" - "И Христо Естóичков" - "Точно така!".

След уточняването на тези важни детайли моят събеседник вече е готов да ме посвети в тайните на местната кулинария.


Антикучос - шишчета от говеждо сърце

Тя е разнолика като самото Перу: побрала в себе си вкусовете и ароматите на селвата, крайбрежието и планината, но не само.

В нея се преплитат традициите на племената, съществували преди инките, както и на самите инки, а също и на испанците, чиято кухня носи и привкуса на Ориента.

Много силно е влиянието на Африка още от времето, когато африканските роби се подвизавали и около печките на перуанската аристокрация.

Ярко свидетелство за това са ястията антикучо - шишчета от говеждо сърце, и безумно вкусното таку-таку, приготвяно от ориз и боб.

Таку-таку

С италианците, които пристигат тук през 1840-та, наред с останалите кулинарни шедьоври, се появява пицата.

През 50-те години на XIX век идват хиляди китайци, които са пратени на работа на плантациите за захар и памук, както и за добив на гуано.

Тяхна следа е широко разпространената китайска храна с перуански оттенък, наречена чифа.

Интересно е да се отбележи, че през 1857-ма в Лима живеят около 20 000 европейци - французи, шотландци, англичани, немци и др.

А през 1899-та тук се появяват японците. Заедно с тях и част от перуанската кухня, наречена никей.

Ястието, което можем да наречем "лицето" на перуанската кухня пред света е севиче.


Севиче

Перуанците казват, че тяхната кръв е като севичето. То съдържа лук, дошъл в Перу от Европа, чесън от Средиземноморието, пипер от Азия, лимон от Африка, царевица от Перу и риба или морски дарове, мариновани по начин, характерен за японската кухня.

Но като говорим за ядене, не можем да пропуснем и напитките.

Традиционната безалкохолна перуанска напитка е изключително вкусната чича морада от червена царевица и лимон. Любителите на огнената вода задължително трябва да опитат местния уникален концентрат писко, който е едно към едно с нашата уникална гроздова ракия.

Когато летя по Коста Верде - зеления тихоокеански бряг на Лима, към летището, местният PR, преобразен в ролята на таксиметров шофьор ме пита:

"А пробвахте ли традиционното перуанско ястие пачаманка - месо, картофи, юка, царевица и какво ли още не, приготвени върху нагорещени камъни в дупка в земята? Не??? Значи ще се върнете тук отново!"

Заминавам си от Перу с надеждата, че съм се возила в колата на местния пророк.

*Авторът е журналист в Радио България, БНР

Най-четените