Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Скандинавско затопляне

На този мостик в третия по големина шведски град - Малмьо, са снимани различни сцени от сериала "Мостът" (Broen). Забележителния "реквизит" от филма обаче е само една от причините да посетите Малмьо, Копенхаген и моста Йоресунд между Швеция и Дания Снимка: Ема Иванова
На този мостик в третия по големина шведски град - Малмьо, са снимани различни сцени от сериала "Мостът" (Broen). Забележителния "реквизит" от филма обаче е само една от причините да посетите Малмьо, Копенхаген и моста Йоресунд между Швеция и Дания
Футуристичната кула "Turing torso", която се извисява в покрайнините на Малмьо на брега  на Балтийско море - е най-високата сграда на Скандинавския полуостров - 190 метра. Футуристичният й дизайн е дело на гениалния испански архитект Сантиаго Калатрава Снимка: Ема Иванова
Футуристичната кула "Turing torso", която се извисява в покрайнините на Малмьо на брега на Балтийско море - е най-високата сграда на Скандинавския полуостров - 190 метра. Футуристичният й дизайн е дело на гениалния испански архитект Сантиаго Калатрава
Времето в Швеция през уикенда беше с 15 градуса по-топло, отколкото в България. Мъглите обаче са задължителни в Малмьо, а и в Копенхаген. Снимка: Ема Иванова
Времето в Швеция през уикенда беше с 15 градуса по-топло, отколкото в България. Мъглите обаче са задължителни в Малмьо, а и в Копенхаген.
Шведското гостоприемство не опира само до туристите и мигрантите - в Малмьо се стремят дори на птиците да им е удобно, затова отоплят водата в каналите, така че патиците да не умрат от студ през зимата Снимка: Ема Иванова
Шведското гостоприемство не опира само до туристите и мигрантите - в Малмьо се стремят дори на птиците да им е удобно, затова отоплят водата в каналите, така че патиците да не умрат от студ през зимата
По брега на Балтийско море крачат лебеди - едри, охранени, нахални Снимка: Ема Иванова
По брега на Балтийско море крачат лебеди - едри, охранени, нахални
Ако ти потрябва предна гума на колело - в Швеция просто си я взимаш от улицата Снимка: Ема Иванова
Ако ти потрябва предна гума на колело - в Швеция просто си я взимаш от улицата
Скандинавският дизайн се предлага навсякъде по улиците на Малмьо. В огромния магазин за мебели Bolia на централната улица, този стол е на скромната цена от 2000 евро. Снимка: Ема Иванова
Скандинавският дизайн се предлага навсякъде по улиците на Малмьо. В огромния магазин за мебели Bolia на централната улица, този стол е на скромната цена от 2000 евро.
От другата страна на морето - на по-малко от 50 км. от Малмьо, се намира Копенхаген. Датската столица е още по-луда на тема велосипеди. Снимка: Ема Иванова
От другата страна на морето - на по-малко от 50 км. от Малмьо, се намира Копенхаген. Датската столица е още по-луда на тема велосипеди.
Копенхаген е известен с каналите си... Снимка: Ема Иванова
Копенхаген е известен с каналите си...
...с катинарите по каналите... Снимка: Ема Иванова
...с катинарите по каналите...
...и, естествено, със статуята на Малката Русалка Снимка: Ема Иванова
...и, естествено, със статуята на Малката Русалка

Повярвайте, идеята за едно кратко пътуване до Швеция през уикенда съвсем не беше свързана с мисълта за бягство от свирепия студ, който достигна Балканите последната седмица. Но така се случи, че в неделя, когато в София температурите достигнаха до минус 20 градуса - в Малмьо беше едва минус 5.

Иронията стана още по-голяма, когато в понеделник в Южна Швеция последва рязко затопляне и нямаше нужда дори от ръкавици (супер - така или иначе си загубих едната). Плюс 6 на брега на Балтийско море. Минус 8 в София.

И така - времето беше сравнително подходящо за разходки по улиците на Малмьо.

Снегът, който заваля още в петък вечер, помогна за намирането на отговора на основния въпрос, над който всеки българин може да си поблъска главата. А именно: как така по шведските тротоари няма кал, лед и мръсни купчини сняг, а в зимна България снегът е неестетичен още след първия час, улиците са постоянно кални, а ледът е опасен за живота?

Отговорът на този неприличен въпрос се крие в няколко подробности, мислех си, докато се разхождах из центъра на най-южния шведски град, около катедралния храм "Санкт Петри". На шведски - Sankt Pеtri kyrka - е най-старият готически храм в тази част на Скандинавия, строен през далечната 1319-та година.

В лутарианския храм Санкт Петри се намира най-големия дървен олтар в Европа. И има жени-свещеници. Това няма да го видите другаде, гаранция...

Но да се върнем на въпроса за леда тук и там...

Първата и основна причина за липсата на лед по улиците очевидно е настилката - повечето тротоари в Малмьо, както и в Копенхаген, който се намира само на 43 км през морето (малко повече, отколкото е разстоянието от летището на Малмьо до града) - са павирани, но между паветата има големи процепи, през които водата може да се оттича. Асфалтът на улиците също е едър и... някак стабилен - като всичко наоколо: колите, фасадите, покривите - и дори хората.

По пътищата постоянно се ръси с луга, макар че кога точно - не е ясно. Предполагам, че тази дейност се извършва от тролове през нощта, докато всички спят. Само това би обяснило ефективността на тези действия, защото според швеската митология троловете са високи между три и осем метра...

В тази част на Европа през зимите на 21 век съществителното "кал" е на път да изчезне от речника. Калта е останала във времето на крал Ханс от приказката на Андерсен "Галошите на щастието".

Докато вървя по брега на Балтийско море в посока кея (тук е снимана сцената от датско-шведския сериал "Мостът", когато Мартин - героят на Ким Бодниа - разбира кой седи зад всичките престъпления), не мога да забравя, че в родината ми Елин-Пелиновата "Кал" си е все така актуална. За да не ми стане глупаво, компенсирам с утешителнатата мисъл:

Все пак в България сме от облагодетелстваната част от света. Ние сме от онези, които могат да достигнат тази "обетована" северна земя само с лична карта и спокойно да се върнат обратно.

На бас ловя, че 90% от населението по света няма и да си помисли за обратния път в момента, в който достигне Малмьо. По-голямата част от бежанците, озовали се в Европа, искат да се доберат именно до тази далечна точка, която е горе-долу на една географска ширина с Москва.

Поне влакът, който пресича едно от най-уникалните съоръжения в Европа - мостът Йоресунд, е претъпкан в посока Швеция, откъм Дания.

Шведите творят история. Затова и мястото на Поршето от сериала "Мостът", както и на дрехите на детективката Сага Норен (зеленото палто, кожения панталон и вечните ботуши) се намират в Техническия музей. Там, в специален ъгъл, те привличат посетители от цял свят. Което е и малко притеснително - явно че 4-ти сезон на сериала не е в процес на снимки.

Защо не искат да останат на континента всички тези хора и се стремят насам?

Може би просто на фона на рестрикциите към мигрантите от страна на съседни държави като Дания, шведското гостоприемство, подреденост и любезност, които просто се носят на талази из Малмьо, са поразителни - и действат толкова привлекателно за мигрантите.

Местните хора са спокойни, усмихват се (представяте ли си, дори и в понеделник!) и постоянно искат да помогнат.

В магазина за дрехи в мола ("Искате ли да се стоплите? Вода, чай, кафе да ви предложа?"), в магазина за сувенири ("Цената на този магнит е завишена, сигурна ли сте, че го искате?"), в музея ("Не са ви казали, че билетът важи, както за Музея на техниката, така и за Историческия музей? Нека ви върна парите!"), в таксито ("България е много хубава страна, бил съм на "Слънчев бряг", обичам българската кухня") - положителните реплики са навсякъде. За да се стигне накрая до признание от устата на собственичката на апартамента, в който сте отседнали - "Да, в Малмьо хората са много добри...".

Но въпреки наплива към Швеция, който е именно заради толерантната политика към новодошлите, очевидно не всички култури разбират градивната енергия, нито корените на това скандинавско гостоприемство.

Група от 10-12 подрастващи, очевидно второ поколение мигранти, бродят с мрачен вид из центъра. Тези деца пробват с пръсти дали на някоя кола не й се отваря вратичката за гориво. Поведението им силно се откроява в град, в който хората дори не заключват велосипедите си. Вярно, горивото тук е доста по-скъпо, отколкото на континента, но чак за източване?

Футболистът Златан Ибрахимович, който е родом от Малмьо - вероятно е най-известният човек от половинмилионния град. Затова и името му често присъства в рекламите по улиците

За разлика от Малмьо, Копенхаген съвсем не изглежда толкова приветливо, поне не и през тези зимни дни.

Датската столица е по-голяма и създава усещането за много по-голям и космополитен град от третия по големина шведски град.

Датчаните имат вид и на по-заклети вело-маниаци от шведите, а велоалеите тук са с размер на пътно платно.

Канали, кораби, сгради, сгради, сгради... И бира. Това е Копенхаген.


В най-обикновен магазин има около 100 вида бири - повечето от които са онова, което тук наричаме "крафт" - бири от малки пивоварни.

В рамките на един ден няма време да се разгледа всичко в града, но има време за една дълга разходка до статуята - символ. Малката Русалка от приказката на Андерсен седи на сравнително отдалечено място от "идеалния център", край бреговете на Копенхаген - и така още от 1913 година.

Неслучайно тази статуя е толкова обичана.

На фона на ранно залязващото зимно слънце тя изглежда достъпна и симпатична. И най-важното: от своето закътано височко място на скалите, световноизвестната фигурка създава чувство за уют в един скандинавски свят, който изглежда все по-неясен, все по-сбъркано либерален и крайно противоречив за чужденците.

Свят, който уверено върви към още по-изумителен социален прогрес. И най-вероятно, и за дълбоко съжаление - към все по-големи социални сблъсъци.

Най-четените