Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Изоставените светини на Черепиш - I част

През този вход между 1950-та и 1990-та са влизали възпитаниците на Софийската духовна семинария, заточена от червената власт в околностите на гара Черепиш Снимка: Христо Узунов
През този вход между 1950-та и 1990-та са влизали възпитаниците на Софийската духовна семинария, заточена от червената власт в околностите на гара Черепиш
За 40 години красивата природа на Искърското дефиле се превръща в неделима част от живота на младите семинаристи Снимка: Христо Узунов
За 40 години красивата природа на Искърското дефиле се превръща в неделима част от живота на младите семинаристи
Според традицията всеки випуск трябвало да постави по един кръст на отсрещните скали, за да отбележи завършването си Снимка: Христо Узунов
Според традицията всеки випуск трябвало да постави по един кръст на отсрещните скали, за да отбележи завършването си
Малко след централния вход започват стъпалата, отвеждащи към горните етажи. Днес те са изпочупени, а използването им крие рискове за здравето Снимка: Христо Узунов
Малко след централния вход започват стъпалата, отвеждащи към горните етажи. Днес те са изпочупени, а използването им крие рискове за здравето
Паяжините са честа гледка из помещенията на изоставената сграда Снимка: Христо Узунов
Паяжините са честа гледка из помещенията на изоставената сграда
В тази зала някога се е помещавала столовата, в която са се хранили семинаристите Снимка: Христо Узунов
В тази зала някога се е помещавала столовата, в която са се хранили семинаристите
Природата нахлува през разбитите прозорци на семинарията в Черепиш Снимка: Христо Узунов
Природата нахлува през разбитите прозорци на семинарията в Черепиш
В кухнята се е приготвяла храна за до 300 души - толкова са били преподавателите и техните възпитаници Снимка: Христо Узунов
В кухнята се е приготвяла храна за до 300 души - толкова са били преподавателите и техните възпитаници
При преместването от София към Черепиш през 1950 г. е изгубена голяма част от имуществото на семинарията, както и много ценни документи. При завръщането в София през 1990 г. много неща са оставени във вече напуснатата сграда. След като пазачът е уволнен обаче всичко е разграбено. Останала е само тази ненужна коруба от стар телефон... Снимка: Христо Узунов
При преместването от София към Черепиш през 1950 г. е изгубена голяма част от имуществото на семинарията, както и много ценни документи. При завръщането в София през 1990 г. много неща са оставени във вече напуснатата сграда. След като пазачът е уволнен обаче всичко е разграбено. Останала е само тази ненужна коруба от стар телефон...
За да се ограничи достъпът на случайни лица до разрушаващата се сграда, е била опъната предупредителна лента, от която вече не е останало почти нищо Снимка: Христо Узунов
За да се ограничи достъпът на случайни лица до разрушаващата се сграда, е била опъната предупредителна лента, от която вече не е останало почти нищо
В коридора на третия етаж с тебешир е изписано името на Божия син, сякаш за да напомня за миналото на постройката Снимка: Христо Узунов
В коридора на третия етаж с тебешир е изписано името на Божия син, сякаш за да напомня за миналото на постройката
Достъпът до последния етаж е силно затруднен заради срутения покрив и прогнилия под, пронизан от корените на поникналите в него дръвчета Снимка: Христо Узунов
Достъпът до последния етаж е силно затруднен заради срутения покрив и прогнилия под, пронизан от корените на поникналите в него дръвчета
Металните парапети от терасата над входа са изрязани и днес тя се е превърнала в обикновена бетонна плоча, върху която падат отломките от други части на сградата Снимка: Христо Узунов
Металните парапети от терасата над входа са изрязани и днес тя се е превърнала в обикновена бетонна плоча, върху която падат отломките от други части на сградата
Не е далеч времето, когато старата сграда ще рухне. Останала без покрив, влагата и растенията бавно я убиват Снимка: Христо Узунов
Не е далеч времето, когато старата сграда ще рухне. Останала без покрив, влагата и растенията бавно я убиват
Метални кръстове, поставени върху улуците, говорят за връзката с църквата, която постройката някога е имала Снимка: Христо Узунов
Метални кръстове, поставени върху улуците, говорят за връзката с църквата, която постройката някога е имала
Вътрешният двор на семинарията в наши дни се е превърнал в непроходима гора Снимка: Христо Узунов
Вътрешният двор на семинарията в наши дни се е превърнал в непроходима гора
В тази джунгла преди време са се намирали банята и сервизните помещения към основната сграда. Днес те едва се забелязват сред плетеницата от клони и листа Снимка: Христо Узунов
В тази джунгла преди време са се намирали банята и сервизните помещения към основната сграда. Днес те едва се забелязват сред плетеницата от клони и листа
Слънчевата светлина почти не достига до старата баня, в която мирише на мухъл и влага Снимка: Христо Узунов
Слънчевата светлина почти не достига до старата баня, в която мирише на мухъл и влага
Стъклена бутилка от олио от близкото минало лежи върху влажния под на банята Снимка: Христо Узунов
Стъклена бутилка от олио от близкото минало лежи върху влажния под на банята
Дървената беседка, служила за отмора на семинаристите, едва се забелязва на фона на буйната растителност Снимка: Христо Узунов
Дървената беседка, служила за отмора на семинаристите, едва се забелязва на фона на буйната растителност
През един от прозорците на семинарията се открива гледка към камбанарията на изоставения семинариен храм "Св. Климент Охридски" Снимка: Христо Узунов
През един от прозорците на семинарията се открива гледка към камбанарията на изоставения семинариен храм "Св. Климент Охридски"

През XIV век, край живописните брегове на река Искър - там, където тя лъкатуши сред непристъпните скали на дефилето - е изграден Черепишкият манастир.

През дългата му история той многкратно се е превръща в крепост на българщината. Устоял на многобройни опожарявания, през годините манастирът предлага убежище на много наши книжовници, сред които и Софроний Врачански. Но не за него е нашият разказ.

Над 600 години местноста край гара Черепиш е тясно свързана с християнството, най-вече заради манастира "Успение Богородично". На метри от него обаче има още няколко постройки, служили на религията. Днес те са изоставени, но историята им е също толкова бурна, колкото тази на близкия манастир.

Тези сгради някога са принадлежали на Софийската духовна семинария.

На 31 март 1902-ра в местността Куру баглар, край София, Негово Царско Височество княз Фердинанд II полага основите на Софийското богословско училище. През април същата година то е преименувано на Духовна академия, а първите занятия започват година по-късно - на 20 януари 1903-та.

В следващите години Семинарията развива учебната си дейност, като се превръща във все по-престижно духовно училище. Този подем обаче е спрян по време на Първата световна война, а годините след нея са белязани от пикове и спадове, свързани най-вече с политическата ситуация по това време.

През 30-те години Семинарията най-сетне успява да си стъпи на краката, но идва нова беда - избухналата Втора световна война и последвалите бомбардировки над София.

По това време сградите на Духовната академия са подложени на разрушение от авиационните бомби. Това налага имуществото на Семинарията да се евакуира на различни места из страната, сред които и Черепиш, където до 1947-ма временно са преместени и част от класовете на Академията.

За кратко след войната, между 1947-ма и 1950-та, учебните занятия отново се провеждат в собствената сграда на Семинарията в София, но ето че през септември 1950-та новата власт решава да използва имота на Духовната академия за дворец на пионерите.

По това време Софийската семинария се обединява с Пловдивската и двете са преместени на гара Черепиш, където е създадена сграда за провеждане на учебните занятия.

Всяка година между 200 и 300 души преминават 6-годишно духовно обучение там. За възпитаниците на семинарията, преминали през това място, напомнят многото кръстове, разположени на отсрещните скали - по стара традиция всеки випуск трябва да постави по един, за да отбележи завършването си.

Животът на семинаристите в Искърското дефиле продължава до 1990-та, когато с министерско постановление Духовната академия си възвръща имотите в София.

Сградите в Черепиш опустяват.

Само 25 години са изминали оттогава, но те са напълно достатъчни за природата, която категорично е поела властта над това място.

В тишината, смущавана единствено от тракането на преминаващите наблизо влакове, се чуват приглушените звуци от падаща мазилка.

Таваните на учебната сграда са продънени и парчета от тях стърчат между етажите като строшени кости.

Каквото е можело да бъде изнесено, отдавна е изнесено.

В помещенията са останали единствено разбитите остатъци от някогашната дървена ламперия и изпотрошените фаянсови плочки от кухнята. Макар че прахта и паяжините трайно са се настанили в сградата, в някои от стаите още могат да се видят старите тапети, украсени с различни орнаменти.

По фасадата необезпокояван пълзи брашлян, който заедно с други растения изцяло е погълнал някогашната баня във вътрешния двор на Семинарията. Встрани от него, между тревите, едва се подава дървена беседка, служила за отмора на семинаристите.

Само 25 години са изминали, откакто хората са си тръгнали оттук, но мястото е променено драстично.

Отхвърлено от живота, то мълчаливо чака сетния си час, а някъде там, сред клоните на старите дървета се спотайват останките от семинарския храм "Св. Климент Охридски".

В него обаче ще ви разходим следващата седмица...

* Още от фоторепортажите на Христо Узунов можете да видите на Facebook-страницата на "Изоставената България"

Най-четените