През 1971 г., край бреговете на язовир "Студен кладенец", близо до кърджалийския квартал "Гледка", започват археологически проучвания. В следващите няколко години при тези проучвания ще бъдат разкрити 17 тракийски надгробни могили, няколко тракисйки светилища и 2 крепости.
Една от тези крепости е Вишеград.
Разположена е в землището на едноименното село, на живописен скалист връх от десния бряг на река Арда. Името ѝ е със славянски произход и означава "висок град". Сред местните обаче е позната и като Хисар Юстю или "горната крепост".
Надвиснала над малкото село Островица, тази крепост е спрягана за най-запазения средновековен замък в Родопите.
Причина за това са няколкото добре съхранени стени, достигащи височина от почти 8 метра, в които ясно се виждат кръглите дупки от някогашните дървени греди за тавана. Освен тях, до нас са достигнали основите на две правоъгълни двуетажни вътрешни кули, както и на различни помещения, за част от които се смята, че са използвани като водохранилища.
При разкопките, проведени през 70-те години, в района на крепостта са открити подове на землянки и основи на пещи, както и запазени глинени съдове, част от рицарски шлем, накити, копия...
Най-ранните артефакти датират от края на бронзовата епоха и началото на старожелязната.
Проучванията показват, че средновековната крепост е построена върху останките на антична такава, принадлежала на траките. Първоначално съоръжението е използвано между IV в. пр. Хр. и I в. сл. Хр., като по всяка вероятност е принадлежало на тракийското племе Койлалети, за които се смята, че са обитавали защитения триъгълник между реките Арда и Върбица.
Следите от пристрояване на стените и доизграждане на нови помещения показват, че в края на XII в. крепостта отново се събужда за живот, като особено активно е използвана в периода XIII - XIV в.
Крепостта Вишеград е често споменавана в хрониките на византийските летописци, а историците предполагат, че тя е служила като феодален замък - резиденция на управителя на средновековната област Ахрида.
Съществуват данни, които обвързват Вишеград с историята на кръстоносните походи.
Смята се, че или тук, или в по-голямата крепост Моняк, разположена на отсрещния бряг на язовир "Студен кладенец", баронският съвет на Латинската империя избира за владетел Анри Фландърски, след като брат му Балдуин е пленен от цар Калоян.
Дотук с историческите справки.
Към днешна дата крепостта Вишеград е подложена на тотално забвение.
На фона на модерните бутафорно реставрирани исторически забележителности, голяма част от които забележими единствено с бутафорията си, липсата на каквато и да е указателна табела, ориентираща туристите за местонахождението на една от най-добре съхранените крепости в Родопите, е обидно.
Крепостта се намира на едва 5 км от Кърджали, но за да достигнете до нея, ще ви се наложи да преминете през сложен лабиринт, създаден от тесните улички на квартал "Гледка" и "живописен" път, предлагагащ незабравим изглед към сметището на родопския град.
Ако все пак успеете да се ориенирате и налучкате правилната посока, ви очаква нова изненада, която бързо ще ви измъкне от сладките размисли за рицари, древни крале и славни битки - крепостта се намира в ромската махала на село Вишеград.
Сам по себе си този факт няма да значи нищо, до момента, в който не достигнете до самата забележителност.
Пред погледа ви ще се разкрие една от най-чудните гледки в този район.
Язовир "Студен кладенец" ще ви бъде поднесен на тепсия, а наред с многобройните планински върхове, в далечината ще се покажат целият град Кърджали, сградите на оловно-цинковия комбинат, оранжевите покриви на село Островица и... найлони.
Много найлони.
Векове след като последният войн е напуснал отбранителното съоръжение, крепостта отново е подложена на обсада.
Този път обаче врагът не е някоя чуждоземна армия, а апатията на собственото ни общество.
Апатия, позволила на тази уникална археологическа забележителност да отпадне от настоящето и вместо туристи, покрай стените ѝ да обикалят представителите на онзи етнос с политически коректното име, които горят гуми и изхвърлят отпадъците си там, унищожавайки по този начин древните руини.
И все пак има светлина в тунела.
Очаква се през тази година екипът на професор Николай Овчаров да започне нови разкопки, които да дадат възможност на старинната крепост да заеме полагащото ѝ се място сред културните забележителности на България.
Остава надеждата това да се случи по-скоро и резултатът да не е поредното пластмасово недоразумение на туристическата ни мисъл.
А иначе дори в сегашното ѝ състояне, ходенето до крепостта Вишеград си заслужава!
*Още от фоторепортажите на Христо Узунов можете да видите на Facebook-страницата на "Изоставената България"
