Когато Италия обявява Сицилия като високорисков регион заради критичната липса на медицински специалисти и опасенията, че този недостиг ще попречи на адекватната реакция към втората вълна на коронавирус, Румон Сидик се подготвя да помогне.
Регионът е сред най-бедните в страната и от години се бори с дефицита на лекари и медицински сестри.
Сидик, 29-годишен младши медицински специалист, е роден в Бангладеш, но завършва образованието си в Италия. Той има необходимите умения, за да се включи в критична за италианския регион ситуация, но не може да го направи, защото няма италианско гражданство. Това му пречи да кандидатства за свободните позиции в Сицилия.
Румон е още по-озадачен, когато разбира, че вместо да наемат хора като него, сицилианските здравни власти са помолили Куба да изпрати 60 здравни работници.
Парадоксът е, че Италия вече има лекари, не е необходимо да моли Куба да изпраща такива, уточнява Сидик, който към момента работи към университетската болница "Паоло Джаконе" в Палермо, регионалната столица на Сицилия.
Той допълва, че на Ботуша вече работят достатъчно лекари, които да запълнят липсите, ако е необходимо, но тъй като нямат гражданство, те често биват пренебрегнати като опция.
В разгара на първата вълна от пандемията, която удари Италия най-тежко, в силно засегнатите региони дойде на помощ медицински персонал от Румъния, Куба и Норвегия. По време на втората вълна няколко региона се обърнаха за помощ към неправителствени организации, младши лекари, които тепърва ще завършват образованието си, и пенсионирани медици.
През март месец италианското правителство издаде декрет, наречен "Излекувай Италия", който позволява и на медици извън Евросъюза да работят легално в страната.
Много от институциите обаче продължават своята практика от десетилетия наред да изискват задължително италианско гражданство или гражданство от държава в ЕС.
Така автоматично отпадат чужденци, които са получили образованието си в Италия, но все още не са получили гражданство. Тенденцията не се променя, дори и когато интензивните отделения в италианските болници започват да се препълват от пациенти в критично състояние.
Това предизвика дискусия относно трудовите права, а няколко мигрантски организации изискаха от правителството да гарантира спазването на декрета, тъй като липсата на гражданство се явява основна пречка за наемането на мигранти от първо и второ поколение.
Възобновява се и дългогодишният дебат около италианския паспорт и какви права предоставя той на своите притежатели. В Италия гражданството се придобива най-вече чрез кръвна връзка, както е и в по-голямата част на Европейския съюз.
Повечето граждани на ЕС постигат този статут чрез "jus sanguinis" - принцип, който позволява на родителите да предават гражданството по наследство към своите деца. Някои страни в Евросъюза допускат и друга версия на този закон, според която всеки, роден на територията на въпросната държава, получава автоматично гражданство.
Натурализацията от своя страна е възможна по други законови пътища и при определени условия.
Само че придобиването на италианско гражданство без родствени връзки и без брак с италиански гражданин е особено дълъг процес. Италия е една от петте държави в ЕС, които изискват гражданите от държави извън Евросъюза да декларират 10 години пребиваване, за да кандидатстват за натурализация.
Съгласно сегашния закон за гражданството, който датира от 1992 г., децата, родени от мигранти, могат да кандидатстват за гражданство, но само ако са между 18 и 19-годишни и ако могат да докажат, че през целия си живот непрекъснато са пребивавали на територията на Италия.
За деца, които не са родени в Италия, като Сидик, който пристига през 1999 г., натурализацията често зависи от статута на техните родители. Тъй като той вече е бил пълнолетен, когато родителите му правят 10 години непрекъснато пребиваване в страната, не е имал право да кандидатства за гражданство като зависим от тях.
Той може да кандидатства самостоятелно като пълнолетен, но това е мъчен и дълъг път и времето за изчакване може да достигне до четири години. Кандидатите трябва да докажат и трудова заетост или доходи и така медиците изпадат в омагьосан кръг. Сидик и много лекари като него все още разчитат на стажантските си стипендии.
От години усилията са насочени към промяна, а през 2016 г. центристкото правителство на Матео Ренци се опитва да реформира закона от 1992 г.
Предложението на неговата коалиция е да се прокара термин, наречен "културно право", който контрастира на "кръвното право" и има за цел автоматично да предостави гражданство на всички деца, които или са родени в Италия, или са пристигнали преди 12-годишна възраст и са завършили пет и повече години италианско образование.
Гласуването на законопроекта е отложено през 2017 г. заради ожесточена опозиция, която идва както от крайнодесните партии, така и от голям процент от италианците.
По същото време в Италия пристигат десетки хиляди мигранти, а новото правителство от 2018 г. допълнително ги затруднява в търсенето на правен статут, а дебатът се очаква да бъде възобновен чак през 2021 г. и/ или след приключване на пандемията.
А застаряващата популация на Италия означава, че проблемът с липсата на достатъчно медицински персонал само ще се задълбочава. Медиците, родени в чужбина, могат да запълнят празнините. Около 77,5 хил. медицински работници с чуждестранен произход имат необходимата квалификация да работят на Ботуша, но едва 10 на сто от тях успяват да си намерят работа в държавните болници.
От началото на пандемията италианските държавни болници търсят над 13 хил. медицински специалисти, но родените в чужбина медици продължават да биват пренебрегвани.
Сидик заявява, че няма намерение да отнема работата на италианците, а само да се интегрира и да помогне в такъв труден момент.
Разбира се, има и области, в които болниците следват декрета "Излекувай Италия" и приемат чуждестранни медици. Такъв е примерът на Тоскана, където обаче на лекарите и медицинските сестри се предлага временен договор със срок от една година и без право на подновяване. Затова и напредъкът на този регион се смята за по-скоро незначителен.
Дискриминацията също е значителен фактор, който кара хора като Сидик да търсят бъдещето си извън Италия.
По негово мнение е било истинско разхищение на средства от страна на държавата да обучава него и десетки други младежи, които нямат гражданство в Евросъюза, защото сега Италия отказва да се възползва от тази ценна инвестиция.
"Да ни принудите да емигрираме е загуба не само за нас, загуба е и за цяла Италия", казва в заключение Сидик.
