"Кой е казал, че един човек не може да промени света?", гласеше една шега, свързана с теорията, че пандемията започва от някой в Ухан, решил да вечеря супа от прилеп.
Истината е обаче, че дори не е необходимо животното да влезе в чинията ни, за да се случи нещо подобно - човекът е подложен на риск дори и само заради транспортирането и обработката на дивечовото месо, което почти всекидневно консумираме.
Според Световната здравна организация над 60% от човешките патогени са със зоонозен произход, тоест са се предали от животни на хора.
Прилепите, както и редица бозайници, са естествени носители на коронавирусите. Нещо повече - различните родове и семейства прилепи имат свои уникални щамове, което според Science Daily е доказателство, че те се развиват заедно от милиони години.
Тези коронавируси сякаш не вредят на прилепите, но могат да бъдат опасни за други животни и за хората, тъй са способни да прескачат от вид на вид.
Ето защо ключът към по-доброто овладяване на следващата пандемия най-вероятно се крие не другаде, а в пещерите, където живее първоизточникът на болестта.
Това обаче отдавна не е тера инкогнита за науката.
За доктор Дажак, "ловец" на вируси с повече от 10-годишен опит, влизането в пещери е ежедневие, разказва CNN.
Учените в екипа му работят в китайската провинция Юнан, като влизат в пещерите там със защитни костюми. Те покриват всеки милиметър от тялото им, защото дори минимален контакт с телесни течности от бозайниците може да ги изложи на опасност от нови непознати вируси.
Там те внимателно приспиват прилепите с лека упойка, преди деликатно да извлекат кръв от вените на крилата им или да извлекат проби със слюнка и фекална маса, които по-късно да изследват в лабораториите си.
Така в събраните досега около 15 000 проби са идентифицирани около 500 нови коронавируси. Един от тях, открит в пещера в Китай през 2013 г., е възможният прародител на Covid-19.
Преди епидемията от SARS през 2003 г. обаче изследванията на коронавирусите не са привличали особено внимание. "Те не се възприемаха като достатъчно "секси" клон на медицинските изследвания", споделя пред CNN Уанг Линфа - вирусолог от Сингапур, който разработва инструментите, с които събраните в Китай проби се изследват.
През 2009 г. обаче това се променя и се създава алианс от организации, наречен Predict, която да се фокусира тъкмо върху зоонозните заболявания. За тези десет години са открити пет нови човешки коронавируси, сред които и Covid-19. Според Дашак обаче има още няколкостотин вируса в прилепите, които са ни напълно непознати.
От прилеп на човек - как става?
Югоизточна Азия и Китай представляват особен интерес за учените, тъй като големи групи от населението там осъществяват редовен контакт с дивата природа, като често ловуват и продават животни на пазари (често живи), а нерядко ги и консумират, разказва Дашак.
След анализ на кръвни проби от хора, живеещи в близост до две пещери на прилепи в окръг Джининг, провинция Юнан през 2015 г., екипът на Дашак открива, че 3% от тях имат антитела за вируси, които обикновено се намират само в прилепи. Това с две думи означава, че те вече са били изложени на тях и са се излекували.
За да направят скок към хората, коронавирусите трябва да могат да се свързват с техните клетъчни рецептори, което обикновено изисква междинен гостоприемник, обяснява Уанг. Това може да бъде котка, камила или друг бозайник, тясно свързан с хората.
И все пак техният първоизточник обикновено е прилепът, който пренася изключително висок процент вируси, способни да заразят хората, като Марбург, Нипа, Ебола и SARS, твърди Дашак, който е съавтор на проучване, публикувано в Nature през 2017 г.
"Тъй като прилепите са летящи бозайници, тялото им е изложено на много стрес, което нормално би генерирало реакция на имунната система", обяснява той. "За да се справят с това, те трябва да намалят капацитета на имунната си система, което от своя страна ги прави по-податливи на вируси, но и по-способни да понасят по-голямо вирусно натоварване."
Прилепите също така съставляват приблизително 20% от всички видове бозайници и се събират в огромни колонии в претъпкани пещери, което прави разпространението на вируси сред тях още по-вероятно.
След като веднъж съберат проби от тях, учените ги консервират в течен азот и ги изпращат за анализ в лаборатории.
Един вирус се смята за нов, ако повече от 20% от неговото ДНК се различава от това на познатите вируси. Когато Covid-19 се е появил за пръв път, Ши Женгли, учен от Уханския институт по вирусология, моментално го сравнява с базата данни с всички 500 нови коронавируса, открити и документирани от алианса.
Оказало се, че има попадение - новият щам съвпадал с онзи, открит през 2013 г. в Юнан на 96,2%.
Това означава, че той или е прародител на вируса, който в момента причинява пандемията, или негов близък роднина. Тези 3,8% разлика в генома между тях обаче сочат, че най-вероятно в целия процес е било намесено и животно, което е било междинен приемник.
А знанието за това как, кога и къде точно коронавирусът се е предал от животно на човек е ключът към това да се предотвратят бъдещи епидемии като настоящата.
Какво следва занапред?
Има доста превантивни мерки, които могат да се вземат още днес, за да намалее шансът вирусите да прескачат от животни на хора. Образованието на общностите в райони с високо разпространение на опасни вируси е особено важно.
"В някои части на Кения учим хората да запушват дупките в покривите си, за да не позволяват на прилепите да влизат, или да преваряват камилското мляко, преди да го пият, за да убият патогените", казва Даун Цимерман, който оглавява някои от експедициите в пещерите.
Асоциацията EcoHealth също повишава осведомеността за рисковете и обучава местните жители за необходимостта да се избягват плодовете, които прилепът може да е захапал.
Някои от рисковите животни също така са снабдени с устройства за проследяване, за да разберат моделите на предаване чрез анализ на техните движения и колко често те влизат в контакт с добитък и хора.
Екипите на Predict също могат да изиграят решаваща роля за предотвратяване на разпространението на епидемия.
"В лабораториите, с които работим сега, всички знаят как да идентифицират нов патоген", обяснява Цимерман. Знанията, които те натрупват за вирусите, могат да бъдат използвани за разработване на ваксина или лечение срещу нов патоген.
По думите на Уанд, кръвните проби, взети от прилепите, съдържат антители, които бозайниците са произвели, за да преборят вируса. Ето защо те могат да послужат като основа за развитиет она ваксина или лечението с плазма.
А иначе точно преди пандемията бъдещето на алианса е било неясно, а нейното финансиране е било предвидено да приключи март 2020 г.
Covid-19 обаче е показал колко важна е професията на "ловците на вируси", затова сега те са получили нова финансова инжекция, с която да продължат изследванията си с надеждата скоро да разберат кой е истинският пациент 0.
