Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Осъдиха я, че е убила четирите си деца. 18 години по-късно тя е на път да докаже, че е невинна

Осъдиха я, че е убила четирите си деца. 18 години по-късно тя е на път да докаже, че е невинна Снимка: Getty Images

Последните 18 години Катлийн Фолбиг е прекарала в затвора, където излежава присъда за едно от най-ужасяващите престъпления, които човек може да си представи - убийството на четирите ѝ бебета, всяко от които е било на по-малко от година в момента на смъртта.

През 90-те нейният случай предизвиква огромен отзвук в Австралия, а Фолбиг е сочена като майка чудовище. Все пак коя майка би могла да убие четири свой деца хладнокръвно?

За цялото това време тя така и не се признава за виновна. Днес обаче има нови научни доказателства, които сочат, че Фолбиг може би наистина не е отговорна за случилото се.

Тестове върху генома на починалите четири деца показват, че най-малко две от тях вероятно са починали от неоткрито досега генетична мутация, довела до сериозни сърдечни усложнения.

Така може да се окаже, че тези 18 години в затвора за Катлийн Фолбиг са една огромна несправедливост към майка, преживяла необяснимата смърт на четири свой деца.

Откритието накара 90 учени - включително двама австралийски нобелови лауреати - да помолят губернатора на Нов Южен Уелс да помилва Фолбиг и да я пусне на свобода. Ако това се случи, нейният случай ще бъде запомнен като една от най-тежките съдебни грешки историята на Австралия.

Още по-важното обаче е, че подобно решение би означавало, че много други родители, които скърбят за неочакваната загуба на децата си, може да получат отговор на мистерията. Досега в науката се използва терминът "Синдром на внезапната детска смърт" (СВДС), който действа като събирателно определение за всички внезапно починали по необясними причини деца в бебешка възраст.

Целият живот на Катлийн Фолбиг е белязан от нещастието. Тя е едва на 18 месеца, когато баща ѝ, англичанин, наръгва до смърт майка ѝ. Той е пратен в затвора за 15 години, а след това е депортиран обратно в родината си.

През това време момичето е изпратено в системата за деца без родителска грижа на Австралия, където психолозите отбелязват, че е дете с редица поведенчески проблеми, вероятно причинени от побоите на баща ѝ като малка.

В края на 80-те години Катлийн се омъжва за Крейг Фолбиг, с когото се е запознават в дискотека в австралийския град Нюкасъл. Първото им дете - Кейлъб - се появява на бял свят, когато тя е на 21 години. 19 дни по-късно бебето обаче умира. За причина е посочен СВДС - липсват каквито и да е доказателства за друга причина.

Скоро след това обаче Катлийн отново забременява и през 1990 г. се появява и вторият ѝ син - Патрик. Тестовете показват, че той е нормално и здраво дете, но на 4-месечна възраст преживява събитие, което уврежда мозъка му и води до гърчове. Четири месеца по-късно един подобен гърч го убива.

Третото дете на двойката - Сара, се появява няколко години след това. То успява да издържи 10 месеца, преди подобно двамата си братя да напусна твърде рано този свят, като причината за смъртта е посочена отново като СВДС.

Когато четвъртото дете на Крейг и Катлийн - дъщеричка на име Лора - умира на 1 март 1999 г. на 18-месечна възраст, полицията вече проявява интерес към тази мистериозна поредица от смърт на деца и започва разследване.

Междувременно бракът на двойката се е разпаднал. Крейг в един момент намира дневника на съпругата си и там намира нещо, което ще приеме като доказателство, че смъртта на четирите му деца не е случайна.

Той отнася дневника на полицията на 19 май 1999 г. Близо година по-късно Катлийн е арестувана и обвинена в 4 убийства.

Обвинението твърди, че тя е задушила децата си. За това няма убедителни съдебно-медицински доказателства или експертизи. Вместо това обаче прокурорите разчитат на старата максима, приписвана на британския педиатър Рой Медоу: "Една внезапна детска смърт е трагедия, две са подозрителни, а три са убийство, докато се докаже противното". В случая броят на внезапните смъртни случаи на деца е 4. А към това се добавя и собственият дневник на обвиняемата.

"Чувствам се като най-лошата майка на тази Земя, уплашена, че Лора ще ме напусне сега, както Сара. Знаех, че понякога съм склонна към избухвания и жестока към нея, и тя си тръгна, с малко помощ", пише Катлийн в един от дните.

"Не може да се повтори. Срамувам се от себе си. Не мога да кажа на съпруга ми за това, защото той ще се притеснява да я остави при мен", допълва още жената.

И макар Фолбиг да не признава нито едно от обвиненията, да няма очевиден мотив, нито свидетели, които да потвърдят, че тя е поставяла децата в опасност с поведението си, съдебните заседатели я признават за виновна в убийството на три деца и непредумишленото убийство на едно.

Присъдата ѝ е 30 години затвор, като в първите 25 от тях Фолбиг няма право да поиска предсрочно освобождаване.

В нейна защита обаче се намесва науката. 

Самият термин СВДС е въведен през 1969 г., като начин за категоризиране на необяснимото. Преди това подобни случаи на необяснима смърт на малки деца се приписват като убийство на майката. Въпреки това в годините след налагането на термина до началото на 90-те вече има разработени модели, които да обясняват донякъде какво води до СВДС, включително излагането на децата на дим, позицията, в която спят, и т.н.

През последните две десетилетия обаче учените отдават все по-голямо значение на генетичните фактори за този проблем. Едно от първите проучвания в тази област е от 2001 г., когато педиатричният кардиолог от клиниката в Майо Майкъл Акерман и екип от учени свързват мутация в гена SCN5A със Синдрома за внезапната детска смърт.

Оттогава насам учените са разкрили редица вариации в повече от 30 отделни гена, които са свързани със СВДС. В момента проучванията показват, че до 35% от случаите на внезапна детска смърт могат да бъдат обяснени с генетични фактори, макар причината да продължава да остава неясна.

През 2015 г., след като всички обжалвания вече са загубени, адвокатите на Фолбиг пускат петиция до губернатора на щата Нов Южен Уелс, с което молят да нареди повторно отваряне на разследването с мотива, че нови доказателства за нейната невинност са се появили на бял свят. Включително и по-голямо разбиране относно случаите на СВДС.

Като част от това разследване адвокатите на Фолбиг се обръщат към проф. Карола Винуеса, съдиректор на Центъра за персонализирана имунология към Австралийския национален университет, за да я помолят да изследва генома на починалите 4 деца.

"Имаше шанс, макар че беше удар на сляпо, че Фолбиг носи нещо, което може да бъде предадено на децата ѝ. Доколкото знам, това е първият случай, в който съд, където и да е по света, използва цялото геномно секвениране, за да намери доказателства за причина за смърт", коментира проф. Винуеса.

В изследването си тя и екипът ѝ откриват, че Фолбиг притежава неотчетена преди това вариация в гена CALM2, който контролира как се пренася калция в и от сърдечните клетки. По-ранни проучвания са установили, че вариации в този ген могат да причинят сърдечни проблеми при малки деца, правейки подобни генетични изменения една от най-ясните и видими причини за СВДС.

След приключване на разследването на бял свят излизат още доказателства, подтикващи Винуеса и нейния екип да пишат на съдията с информация, че е вероятно дъщерите на Фолбиг да са починали именно като резултат на тази генетична мутация.

Въпреки това обаче съдията остава на мнението, че Фолбиг е задушил Сара и Лора и не праща делото отново в съда.

Екипът на майката обаче не се отказва. Още учени се захващат със случая, като екип с експерти от шест държави, ръководен от датския професор Михаел Тофт Овергаард, стигат до извода, че вариантът CALM2 в гените на Фолбиг и двете ѝ момичета е променил сърдечния ритъм на децата, правейки ги податливи на сърдечни заболявания. Учените посочват, че лекарствата за борба с грипни заболявания, които са били давани на децата малко преди смъртта им, само са засилили негативните предпоставки.

"Смятаме, че вариантът вероятно е причинил естествената смърт на двете момичета", пишат изследователите в проучване, публикувано през ноември 2020 г. в медицинското списание EP Europace.

Междувременно при първите две деца на Катлийн учените откриват други вариации в техните гени, наследени както от майка им, така и от баща им. Въпросните вариации, тествани върху мишки, показват, че те могат да доведат до епилептични пристъпи и потенциално - до ранна смърт.

Въпросът е, че нещата не са съвсем толкова прости. Съвсем малък брой хора по света в момента носят мутации в своите гени CALM1, CALM2 или CALM3, за които е доказано, че са смъртоносни при деца. Но докато генетичните мутации, които причиняват СВДС, може да са редки в общата популация, след като родителят има генетична мутация, има голям шанс да я предаде, обяснява Винуеса.

"В крайна сметка не става въпрос за това, че тези вариации са много редки в света, а за шансовете Катлийн да срещне някой като Крейг и да има тази комбинация от мутации между двамата. След като генетиката влезе в игра, статистиката може да я изхвърлите през прозореца," добавя още професорът.

По думите ѝ този случай показва, че противно на предложеното в съдебния процес не е необходимо да има едно обяснение за всичките четири смъртни случая - патологията вече ни показва, че има различни причини.

Изследването все още не е освободило Фолбиг, но вече е оказало влияние. Нейните адвокати заведоха дело в Апелативния съд на Нов Южен Уелс с аргумента, че комисарят по разследването през 2019 г. неправилно е приложил закона към своите решения. Откритията на генома предизвикаха и петиция до губернатора на Нов Южен Уелс по-рано този месец.

"Изразяваме дълбока загриженост, че медицинските и научните доказателства са били игнорирани за сметка на косвени доказателства. Сега имаме алтернативно обяснение за смъртта на децата Фолбиг", заявява проф. Фиона Стенли, която е призната за своята работа по детското здраве, в изявление в подкрепа на петицията.

Дори Катлийн Фолбиг да бъде освободена сега, правната ѝ битка може да не приключи. Тя трябва да се изправи пред Апелативния съд за отмяна на присъдата си, ако иска да изчисти своето име и да получи обезщетение за годините, прекарани в затвора.

Нейният случай е част от една по-широка картина - нарастващо разбиране за Синдрома за внезапната детска смъртност, променяща се представа за това какво означават множествените смъртни случаи на смърт на дете в едно семейство и една по-широка критика към това как науката бива представяна в съдебната зала.



Най-четените