Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"По-добре да ме застреля полицията, в лагера сме заключени и ни убиват малко по малко"

Пожарът, който изравни със земята бежанския лагер "Мория", остави неговите 13 000 жители на ръба на оцеляването Снимка: Getty Images
Пожарът, който изравни със земята бежанския лагер "Мория", остави неговите 13 000 жители на ръба на оцеляването

Ако попитате бежанците в Митилини, столицата на остров Лесбос, какво ги спасява, отговорът им не е съвсем очакван - пробитите водопроводни тръби.

Бившите жители на бежанския лагер "Мория", който изгоря до основи, ги продупчват, за да пълнят кофи и бутилки с вода. С нея стотици семейства, натъпкани до паркинга на един немски супермаркет, мият и готвят.

Останалите продукти, необходими за оцеляването им, са събрани в огромни купчини до пунктовете на неправителствените организации, които са на мястото, разказва El País.

Ахмед и Абдула са братя, съответно на 17 и 16 години. Те са от афганистанския град Бамиян, известен със своите будистки статуи, които талибаните безвъзвратно унищожават.

Спират се, за да поздравят своя 66-годишен сънародник Хюсеин Рамазони, който разказва, че дрехите на гърба му са му подарени от доброволци. Целта му е да стигне някой ден до Атина, където синът му работи, но той вече доста време не получава разрешение да се събере с него.

Няколко метра встрани един човек е лекуван от трима немски лекари, които сами решават да отидат в Лесбос, за да помогнат на бежанците, останали безпризорни след пожара.

Липсата на медицинска помощ е нещо, от което всички хора там се оплакват. Така например 18-годишният Зикария Мохамед пристига в Лесбос преди пет месеца и показва огромния си белег, получен от куршум. Застрелват го в родната му Сомалия, а до днес така и не знае дали все още няма шрапнел в тялото си. Той почти не се храни и се надява да стигне до болница, където да се оперира.

Всяка мярка, която има за цел да овладее коронавируса, е невъзможна за приложение тук, включително и толкова препоръчваната социална дистанция и спазване на безопасно разстояние между хората.

"Да затвориш хора в подобни условия за пет години само може да доведе до отчаяние и покачване на напрежението. А с появата на COVID-19 и нарастващите ограничения, ситуацията става дори по-неустойчива", коментират от "Лекари без граници".

Междувременно гръцкото правителство се кани да построи нов палатков лагер за мигрантите, но нито местните, нито бежанците приемат тази идея с охота.

"Лагерите са затвор", казва 19-годишният Мохамед Абдала от Сомалия. Както повечето хора там, той също иска да работи в Германия, и повтаря някои от спекулациите, които се разпространяват от уста на уста между бежанците - че в новия лагер ще бъде забранено използването на мобилни телефони, че няма да има ток и вода, и най-вече, че те няма да могат да го напуснат никога.

Говорител от Министерството на миграцията обаче отрича: по негови думи използването на телефони ще бъде разрешено, ще има електричество чрез генератори, а напускането на лагера ще бъде разрешено "през ​​някои определени часове на деня, но никога през нощта поради съображения, засягащи безопасността".

Неправителствените организации неведнъж са предупреждавали за нечовешките условия в "Мория", който е имал капацитет от около 2750 души, но вътре са били настанени над 12 500.

Ето защо върховният комисариат на ООН за бежанците вече предупреди, че безредиците сред местното население се увеличават, особено по време на разформироването на лагера, който се превърна в пепел. Предполагаемо, пожарът е започнал от група младежи, живеещи вътре.

Конфликтът има всички предпоставки да ескалира, при това с еднаква сила и от двете страни - и защото местните не са щастливи от присъствието на толкова бежанци, и защото гръцкото правителство се готви да прехвърли принудително мигрантите в новия лагер.

Това недоволство през седмицата ескалира и в протести сред бежанците, които издигнаха лозунги като "Свобода", но бяха потушени със сълзотворен газ от полицията. 

"Няма да отида в нов лагер, колкото и полицаи да доведат", отговаря Абдала. "Предпочитам да бъда убит, защото в Лесбос така или иначе сме заключени и вече ни убиват малко по малко". Всички хора наоколо, които слушат думите му, кимат.

В този казус обаче има твърде много неизвестни, а според гръцкото правителство в момента е невъзможно тези хора да бъдат преместени другаде.

"Остров Лесбос вече се смята за високорискова зона по отношение на COVID-19. Ако хората се преместят на други места в Гърция, те може би ще заразят други хора", казва кореспондентът на Al Jazeera Джон Псарополус.

В "Мория" приют намираха хора от Африка, Азия и Близкия изток, преминали границата с Турция, бягайки от бедността или конфликтите в родината си.

Съгласно споразумението от 2016 г. между ЕС и Турция, онези, които пристигнат на гръцките острови, остават там или до тяхното успешно кандидатстване за убежище, или до депортирането им обратно в Турция.

Забавянето в обработката на молбите, съчетано с все повечето новопристигащи, доведе до значителна пренаселеност в "Мория" и други подобни лагери в страната.

Ето защо неговите ужасни условия често бяха възприети от критици и журналисти като "символ на провала по отношение на миграционната политика на ЕС".

Това е и част от причината Съюзът да планира да представи нов "пакт за миграция и предоставяне на убежище" на 30 септември, както заяви вицепрезидентът на Европейската комисия Маргаритис Шинас, който се занимава с въпросите за миграцията на 27-членния блок.

По думите му той ще предвижда споразумения между страните на произход и тези на транзит, за да убеди хората да не предприемат пътуване към Европа, както и "стабилна система" за контрол, включително "нова европейска граница и брегова охрана, с много повече персонал, лодки и инструменти".

Що се отнася до настоящата ситуация, на 10 септември френският президент Еманюел Макрон обяви, че Франция и Германия водят преговори за приемане на някои от непридружените непълнолетни, които са живели в Мория.

Това ще бъдат общо 406 тийнейджъри и деца, които нямат родители и настойници. От тях около две трети ще заминат за двете европейски страни, а останалите ще бъдат разпределени в Белгия, Хърватия, Финландия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Словения и Швейцария.

България също е предложила да приеме общо 70 деца бежанци, 20 от изгорелия лагер и още 50 - от други места. Както БНР съобщава, 25 от тях ще пристигнат още в края на септември, още толкова - през октомври, а последните 20 - в края на годината. Те ще бъдат настанени в общежития на различни места в страната.

Междувременно на Митилини и тази нощ хората ще спят на улицата. На повечето са обещани "стабилни палатки", но не изглежда все още да са ги получили.

"Нищо не ни е казано, никой не се е появявал", казва един от жителите на лагера пред CNN. "Ние сме просто тук и чакаме."

Най-четените