Всичко, което сте чували за Венеция, е вярно - и хубавото, и лошото. Базиликата "Сан Марко", Канале "Гранде" и мостът "Риалто" на живо изглеждат също толкова впечатляващо, колкото и на снимка. Целият град е по вода, но и се дави в туристи, особено по време на ежегодния карнавал.
Присъстващите миналата година не си давахме сметка, че това ще е последното голямо събитие със струпване на хора, а маските съвсем скоро ще станат задължителна част от ежедевието. Припомняйки си събитията от тогава, реших да ви разкажа как изглеждаше Венеция часове преди да бъде обявена пандемията.
Тази година имате възможност да си спестите тълпите, тъй като Карнавалът във Венеция ще е само онлайн заради пандемията. От 11 до 16 февруари ще има стрийминг версия на събитието, която ще излъчва от 17 ч. до 18 ч. от двореца "Ка Вендрамин Калерджи", където се намира и казиното на Венеция.
Излъчванията ще са в официалните канали на карнавала в YouTube, Instagram, Twitter и Facebook.
Въпреки че няма да се организират прояви пред публика, знаковите моменти от карнавала ще бъдат запазени. От 11 до 14 февруари например ще се проведе конкурсът за най-красиви маска и костюм, а победителят ще бъде обявен в неделя.
На стрийминг изданията на венецианския карнавал се пада да припомнят историята за Полета на ангела и други емблематични ритуали - Полета на орела, Полета на лъва и Полета на магарето.
Пандемията остави отпечатък върху карнавала тази година, а през 2020 г. го прекрати преждевременно заради нарастващия брой заразени с коронавирус, който впоследствие затвори цяла Северна Италия.
Миналогодишният карнавал около Свети Валентин бе последният голям празник, преди събиранията на открито да се забранят, а Италия да усети жестоката реалност на пандемията - една голяма, последна веселба, преди Европа да бъде потопена в рестриктивни мерки и страх.
Нещо, което имах възможност да наблюдавам от първо лице.
Първото ми впечатление от града са лодките, които изсипват порция след порция туристи на площада "Сан Марко". Крайбрежните булеварди чернеят хора, които вкупом са се отправили към "Моста на въздишките", по който за последен път за минавали осъдените, преди да бъдат затворени в мрачните килии. Когато стигнеш дотам обаче, трябва да чакаш още известно време за снимка, тъй като гледката към канала е скрита от стабилна стена от туристи.
По време на карнавала площад "Сан Марко" е жужащо море от хора, лутащи се в различни посоки. Разхождат се и много маскирани, които се спират за снимки, а слухът, че искат пари, е неверен. Много от тях предварително за заели поза и чакат туристите с фотоапарати.
Неписаното правило е просто - колкото повече се приближаваш до "Сан Марко", толкова по-голяма става тълпата. Миналата година това важеше с пълна сила, въпреки че в средата на февруари вече се говореше за COVID-19. Тогава просто вирусът не изглеждаше толкова страшен и посетителите на карнавала нито носеха маски, нито спазваха някаква социална дистанция - хора се снимаха, бутаха се, говореха, гълъби летяха.
Целта на цялата тази огромна и постоянно движеща се маса от хора беше сърцето на площада пред базиликата, където традиционно се провежда "Полетът на ангела".
Предшестван от песента на Андреа Бочели Vivo Per Lei човек, облечен в червен маскараден костюм преминава по въздух разстоянието от базиликата "Сан Марко" до другия край на площада, докато вълна от селфи стикове следва пътя му.
Успяват да го снимат само хората, които два часа са се бутали в тълпата и са стигнали до площада с всички произтичащи рискове от това - някой да ви обере, друг да ви разболее от коронавирус. Не можех да повярвам колко хора са се събрали.
Множеството се вълнуваше сякаш всеки момент щяхме да станем свидетели на някакъв феномен като слънчевото затъмнение. Някои туристи дори носеха бинокали, а тези, които са закъснели, можеше да наблюдават полета на монитори при изходите на площада.
През това време на сцената дефилираха хора, облечени в карнавални костюми. Атракцията бе голяма, програмата пълна, а една огромна тълпа аплодираше всичко това.
След кулминацията на тържеството имах достатъчно време да се потопя в атмосферата на града, дори и да се изгубя, което е много лесно. Минавам по няколко мостчета, завивам наляво, завивам надясно и вече съм се объркала. Прави улици няма.
Следвайки безкрайната опашка от хора обаче стигнах до другата голяма забележителност на Венеция - Дворецът на дожите - управниците на града. Билетът е 17 евро и още с влизането в двора се респектирах от мащабите и архитектурата.
А вътре ме посреща средновековен разкош. Богато украсени зали, рисувани тавани, орнаменти, часовници... Над декорирането са работели най-добрите венециански майстори и са създали истинско богатство за сетивата.
Всички часовници в двореца имат само една стрелка - за часа, не и за минутите, което навежда на мисълта, че точното време не е било особено важно за живеещите тук. Часът трябва да е ясен, а за точните минути да му мислят придворните и прислугата.
От разходката в двореца може да ти се завие свят. В един момент се чудиш накъде да гледаш, за да не изпуснеш нещо. Мястото е огромно. Влизах от зала в зала, всяка от които е различна от другата. В една от тях са изложени разнообразни оръжия - мечове, щитове, боздугани, арбалети, цял арсенал. Някои от мечовете са над 1 метър и как са се били с тях не е ясно. Явно идеята е била да се сплаши противника, а не да се води ефективен бой. Но по някои оръжия имаше следи, които ясно показваше, че битки са водени.
След тази зала коридорите стават все по-тесни и по-ниски, а обзавеждането - по-спартанско. И накрая е килията на осъдените. Фрапираща е разликата с разкоша от предната част на двореца. Тук са пристигали затворниците от "Моста на въздишките". Усещането е потискащо, усеща се обреченост. Някои от туристите нарочно стенеха, докато си правят снимки.
Ако се интересувате повече от сувенирите, отколкото от историческите забележителности, магазинчетата също са изкушение.
Предлагат красиво цветно стъкло от Мурано, дантели от Бурано, картини. Всичко е съвкупност от цветове, създадени да привличат погледа на туриста. От някои бистра се носи ароматът на прясно изпечена пица, от други - на морска храна.
Щом се освободих от тълпата, се порадвах на спокойствието, което цари по външния пръстен на Венеция, далеч от туристическите маршрути, където уличките са по-малки, а фасадите на сградите - по-обикновени.
Но колкото и да сте далеч от туристическите места, не може да избягате от знаковите за Венеция символи. Колкото и да са тесни каналите, все от някъде ще се появи гондола и ще чуете песента на гондолиерите. Този град ви преследва, за да ви даде всичко от себе си, дори през зимата, дори в началото на най-голямата пандемия, която съвременното общество познава.
Не може да се отрече, че негативните отзиви за Венеция са верни. Да, тълпите ги има, опашката от туристи е пред всяка забележителност, да, досадни са, около централната част на града ще ви гонят търговци в опит да ви продадат магнитчета или шалове, но все пак градът остава едно от най-приказните и красиви места, на които съм била.
Мостовете и улиците са запазени в оригинален вид, канали като тези не може да се видят другаде, а всяка сграда, дори с най-старите и обелени фасади, имаха история за разказване. Навсякъде се носи добрият вкус и радостта от живота.
Тази година усещането от Карнавала, предаван през стриймове, със сигурност няма да е същото. Макар че костюмите и маските може да се видят и онлайн, екранът не може да създаде онази празнична атмосфера на хората от централния площад до малките магазинчета, нито мирисът на канал, нито вкусът на аперол и току-що изпечена пица.
Дано скоро посещенията са възможни, за да може всеки да изпита атмосферата на града лично, в пълния ѝ блясък и без социална дистанция.
