Той е капитан на Франция на първото в историята световно първенство по футбол. 14 години по-късно е разстрелян за национално предателство.
В Монтевидео е мразовит, но слънчев зимен ден, когато 25-годишният Александър Вилаплан извежда "петлите" с капитанската лента срещу Мексико на Мондиал 1930.
И, със сигурност, моментът е паметен за родения в Константин (Алжир) полузащитник - той е избран да бъде лидер на националния отбор на страната-колонизатор.
Играч на парижкия Расинг Клуб, по това време той е в пика на кариерата си. Вилаплан е мощен халф, който не бяга от единоборствата и се отличава с тънко чувство към паса.
Носи се бързо по десния фланг, без да осъзнава, че години по-късно бягането му ще е от различно естество. Ще бяга от закона.
В първия двубой от груповата фаза срещу мексиканците Вилаплан опъва подаване по конец към Люсиен Лоран и голмайсторът отбелязва първия гол за Франция не само на световно първенство, а и изобщо в историята на мондиалите.
"Всички се радвахме, но не беше като да се въргаляме по терена. Никой не осъзнаваше, че се пише история. Набързо се здрависахме и мачът продължи. Не получихме и бонуси, тъй като всички до един бяхме аматьори", разказва Лоран - състезател на Сошо и служител в завода на "Пежо".
Франция бележи още три за крайното 4:1, а това е най-щастливият ден в живота на Вилаплан.
Следват две загуби с 0:1 от бъдещия финалист Аржентина и Чили, и "петлите" са аут от турнира.
Вилаплан изиграва още само един мач за Франция и се завръща в южната част на страната, за да облече екипа на Антиб.
От този момент алчността му започва да го погубва.
През 1932 г. френският шампионат става професионален и приходите не са никак лоши за онова време. Антиб обаче удря дъното заради корупционна афера, водена основно от Вилаплан. След това звездата му започва да залязва стремглаво.
Той обаче е завързал сериозни контакти в подземния свят, а в края на 30-те лидерите на ъндърграунда се готвят за началото на Втората световна война.
Заради бандитски прояви Вилаплан е вкаран в затвора "Санте", а при излизането си осъществява контакт с Анри Шамберлен, наричан още "Лафон" и бъдещ шеф на френското Гестапо. Бившият футболист се ангажира с колаборационистите, участва в хайки, мъчения и екзекуции. През 1943 г. нацистките власти го повишават в чин лейтенант от СС.
"Криминалните елементи са използвани от нацистите и френските им сътрудници да преследват евреите в Южна Франция след германската окупация през 1942-ра.
Бандитите ги залавят, измъчват и ги предават за пари. Много по-надеждни са от полицаите за тези поръчки, тъй като повечето от редовите служители изпитват скрупули да се занимават с подобни издевателства", обяснява професор Роберт Пакстън, автор на "Vichy France: Old Guard and New Order".
За известно време Вилаплан е отлъчен от Гестапо за кражба, но се завръща и продължава по утъпкания път - верен единствено на себе си и все същият отчаян сребролюбец.
И въпреки че Лафонт е наясно с егоистичния му, опортюнистичен характер, знае, че може да му е полезен.
През 1944-та е назначен за водач на Северноафриканската бригада, която се бие за Германия. 14 години след световното в Уругвай, на което е капитан на Франция, Вилаплан води черните воини в униформи на СС.
По това време голмайсторът Лоран тъкмо е освободен от германски затвор след 3-годишно изгнание. Арестуван е на север, докато се сражава за родината, а когато се завръща, нацистите са обрали всичко от дома му в Страсбург. Включително и най-ценната вещ - фланелката от Мондиал 1930.
А Вилаплан продължава да върти смъртоносната си търговия. Престъпленията му са безброй, но нищо не може да се сравни с предаването за екзекуция на 52-ма души от съпротивата.
Само месеци по-късно войната претърпява обрат и започва яростно преследване на Лафонт и френското Гестапо. През август 1944 г. Вилаплан е осъден от трибунала на Сена за предателство към френския народ и за варварски действия. Така капитанът на "петлите" отпреди войната е разстрелян точно на Коледа.
Бившият му съотборник Люсиен Лоран, автор на първия гол за Les Bleus, е последният и единствен представител на френския тим, който доживява до световната титла през 1998 г. Съдбата явно му го е дължала.