Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ще играя, докато падна мъртъв - той е на 52 и е професионален футболист, оборвайки физиологията и здравия разум

Крал Казу пребори всякаква логика и закономерностите на човешката физиология. Казуоши Миура е най-възрастният професионален футболист в света. Той е на 52 години и продължава да тренира наравно с останалите. Да играе с още по-голям ентусиазъм от тях. Вече е в 33-тия си сезон във футбола, което само по себе си е умопомрачително. Снимка: Getty Images
Крал Казу пребори всякаква логика и закономерностите на човешката физиология. Казуоши Миура е най-възрастният професионален футболист в света. Той е на 52 години и продължава да тренира наравно с останалите. Да играе с още по-голям ентусиазъм от тях. Вече е в 33-тия си сезон във футбола, което само по себе си е умопомрачително.

Първото впечатление е, че пред теб седи един човек на средна възраст с искрящи очи на 18-годшен напет младеж. Сребърните коси го издават. Служител на ФК Йокохама му донася чадър, тъй като отвън вали, а минаващите край него съотборници, излизащи от тренировъчния комплекс на отбора, кимат с огромен респект. Ако това бе в Европа, нямайте съмнение - щеше да се чуе поне една шега за това, че на пенсионерите не е добре да се разхождат в такъв дъжд...

Но това е Япония. А това е Крал Казу - човекът, който пребори всякаква логика и закономерностите на човешката физиология. Казуоши Миура е най-възрастният професионален футболист в света. Той е на 52 години и продължава да тренира наравно с останалите. Да играе с още по-голям ентусиазъм от тях. Вече е в 33-тия си сезон във футбола, което само по себе си е умопомрачително.

През 2000 г. го отписаха от играта, когато реши да се откаже от националния тим на Япония. В страната му оказаха почести, но отчетоха, че това е нормално - все пак е 33-годишен ветеран.  Ако тогава е бил ветеран...

"Той не е човек - казва с възможно няй-голямо уважение един от треньорите на Йокохама. - Ще играе, докато не умре. Иска да си отиде от този свят на терена, постоянно ни го казва. Няма да се откаже никога, ще видите!".

Най-странното е, че човекът не се шегува. Крал Казу не мисли за отказване.

Колко е дълга историята му ли? Ето колко.

Появява се на бял свят на 26 февруари 1967 г. - ден, преди Елвис Пресли да пусне на пазара деветия от своите общо 57 албума. The Monkees превземаха класациите със своята I'm A Believer.

Куинк Парк Рейнджърс от трета дивизия на Англия бяха на няколко дни от това да спечелят първия финал за Купата на лигата, игран на "Уембли".

А дни по-рано бе първият Супербоул в историята, спечелен от Грийн Бей Пакърс.

Осем дни разделят неговото раждане от това на друга легенда, а и негов добър приятел - Роберто Баджо. Разликата е, че онзи магьосник с Божествената опашчица се отказа от играта преди 15 години.

Юрген Клоп е по-млад от Казу. Оле Солскяер - също. Пет Гуардиола... Всъщност, цели 73-ма треньори в четирите английски дивизии са на по-малка възраст от този действащ футболист в Япония.

Изиграл е към 38 хиляди минути професионален футбол дотук само в Япония. Това е нещо като месец непрестанна игра. Денонощно. А освен това има периоди в Бразилия, Италия, Хърватия и Австралия.

През януари 2017-а вкара победен гол срещу Теспа Кусацу и мина един рекорд на сър Стенли Матюс. На 50 години и 14 дни, Казу стана най-възрастният футболист, реализирал попадение в професионален мач.

Каква е тайната?

"Няма такава - обяснява самият той, с усмивката му, ентусиазма в очите и посребрелите коси. - Добра храна, много сън, страст и отдаденост. И сърце!"

Като дете неговият брат Ясутоши е далеч по-талантлив. Таткото Ная работи във федерацията на префектура Шизуока, а чичото е треньор на отбора в града им. Ясу е голмайстор и звезда на тима. а малкият Казу не може да влезе в него.

Чичото обаче пуска видеозаписи с репортажи и голове от световните първенства от 1970-а и 1974-а. Казуоши се влюбва в играта на бразилците, като особено впечатление му прави финта с тяло, наричан "Финт на Ривелиньо". Упражнява го в парка, където по цял ден гони топката.

На 15 години животът му се променя. Бащата се мести в Сао Пауло, Бразилия. Създава там училище по футбол за японски деца, тъй като в града колонията никак не е малка. Казу отива в академията на Ювентус, който далеч не е гранд.

"Лошо първо докосване", спомнят си треньорите от онзи период с усмивка за първите впечатления от слабичкото японче. Трудно спира и борави с топката, съотборниците му не подават често.

Не само това го прави затворен и самотен. Животът в Сао Пауло не е лесен, а общежитието е направо потресаващо. Учи по нощите с разговорник португалски, никой не му помага. На път е да се откаже, а на игрището е още по-зле. Усеща, че е далеч от нивото на бразилците на неговата възраст.

Това влудява баща му. "Какво мислиш, да се връщаш в Япония ли? Няма ли да се бориш да им докажеш, че бъркат? Няма ли да им покажеш, че си добър играч?".

Малкият има изключително силен характер. Той не оцелява сред обиди, присмех и в очевидно неравностойно спрямо останалите момчета в отбора. Прогресът му е толкова видим след 3 години в Бразилия, че преди да е навършил 19, клубът на Пеле - Сантос, му предлага договор.

Но нещата не потръгват. Играе само два мача, а във втория от тях, както сам с усмивка разказва, един вестник му пише оценка 2 по десетобалната система. "И аз да бях треньор, пак нямаше да се пускам в игра. Толкова бях слаб", смее се Крал Казу днес.

Следват 19 месеца из клубове, където изкарва кратки проби и подписва къси договори. Един от отборите се казва Мацубара и е от щата Парана.

"Пътувахме седем или осем часа понякога с автобуси за мачовете. Веднъж пътуването бе 23 часа в двете посоки. Спяхме на пода в автобуса. Ядяхме по бензиностанции", разказва Миура.

Коритиба го харесва и му дава дебют в отбора, а там вече е далеч по-зрял от времето в Сантос. "O Karate Kid do Futebol", го кръщават вестниците в Бразилия. Самият Зико, който тогава играе във Фламенго, го поздравява след един мач за представянето му.

Със същия този Зико се засичат през 90-те в Япония, когато бразилският гений и Гари Линекер са звездите на новосъздадената Джей лига. Но истинският ас е Казуоши Миура, завърнал се в родината си. През 1993-а той е избран за Играч на годината, пред споменатите звезди от Англия и Бразилия.

Казу е вдъхновение за милиони в Япония. За първи път в историята футболът започва да конкурира бейзбола като спорт №1 в страната точно тогава - когато той грее в Джей лигата. Носи 8 години екипа на Верди Кавазаки от 1990-а до 1998-а, но има и един период под наем в Дженоа, Италия. Вкарва и гол, с което става първият японец с попадение в Серия А.

"Той е нещо като Том Ханкс тук - казва Ейхиро Такеда, съотборник на Миура днес. - Неверояттно уважение от всички. Нещо като духовен водач. А в същото време се държи съвсем нормално с всеки от нас, няма никаква самонадеяност или поведение на звезда."

Казу има 221 гола в кариерата си за клубни отбори, а за националния на Япония вкара 55. Има само 29 получени жълти картона за 33 години на терена! И нито веднъж не е гонен.

Още няколко пъти можеше да играе в Европа през годините, като една от най-интересните истории е тази за Борнемут. Да, точно така - Борнемут, който през далечната 1999 г. е в третото ниво на английския футбол. Казу иска да пробва в Англия, клубът го желае. Играе в мач, в който искат да го тестват. Борнемут бие, а японецът вкарва три гола. След което се прибира у дома, чака седмица, а след липсата на новини подписва с Киото.

Още седем дни по-късно Борнемут му предлага договор. Казу е човек на честта и няма как да развали споразумението с новия си клуб. Така мечтата за английския футбол отлита. Не, че Кралят на японската игра съжалява за нещо.

Той се качва в поръчковото си Porsche Carrera II с регистрационен номер "11", с който играе на терена от близо три десетилетия. В поредния си светъл костюм, с които е толкова популярен и като модна икона в Япония, не е трудно да го разпознаеш край тренировъчния комплекс на Йокохама. Денят му не завършва с тренировката, защото един Крал не може да няма десетки публични ангажименти, нали?

Дали ще е на прием при императорското семейство, или ще открива някое игрище, спортен комплекс или обект, свързан с Олимпийските игри догодина... Телевизионно интервю, работа в академия с деца... Всичко това е ежедневие за Казу.

"Не искам да съм на плажа в Хаити, въпреки че мога да си го позволя, а и много хора на моите години са там - казва. - Твърде много ще ми липсва футболът, ако спра. Ходя два часа преди другите на тренировъчния комплекс. Тръгвам си последен. Искам да запазя всеки момент, да не пропускам нищо. Продължавам да се грижа за тялото си, както го правя през цялата си кариера".

"Яде, спи, тренира и живее по разписание - потвърждават треньорите му. - Той никога не нарушава графика си. Невероятно е тялото му, мускулатурата, физическото му състояние е неописуемо за човек на 52 години. Страшно спокоен е, стресът сякаш не го достига никога. Обича безкрайно футбола, това е истинската причина да го прави. Гладен е за всяка минута, която получава на терена. Когато ние заминем във ваканция след сезона, Казу отива в някой фитнес и запазва часове за седмици напред. Иска да не излиза от форма."

Има си личен диетолог, а всяка сутрин в 5 ч става и прави крос в парка до дома си. Когато има пауза в първенството или между сезоните, отива с личния си фитнес треньор и диетогола на тихоокеанския остров Гуам, където води индивидуална подготовка.

"Познавам хора, които са на 40 години и се уморяват, докато се качват по стълбите. Казу тича за 12 секунди дължината на терена всеки ден по няколко пъти след тренировка. Не си спестява нито едно упражнение", разказва Йон Пин, корейският му съотборник.

На практика не е имал тежки контузии, никога не е опериран и има само едно счупване - Франко Барези му го причинява на носа с лакътя си през сезон 1994-95 г., единствен за Казу в Серия А.

Записа само два мача като титуляр в 37 кръга от Втора японска дивизия в настоящия сезон. Малко са... Но като за 52-годишен, не е лошо, нали? Миналата година игра 11 двубоя от първата минута. Невероятно! По-възрастен е с 4 години от треньора си в Йокохама. А още по-култовото е, че в състава е 41-годишният Шинсуоке Накамура, който се появи през лятото. Друга легенда на японската игра, която продължава да не се дава.

Ролята му е огромна, не само в игровите минути. На тренировъчната екипировка на втородивизионния ФК Йокохама има шест лога на спонсори. На екипа за мачове са повече. Всички те са там заради Крал Казу. Вече - и заради Накамура.

"Ще играя още - заканва се човекът със светлия костюм и сребърните коси. - Здрав съм, във форма съм и не ми пука, че съм на 52 години."

Нещо повече - Миура може да се върне в елита на японския футбол от следващия сезон. Йокохама е трети с равни точки с втория в класирането, при пет оставащи кръга. Два отбора влизат директно, още четири играят плейофи. Като нищо догодина Крал Казу, вече на 53 (ще ги навърши през февруари), ще запише минути и в Джей лигата.

Ето това би било вече изумително, не мислите ли?

 

Най-четените