За тактическия гений и успехите на Пеп Гуардиола са изписани хиляди страници, но често се пропуска един съществен фактор.
И в Барселона, и в Байерн Мюнхен преди, както и в Манчестър Сити сега, около треньора неизменно е една фигура с изключително силно влияние върху него.
Името на тази постоянна величина е Манел Естиарте.
Марадона във водата е достатъчно красноречив прякор за неговата бляскава 25-годишна кариера във водната топка, но отвъд постиженията на легендата в басейна, не се знае много за него.
А има доста за разказване...
Манел е един от деветимата каталунци в групата от 13 ватерполни национали на Испания за домашната олимпиада в Барселона през 1992-ра. Ла Фурия очаквано достига до финал, но губи от Италия след продължения, което се приема като катастрофа. 4 години по-късно обаче, в Атланта, испанците печелят единственото си злато от олимпийски игри във водната топка.
По това време Естиарте вече е най-голямата звезда в световен мащаб. Той приключва кариерата си със седем приза за номер 1 на планетата за годината, но триумфите му във водата вървят ръка за ръка с огромна житейска трагедия, която таи в себе си.
През 1992 г. Манел си тръгва разплакан от басейна заради поражението от "адзурите", но сълзите са част от ежедневието му вече седем години.
През 1985-а по-голямата му сестра, която го отглежда като дете, се самоубива, скачайки от прозореца на апартамент на четвъртия етаж на кооперация в каталунското градче Манреса.
Загубата на един от най-близките му хора променя Естиарте, който почти 15 години не може да я преодолее.
Едва през 2009-а, девет години след отказването си от водната топка, Манел намира сили да излее чувствата си в думи.
А неговата автобиографична книга "Todos mis hermanos" е всичко друго, но не и хронология на изумителната му спортна кариера.
Бившият ватерполист не търси печалба, нито пък вярва, че ще успее чак толкова силно да докосне читателите, но твърди, че издава "Всички мои роднини", за да се пребори със собствените си демони.
За първи път Манел разкрива детайлни подробности около самоубийството и неща, които не се знаят дори от двамата му племенници, които през 2009-а са в средата на своите 20.
Единственият, с когото Естиарте споделя мъката си през годините, е Хесус Ролан - бивш негов съотборник на пет олимпиади, талантлив вратар и най-верен приятел.
През 2006-а обаче Хесус загива след като пада от терасата на медицински център в Барселона, в който се лекува от наркозависимост и депресия.
Смята се, че това ново нещастие в живота на Естиарте го кара да напише автобиографията си, чийто предговор е поверен на Пеп Гуардиола, с когото ги свързва вече почти 30-годишно приятелство.
За първи път се срещат в края на сезон 1991/92, когато Манел, заклет фен на Барса, слиза на терена, за да поздрави играчите на тима, които тъкмо са спечелили шампионската титла в Ла Лига.
С годините двамата стават много близки, а през 2008-а треньорът го убеждава да влезе в екипа му, когато става наставник на "блаугранас".
Хора от клуба твърдят, че Гуардиола е настоявал в негово отсъствие думите на Естиарте да се възприемат като изречени от самия него.
Същото е по-късно и в Байерн Мюнхен, а германските медии се измъчваха дълго над въпроса с какво Водния Марадона е заслужил огромното признание и доверие на младия наставник.
Опитваха се да изкопчат нещо от Пеп с въпроси за Манел: "Какво? Как? Защо?", а той неизменно отговаряше: "Защото се нуждая от него. Да го имам до себе си е привилегия".
Чували ли сте го да говори така за друг човек?
Никой, освен самите те, не е посветен в тайните на техния съюз, но понякога изглежда, че Манел е важен за треньора, колкото головете на Агуеро, гения на Силва и спасяванията на Едерсон.
От връзката с представителите на медиите до това какво се случва в съблекалнята между играчите - мениджърът е делегирал всичко на секретната си дясна ръка.
Хора от Манчестър Сити свидетелстват, че често Естиарте знае повече за случващото се в отбора от самия треньор и е негова преценката по отсяването на "плявата" от истински важните неща, които да дискутират помежду си.
"Помага ми да разбирам процесите в спорта, погледнато на тях отгоре. Имам своя нюх, но той ме улеснява в това да виждам различния ъгъл", загадъчно обяснява Гуардиола.
А когато той заговори за своя "нюх", това почти сигурно е свързано с обяснения и оправдания за някои от най-противоречивите му решения, като продажбата на Самуел Ето'о, конфликта със Златан Ибрахимович, раздялата с Джо Харт...
Което предполага, че Естиарте е изиграл своята роля за тези решения.
Може ли да има по-ясна индикация за влиянието на бившия ватерполист върху съвременния гений на треньорската професия?
"Не знам дали има ангели и дали ни помагат. Но ако ангелите-хранители съществуват, убеден съм, че си един от тях" - така започва предисловието на "Todos mis hermanos", написано от Пеп...
