Марат Сафин пристигна в Австралия като 11-ата ракета в света, а по време на Australian Open 2002 навърши 22 г. Беше достигнал четвъртфинал и полуфинал на последните два турнира от Големия шлем, последният от които – US Open, който бе спечелил и през 2000 г.
Впоследствие Australian Open щеше да се превърне в най-успешния му турнир от Големите четири, който щеше и да спечели през 2005 г. – втората и последната му титла на турнир от Големия шлем.
Тогава Сафин беше още в категорията на „следващото поколение на тениса“, заедно с имена като Лейтън Хюит, Томи Хаас, Анди Родик и Роджър Федерер. По пътя си към финала победи великия Пийт Сампрас, за когото това щеше да е последният Australian Open в кариерата му, на осминафиналите. На полуфинала се справи с Томи Хаас. Основната история около Сафин на този турнир обаче не е дори походът му към финала, нито загубата от Томас Йохансон в битката за титлата, а хората, които седяха в треньорската ложа.
Секси блондинките бяха показвани след почти всяко разиграване и бяха в „очите“ на камерите по време на всяка пауза. В резултат на това, те се помнят почти толкова ярко в съзнанието на феновете, колкото и великата му победа над Федерер на полуфиналите в Мелбърн през 2005-а, и 16 години по-късно са все още една от големите истории на Australian Open.
„Спомняте ли си, че Сафин нямаше треньор по онова време – припомни треньорът Даън Кейхил, който съветваше Марат по време на двете седмици в Австралия тогава, в подкаст на списание „Ракета“ преди няколко седмици. – С него бяха не просто момичета със съмнителен вид, а истински проститутки. Имаха различни задължения тук-там.“
Британският „Телеграф“, леко преувеличено, а може би и пленено от момичетата на трибуните, описва „екипа“ на Сафин и представянето му на турнира така: „Бяха доста изтощителни две семици, но как да не се дивиш на издръжливостта на Марат Сафин. Екипът му, антуражът, харемът – наречете го, както искате, се състоеше от осем блондинки – по една за всеки етап от турнира и една бонус.“
Всъщност, момичетата са „само“ три, а самият Сафин разказва с гордост за тях: „Да, имам много красива ложа.“
Руски журналисти разпознаха една от блондинките като московския модел Катя Бестужева, тогава на 21 г., а от „Комсомолска правда“ наблягат на перфектните й мерки (90-60-90). Според информацият,а Сафин се запознава с нея на Кремлин Къп предишната есен. Останалите две са били на трибуните, малко или много, сучайно.
„Пътувам и се забавлявам с приятелите си – продължава да обяснява Сафин. – Трябваше ми допълнителна мотивация за мач срещу съперник като Сампрас. Затова и доведох толкова много приятели. Когато се забавлявам, се радвам и на тениса си. Единственият начин да постигам това е с приятели около мен. Те ми помагат и ме зареждат с увереност.“
Въпреки загубата във финала навръх рождения си ден, увереност не липсваше на Сафин. Руснакът се самоиронизира, като благодари на „семейството ми“ в речта си след мача под аплодисментите и смеха на публиката.
Година по-късно Сафин отново коментира историята, казвайки, че повечето от момичетата са приятелки на приятели и не всички са били по вкуса му. Марата достигна още два пъти финала на Australian Open, а през 2005-а го и спечели, но в ложата му тогава нямаше блондинки. Там беше легендарният треньор на агресивния гений Питър Лундгрен.
Тенисът ще запомни Марат Сафин като първият и досега единствен руснак, печелил турнир от Големия шлем, и като най-високият №1 в света, но феновете ще го запомнят с безброй истории. А тази с блондинките е някъде на първите места сред тях.
