Счетоводителят от Римини, за когото смятаха, че е по-добър от Меси и Роналдо

По-добър от Лео Меси и Кристиано Роналдо? Повечето от съвременните фенове на футбола биха отсвирили с един клик на мишката подобни материали още след първото изречение, но историята на Матео Бриги си заслужава.

Без съмнение, разработчиците от EA Sports бяха прекалили с прехласването си по младия тогава италиански талант, но в играта FIFA 2003 му поставиха рейтинг от 97 - оценка по стобалната система на основни компоненти като скорост, шут, пас, дрибъл, офанзивни и дефанзивни умения, физика и т.н.

С други думи - той беше смятан за най-добрия в света поне що се касаеше до виртуалната проекция на футбола в холовете на геймърите.

Ще отбележим, че Меси и Роналдо никога не достигнаха рейтинг 97, дори и стъпили на най-високите си кариерни върхове. А единственият, който е прехвърлял оценката на Бриги в историята на видеоиграта, е Роналдо-Феномена.

От EA Sports обаче имаха своите основания да лепнат златен етикет на гърба на полузащитника от Римини, около чието име се шумеше много в Италия в края на миналия и началото на новия век.

"Взимаме футболист на 18, който не отстъпва по нищо на Фернандо Редондо от Реал Мадрид", гордо заяви босът на Ювентус Лучано Моджи, когато торинският гранд си осигури тийнейджъра през 1999-а.

Бриги обаче се споразумя с ръководството да отложи с година преминаването си на "Деле Алпи", за да... завърши обучението си за счетоводител.

Когато най-накрая пристигна в състава на "старата госпожа", бе преотстъпен на Болоня, а под ръководството на Франческо Гуидолин през пролетта на 2002-ра бе избран за млад играч номер 1 на сезона.

И действително никой не заслужаваше повече това признание, тъй като Матео бе невероятно интелигентен и трудолюбив играч за възрастта си с вроден талант и въображение на терена.

Но на проницателните футболни очи им се набиваше и една голяма липса. Повечето му връстници, макар и далеч не толкова даровити, бяха нахакани и готови да си пробиват път напред със зъби и нокти, а Бриги приличаше повече на мълчаливо генийче, което не демонстрира какви и дали изобщо чувства емоции на терена.

Все пак ставаше въпрос за момче, което предпочете да решава задачи и да играе в Серия Ц2 за Римини, вместо да се изстреля със скоростта на светлината към Ювентус, както биха постъпили 99 процента от младоците.

Но той избра да е "единият процент" и това не беше в негова услуга.

"Матео е невероятен, но просто не трябва да бъде толкова скромен", заяви Карло Анчелоти, наставник на Юве в онези години.

Известният журналист Емануеле Гамба пък написа в "La Repubblica": "Той не говори, а шепти и се движи така, сякаш че се нуждае от позволение, за да го прави."

"Твърде рано е да се прецени. Нямам представа дали мога да пробия на това ниво. Тук съм, за да се уча. След няколко месеца ще преценим дали имам място в първия тим", не говореше, а шептеше момчето от Римини. А около него се разхождаха величини като Зинедин Зидан, Антонио Конте и Едгар Давидс.

Даже и да имаше място за него, не беше готов да се пробва да използва лактите си, заобиколен от гиганти, за които сам смяташе, че достига едва до пояса им.

И така след десетина мача за торинци във всички турнири, през 2001-ва Бриги бе преотстъпен на Болоня. Там нещата му потръгнаха и помогна на тима да завърши седми, само на три точки от топ 4. Халфът блестеше и за младежкия национален отбор на Италия до 21 години, а двамата с Андреа Пирло бяха в основата на достигането до полуфиналите на Евро 2002.

Същото лято дебютира и за представителния тим на "скуадра адзура", което беше още един щрих към пълната картина, която си представяха разработчиците на FIFA 2003, преди да му сложат рейтинг 97.

Наред със скромността му обаче, контузиите и постоянните смени на отборите не позволиха на Матео да достигне висините, които се очакваше да докосне.

През есента на 2002-ра се завърна в Юве и влезе от резервната скамейка във финала за Суперкупата на Италия, за да запише името си сред победителите.

След това бе даден под наем на Парма, а в обратната посока пое Марко ди Вайо, като двата клуба се споразумяха да си поделят правата му. Формата му обаче спадна и не успя да се наложи на "Тардини". Последва наем в Бреша, след който "бианконерите" продадоха своя дял и Парма прибра изцяло 16-те милиона евро, които Рома плати за Бриги през 2004-та.

На "Олимпико" обаче късметът на младока от Римини отново не сработи и "вълците" го дадоха на Киево, където остана три години.

През 2007-а "магаренцата" изпаднаха и той се завърна във Вечния град. Въпреки провала на тима от Верона, Матео бе най-добрият му футболист през въпросната кампания и от Рома продължиха договора му.

И най-после се появи светъл лъч за него. Започна да играе убедително за римляните, а в първите кръгове на шампионат 2008/09 се заговори за завръщането му в националния отбор.

"От човешка гледна точка той е великолепно момче, а от спортно-техническа е от онези трудолюбиви полузащитници, с които всеки треньор иска да разполага. В началото на кариерата си обаче носеше на плещите си твърде големи очаквания", заяви селекционерът на "скуадра адзура" Марчело Липи.

В крайна сметка Бриги записа още три мача за представителния тим на страната си, за да достигне до общия брой от... четири.

В началото на това десетилетие странстването му на клубно ниво продължи. Премина през Аталанта, Торино, Сасуоло, Болоня и Перуджа. През миналата година Бриги подписа договор за 6-месечен наем в Емполи и помогна на тима да се завърне в елита. Наградиха го с нов контракт и продължава да е в редиците на тосканския клуб.

Някогашната млада надежда от Римини показа впечатляващо футболно дълголетие, но така и не успя да се превърне в звезда от световен мащаб, както очакваха в родината му (и специалистите на EA Sports).

Дали заради скромността му, дали заради ранното прегаряне или заради постоянната смяна на отборите?

Вероятно самият Бриги не знае отговора.

"Обичам да работя, а не да говоря. Повечето от колегите ми говорят, за да се продават по-добре и не ги обвинявам за това. Но аз просто не съм такъв", обясни преди години полузащитникът-счетоводител, който и до днес сигурно борави добре с числата.

Но футболните му сметки не излязоха. Още по-малко на тези, които през 2003-та записаха срещу профила му във FIFA числото 97.

Новините

Най-четените