Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Най-големият предател в историята на Барса ли? Естествено, че е Роналдо!

Роналдо бе играч на Барселона само за един сезон, въпреки че идеята бе да завърши кариерата си в клуба. Снимка: getty.com
Роналдо бе играч на Барселона само за един сезон, въпреки че идеята бе да завърши кариерата си в клуба.

На вратата се чу чукане. Дребен латиноамерикански сервитьор стоеше в коридора с поднос пред двама огромни бодигардове. Вътре в хотелска стая в Маями Роналдо трескаво започна да търси телефона си. След като го намери, набра някакъв номер и прошепна в слушалката: "Откриха ме. Какво да правя?".

Беше краят на юли 1996-а. Няколко седмици преди това Барселона и ПСВ се бяха разбрали за трансфера на бразилеца, но холандците внезапно промениха решението си. Те нямаше как да се отметнат напълно, защото имаше подписан договор между двете страни, но можеха да задържат нападателя за още няколко месеца, преди да поеме към "Камп Ноу". За да се финализира сделката, Барса се нуждаеше и от подписа на Роналдо. Затова шефовете на ПСВ го бяха инструктирали да не се среща с испанците.

Вицепрезидентът на каталунците Жоан Гаспар го проследи по време на Олимпиадата в Атланта, но не успя да влезе в стаята му заради двуметровите горили, които я охраняваха. Затова реши да се преоблече като сервитьор и да каже на охранителите, че футболистът си е поръчал кока-кола.

Час по-късно 20-годишният бразилец стана най-скъпият и най-високо платеният играч в света. А само след няколко месеца - идол на феновете на Барселона.

По това време в отбора бяха Стоичков и Фиго, а преди това трибуните на "Камп Ноу" бяха превъзнасяли Ромарио, Лаудруп и Кройф, но пристигането на Роналдо предизвика истински възторг у запалянковците.

Бразилецът притежаваше в изобилие от качествата на великите си предшественици в съчетание с неповторима футболна агресия и фантастичната физика. И възхитата на хората бе обяснима.

Треньорът на Валенсия Хорхе Валдано се усъмни, че Роналдо е човек: "Изглеждаше така сякаш в атака за тях играе цяло стадо." Защитникът на Тенерифе Сезар Гомес пък проплака: "Имам чувството, че изиграх пет мача подред. Да пазиш Роналдо е най-трудното нещо на света."

Роналдо започна кариерата си в Барса с 12 гола в първите 10 кръга в Ла Лига, две попадения във финала за Суперкупата и два решителни гола в турнира за КНК срещу кипърския АЕК Ларнака. Бразилецът бе неудържим, а испанските клубове се принудиха да играят като холандските от времето на голмайстора в ПСВ. Когато получеше топката, поне двама заставаха на пътя му в опит да го спрат. Но рядко успяваха. Роналдо ги газеше с мощната си физика, а притежаваше и техника в излишък.

В края на ноември обаче головата машина неочаквано засече, а феновете се чудеха какво става. Няколко седмици по-късно истината лъсна наяве. Роналдо правеше постоянни совалки между Барселона и Бразилия и тежките пътувания изпиваха силите му. За месец и половина бразилецът не вкара нито един гол и Барса отстъпи първата позиция. За това време той летя до вкъщи девет пъти!

След празниците се опомни и наниза пет попадения в четири мача, но сърцето отново го дърпаше към родината.

На 6 февруари се игра Ел Класико с Реал Мадрид, а само след три дни предстоеше градско дерби с Еспаньол. Карнавалът в Рио обаче бе по-важен за най-добрия футболист в света и той все още се възстановяваше в леглото си от предишната бурна нощ, когато съотборниците му загубиха градския сблъсък с 0:2.

Роналдо не вкара в следващите два мача, а в един от тях Барса записа нова загуба. Съотборникът му Джовани не успя да се стърпи и го нападна пред журналистите: "Аз също обичам карнавала, но като професионалист трябва да съм на разположение на клуба." Преводачът на Боби Робсън - някой си Жозе Моуриньо - също разкритикува голмайстора: "Не можеш да спиш на терена 89 минути само защото си вкарал един фантастичен гол."

Хората по трибуните бяха позагубили от първоначалния ентусиазъм, с който посрещнаха бразилеца, но това не го вълнуваше особено. Той летеше в облаците. Когато го поканиха да участва във фотосесия със Синди Крауфорд, бразилецът отговори: "Тя трябва да бъде поканена да позира с мен, а не аз с нея." За пораженията и кризата в отбора пък Роналдо обвиняваше треньора.

Недоволството към арогантния голмайстор нарастваше пропорционално с точковата разлика, която трупаше Реал Мадрид на върха в класирането, и както често се случва в подобни случаи, другите големи клубове на континента веднага наостриха уши какво се случва на "Камп Ноу". Манчестър Юнайтед, Милан и Лацио бяха само част от отборите, които искаха да го имат в съблекалнята си.

Но най-невероятното предложение дойде от шотландския Рейнджърс, който газеше в Шотландия и бе готов да използва тарана само в Шампионската лига, а в първенството - само по негово желание. Когато му се играе.

Но никой не искаше така силно Роналдо, както собственикът на Интер Масимо Морати, чиято неизчерпаема банкова сметка бе в състояние да реши всеки проблем във времена, в които нямаше строга отчетност и финансов феърплей във футбола.

Морати мечтаеше за него още когато беше в Крузейро, а звездата използва интереса на "нерадзурите" като аргумент да поиска увеличение на заплатата само половин година, след като бе станал най-скъпоплатеният играч във футбола.

Бразилецът печелеше по 200 милиона песети годишно (1,4 милиона долара) и това беше предостатъчно за партита, скъпи имоти и собствен остров. През зимата обаче нападателят намекна на Барса, че има клубове, които са готови да му плащат повече. Изнудването не се хареса на президента на каталунците Джосеп Луис Нунес, но му обеща, че ще подобри условията по договора му до края на сезона.

Това подейства стимулиращо на футболиста и той отново започна да бележи. От средата на март нататък вкарва 19 гола в 17 мача и Барса се завърна в шампионската надпревара.

"Роналдо беше като някакъв митичен герой - спомня си Куинтън Форчън, който тогава играеше за Атлетико Мадрид и бе видял отблизо как бразилецът вкарва шест гола във вратата на тима му в два мача. - Физически той беше перфектен. Харесвам Меси, играл съм с Кристиано много пъти и го обожавам. Смятам, че Неймар е изключителен, а Роналдиньо е невероятен, но само ако ги слеете тях всичките в едно, можете да се доближите до нивото на Роналдо от онзи сезон."

В началото на май бразилецът се обърна към Нунес: "Е, шефе, има ли пари?" За такъв Роналдо нямаше как да няма.

Президентът набързо се съгласи на всички условия на хората на футболиста и постави само три: да няма освобождаваща клауза в новия контракт, той да е до 2006-а и 15% от заплатата да минават през каталунската му телекомпания, за да се облекчи бюджетът на клуба.

Идеята беше заплатата на нападателя да расте всеки сезон: от 2,1 милиона долара през 1997-а до 3,5 милиона през 2005-а.

На 26 май от Барселона обявиха, че най-добрият играч в света ще остане на "Камп Ноу" до края на кариерата си. Нунес и Роналдо стиснаха десници, докато присветваха светкавиците на десетки фоторепортери.

На следващата сутрин се срещнаха отново и набързо уредиха и последните подробности по договора. Беше време за купон и в ранния следобед най-силните хора в Барса седнаха в лъскав ресторант и вдигаха наздравици.

Роналдо обаче трябваше да лети за ангажимент с националния отбор на Бразилия в Осло и заяви пред медиите: "Моите агенти са инструктирани да действат. Желанието ми е да остана. За Барса съм готов на всичко - дори да приема испанско гражданство."

По средата на партито в ресторанта обаче един от агентите му стана от масата.

Роналдо имаше трима мениджъри. Италианецът Бранкини действаше като посредник и бе по-периферен играч, но другите двама заслужават внимание. Бразилците Рейналдо Пита и Алешандре Мартинс не само представляваха Роналдо, но управляваха кариерата му от 15-годишна възраст.

През 1992-ра находчивите мениджъри подписаха уникален договор с Роналдо, според който футболистът няма право сам да избира клуба си, и делегира правата си на тях. По-късно политологът Жорже Калдейра определи споразумението по следния начин: "Договорът, наложен на 15-годишния Роналдо от неговите агенти, е като робовладелска сделка на плантацията."

Страна в това споразумение е и бившият световен шампион с Бразилия и треньор на Роналдо при юношите Жаирзиньо. Две години по-късно Пита и Мартинс продадоха на Крузейро 45% от правата на младока за 1 милион долара и откупиха дела на Жаирзиньо. А когато се отърваха от съдружника си продадоха останалите 55% на играча за 20 милиона долара!

През 2003-та те бяха обвинени във финансови машинации и получиха по 11 години затвор, а през 2005-а започна и нов процес срещу тях - за изпиране на 33,4 милиона долара от трансфери. Но през 1997-а бяха "собственици" на Роналдо и два дни след обявяването на новия договор от Барса сензационно съобщиха, че бразилецът напуска.

"В три следобед отпечатахме договора и решихме първо да празнуваме, след което да се върнем в офиса и да подпишем всичко - разказва Жоан Гаспар. - Това беше грешка. Ако не бяхме отишли ​​в ресторанта и веднага бяхме приключили с документите, Роналдо щеше да остане при нас."

Докато босовете празнуваха, Роналдо летеше за Осло, но купонът беше страхотен и в негово отсъствие.

Затова никой не обърна внимание, когато единият от агентите му (вероятно Бранкини) излезе от ресторанта. А когато се върна, представителите на звездата отказаха да подпишат контракта.

Първо Пита и Мартинс поискаха бонус от 7 милиона долара и пренаписване на договора с още по-висока заплата за Роналдо. След това настояха всички финансови операции по контракта да са "вързани" за щатския долар, а не за слабата и нестабилна песета. Накрая казаха, че искат данъците да се поемат от клуба. Не. И това не беше последното им условие. В рамките на няколко минути решиха, че бонусът за тях не трябва да е 7 милиона, а по 7 за всеки. Клубът се съгласи на всичко.

До полунощ адвокатите на Барса пренаписаха шест клаузи от договора, но на седмата страните не можаха да се споразумеят - тази за 15-те процента от заплатата, които да минават през компанията на президента Нунес - Televisio de Catalunya. Агентите искаха писмена гаранция, която не получиха и използваха това, за да прекратят преговорите.

"Нунес е лъжец. Той ми каза едно, а на моите агенти - съвсем друго. Няма да обсъждаме нищо повече. Тъжно е, но си тръгвам", обяви Роналдо.

"Ако той наистина искаше да остане, тогава не разбирам как би се отказал от 50 хиляди долара седмично. Вероятно през цялото време е преговарял тайно с друг клуб", отговори Нунес.

Ден по-късно агентите му внесоха чек от Интер в Ла Лига (в Испания компенсацията се изплаща чрез лигата), след което отлетяха за Норвегия с частния самолет на Морати.

В същото време Барса загуби от Еркулес и изостана на две точки от Реал. "Ако Роналдо беше с нас, щяхме да спечелим мача и да станем шампиони", заяви Боби Робсън. Но него го нямаше. Бразилецът повече не се появи в клуба, въпреки че до края на сезона имаше още цял месец, а до края на договора му - още няколко години. "Все още съм играч на Барса, но нямам ни най-малко желание отново да облека екипа на клуба", каза бразилецът пред репортери.

Каталунците обаче се опитаха да го задържат. От Ла Лига отговориха на Интер, че не приема обезщетение от чуждестранен клуб. Жоан Гаспар пък подаде жалба до ФИФА, че "нерадзурите" са преговаряли неправомерно със звездата.

Морати обаче бързо измисли находчива схема - компенсацията да бъде платена от Реал Мадрид, който веднага да даде Роналдо на Интер.

Президентът на "кралете" Лоренцо Санс, естествено, нямаше нищо против: "Ако можем да помогнем на Роналдо да се премести в Италия, тогава ще го направим. Привлича ме идеята за изтощаване и отслабване на Барса."

Но Интер успя и без помощ от Мадрид. ФИФА одобри трансфера, като изиска единствено Интер да плати повече от определената такса. Морати трябваше да бръкне в джоба си за още няколко милиона долара. Никакъв проблем.

***

За подписа си Роналдо получи бонус от 14 милиона долара и заплата от 4 милиона годишно. Твърди се, че Морати е платил още пет милиона долара на агентите му.

Трансферът струваше на Интер 32 милиона долара. Преди половин година икономическият сайт Play Ratings оцени сделката, вземайки предвид инфлацията. Оказа се, че, разглеждан така, трансферът на Роналдо е най-скъпият в историята на футбола. През инфлационния калкулатор "нерадзурите" са платили 435 милиона евро сегашни пари за нападателя. Но колко са те за един Феномен?

Най-четените