На 13 май се навършват 29 години от печалния мач Динамо Загреб - Цървена звезда от югославската лига.
Смята се, че двубоят е бил последната искра, запалила и без това вече осезамият конфликт и откритата омраза между сърби и хървати. Месеци след това започват и военните действия.
Още от обяд 3000 навиячи на Звезда създават хаос по улиците на Загреб, скандират срещу Франьо Туджман, новоизбран президент на Хърватия, а около час преди мача настава голям бой с Бед бойс блу - ултрасите на Динамо.
Те обаче не са сами. По онова време в Хърватия хардкор ядрата на големите отбори се обединяват срещу общите врагове Звезда, Партизан и Сърбия. Така в средата на май 1990-а на "Максимир" има фенове и на големия местен съперник на Динамо - Хайдук Сплит.
На трибуните още с началото на мача има напрежение, летят ракети и камъни между агитките.
Сърбите са настанени на първия етаж на южната трибуна, а над тях има запалянковци на Динамо. По онова време тартор на навиячите на Звезда е Желко Ражнатович-Аркан, който ще изиграе главна роля и по време на Гражданската война.
Сръбски националистически песни провокират хърватите, които започват да обстрелват "звездашите" с предмети. Следва атака от страна на гостите, които чупят оградите и пробиват полицейския кордон, за да достигнат до феновете на Динамо.
На помощ идват привърженици от другите сектори. Първо пробиват от Изток и дърпат знаме на Звезда, а после пред южната трибуна достигат и членовете на Бед блу бойс.
Двубоят е прекъснат, а полицай ударил запалянко на Динамо, е изритан с каратистки удар от капитана на хърватите Звонимир Бобан - събитие, което днес е увековечено с графит на "Максимир".
Дълго ситуацията е извън контрол, но пристигат полицейски подкрепления, които с водни оръдия и сълзотворен газ разпръсват тълпата.
Официално ранените са около 200 - повечето от тях полицаи. Реално са многократно повече.
Арестуваните на стадиона пък са около 100 от двата отбора.
Бовете продължават и извън "Максимир", но полицията успява да раздели враждуващите страни и след цял ден върховно напрежение, униформените най-после изпращат влаковата композиция със сърбите обратно към Белград.
Облекчението в този момент е голямо, но е само кратко затишие преди настъпването на големия ужас.
