Ако Пол Погба беше аржентинец и се беше родил 20 години по-рано, със сигурност нямаше да намери място в състава на националния отбор на Аржентина. И това няма нищо общо с качествата му, а с неговата прическа.
През 1994 г. зад кормилото на Аржентина застава Даниел Пасарела, който заменя на поста Алфио Базиле. Новият селекционер веднага оставя своя отпечатък в отбора и дава да се разбере, че ще ръководи с твърда ръка и няма да робува на имена.
Световното през 1994 г. е повратен момент за аржентинския футбол, който тогава стремглаво се е запътил към дъното, поне според стандартите, които сам е поставил. В груповата фаза на Мондиала аржентинците губят с 0:2 от България след голове на Христо Стоичков и Наско Сираков, но се класират на 1/8-финал, където обаче са спрени с 2:3 от Румъния.
Пасарела има задачата да поведе нацията си в ерата след Марадона. Новият треньор е двукратен световен шампион и има самочувствието, опита и уменията да се справи с кризата.
Първото нещо, което прави? Забранява дългите коси.
Разбира се, това не е проблем за Хуан Себастиан Верон и Хавиер Санети, но се оказва такъв за една от емблемите в състава. Габриел Батистута е фантастичен голмайстор, но и непоправим инат, или поне първоначално.
Футболистът отказва да се подстриже и сяда на резервната скамейка, а атаката в квалификациите за Мондиал’98 повежда Ернан Креспо. Батигол е шокиран от студения душ и решава да преклони глава и отива при бръснаря, а буйната му коса е заменена от покорна прическа.
Един друг аржентински майстор обаче е по-твърдоглав от всички. През 1994 г. Фернандо Редондо се присъединява към Реал Мадрид – годината, в която Пасарела поема Аржентина, годината, в която селекционерът ще се превърне в най-големия кошмар за футболиста… и обратното.
Косата на Редондо фриволно гали раменете му, докато той елегантно дирижира играта от центъра на полузащитата. В тази романтична картина има един проблем и той няма нищо общо с брилянтните футболни умения на Фернандо.
По това време Редондо е един от най-добрите дефанзивни полузащитници в света. Печели два пъти Ла Лига с Реал Мадрид, два пъти Шампионска лига и веднъж Междуконтиненталната купа в периода 1995-2000 г.
Нито един от тези успехи обаче няма стойност в очите на Даниел Пасарела, защото той е сляп за качествата и отличията на дългокосите футболисти. Наставникът на Аржентина дори отправя лична молба към Фернандо преди квалификационния мач за Световното през 1998 г. срещу Колумбия, но футболистът е категоричен, че няма да се подстриже.
„Знам, че след 10 години ще съжалявам за това, но няма да направя компромис“, заявява Редондо.
„Изглежда, ще гледам Световното първенство от фотьойла у дома.“
И точно така става.
Аржентина отпътува за Мондиал’98 без Фернандо и дългокосия му събрат Клаудио Каниджа. Разбира се, в тима има достатъчно качество с играчи като Батистута, Верон, Ариел Ортега, Клаудио Лопес и Диего Симеоне. Аржентина завършва на върха в групата си след победи над Хърватия, Ямайка и Япония, а после елиминира Англия. Момчетата на Пасарела обаче падат на колене в 1/4-финала срещу Холандия пред гения на Денис Бергкамп, който в 90 мин. вкарва един от най-иконичните голове въобще в историята на играта.
Щеше ли в тази среща Фернандо Редондо – човек, умеещ да чете играта и притежаващ вроден дефанзивен инстинкт, да спре Франк де Бур от това да пусне толкова идеален пас към Бергкамп?
Историята му не би била съвършена, ако не си помислим, че е щял да го направи.
След Мондиала Пасарела освобождава поста си, а Редондо печели още един медал от Шампионска лига с Милан, както и Серия А и Купата на Италия. Доказателство, че за един маестро трябва да се направи компромис, дори и да има коса до глезените.
Марсело Биелса става селекционер на Аржентина, но Редондо вече не иска да играе за страната си. Завършва кариерата си в националния отбор с престъпните 29 участия…
А дори 10 години след съдбоносното решение да не отреже косата си не съжалява.
Наистина много странно решение на Пасарела при положение, че през 1978 г. той самият става световен шампион като капитан на един състав, пълен с дългокоси играчи.