17 ноември 1993 г.
Близо 50 000 души на "Парк де Пренс" ще станат свидетели на исторически мач, който ще промени съдбите на двата национални отбора, изправящи се един срещу друг. Ще промени драстично и съдбите на повечето футболисти на терена.
Всички французи се готвят да отпразнуват класирането на Мондиал 1994 в САЩ. На Франция е нужна само точка срещу България, за да си осигури второто място в групата и да отиде на Световното първенство. Но...
Всички знаем как завърши мачът тогава и какво донесе на българския национален отбор и на целия български народ. Но често забравяме какво причини на французите - гордата футболна нация, която трябваше да претърпи един от най-големите си провали след победния гол на Емил Костадинов в последната минута на редовното време.
Френският футбол понесе непоносимо тежък удар и явно се нуждаеше от изкупителна жертва. Намери я в лицето на Давид Жинола, един необикновено талантлив футболист, чиято кариера обаче беше завинаги белязана от фиаското срещу България.
В онзи паметен ден в Париж, халфът се появи като резерва на легендарния Жан-Пиер Папен в 69-ата минута. Когато редовното време изтичаше при резултат 1:1, Жинола си спечели пряк свободен удар дълбоко в нашата половина. Другата резерва на "петлите" Венсан Герен го изпълни и върна топката в Жинола, който беше почти на аутлинията.
Вместо просто да задържи топката в близост до флагчето за корнера и да спечели още няколко ценни секунди, футболистът направи нещо неочаквано. Може би наивно и тактически незряло, може би дори романтично, но в крайна сметка пагубно за отбора му.
Давид Жинола просто реши да играе футбол. Той напредна рязко и центрира към единствения французин в пеналта на България Ерик Кантона.
Центрирането обаче се оказа твърде силно и топката стигна чак до Емил Кременлиев на другия фланг. Нашите започнаха съдбоносната си контраатака и 15 секунди по-късно топката беше за втори път във вратата на Бернар Лама.
Господ стана българин, а Емил Костадинов стана легенда.
Френският селекционер Жерар Улие обърна глава отвратен, асистентът му Еме Жаке се хвана за главата. Франция изглеждаше сигурен участник на Световното първенство два мача преди края на квалификациите, но изведнъж се оказа на колене.
По-малко от 30 секунди след подновяването на играта, шотландският съдия Лесли Мотрам наду за последно свирката. Френските играчи бяха съсипани и обикаляха безцелно терена, самият Жинола стоеше отчаян и не можеше да повярва какво се е случило.
Той едва ли предполагаше, че за самия него ситуацията тепърва щеше да се влошава.
В интервюто си след мача Улие не се посвени да хвърли цялата вина върху 26-годишния играч: "30 секунди преди края получихме нож в гърба, във възможно най-лошия момент. Реферът беше готов да свирне края, когато Жинола спечели онзи пряк свободен удар, но после реши да хвърли 60-метрово центриране, вместо да задържи топката. Това позволи на България да ни удари на контраатака".
Улие стигна и по-далеч, като описа действието на Жинола като "престъпление срещу отбора". Френските медии също не проявиха милост и в следващите дни лепнаха на халфа прозвището "Убиеца на френския футбол".
Заслужаваше ли Давид Жинола да обере толкова негативи?
Решението му беше една тактическа грешка, но всъщност беше много представително за неговия непредвидим стил на игра. Красотата на неговия футбол беше в нестандартните му ходове, той никога не е бил най-бързият футболист, но намираше начин да подмами защитниците насреща си и да премине през тях.
Да сложиш окови на Жинола означаваше да сведеш до минимум приноса му на терена. Освен това, ако разгледаме отново ситуацията срещу България - реално само той и Кантона бяха в атака в онзи момент. Всички останали френски футболисти бранеха вратата си и можеха да предотвратят този гол.
Да бъде хвърлено всичко върху Жинола означаваше да бъде пренебрегната и предишната загуба на Франция - 2:3 от аутсайдера в групата Израел. Мачът отново беше домакински и отново беше загубен заради гол в последната минута. И отново точката щеше да класира "петлите"...
В дните след катастрофата Жерар Улие се раздели с поста си, но беше наследен от помощника си Еме Жаке. В началото Жаке нямаше как напълно да пренебрегне Жинола, който беше изиграл звездна роля в шампионския състав на Пари Сен Жермен и прибра наградата за играч на сезона в Лига 1.
Но с наранената си репутация в своята родина, Жинола напусна през следващото лято и осъществи трансфер в английския Нюкасъл, което сложи край на кариерата му в националния отбор. 17-те му мача за Франция бяха в крайна сметка разочароващи, но във Висшата лига му предстояха големи мигове.
В атрактивния Нюкасъл на Кевин Кигън, който не взе трофей, но открадна сърцата на неутралните фенове през сезон 1995/96, Жинола беше най-креативният футболист. После той премина в Тотнъм и сезон 1998/99 се оказа незабравим за него. Халфът вдигна Купата на Футболната лига (тогава "Уортингтън къп") и взе две награди за играч на сезона в Англия - като беше предпочетен и от останалите професионални футболисти, и от спортните журналисти.
През това време Франция се превръщаше във водеща футболна сила. С някои опитни фигури от преди и с нови звезди като Зинедин Зидан, Патрик Виейра, Тиери Анри и Лилиан Тюрам, французите станаха световни шампиони през 1998-а по безапелационен начин в домакинския си Мондиал.
Същият тим спечели и Евро 2000 две години по-късно, а за Давид Жинола е било оскърбително да гледа триумфите отстрани. "Беше фантастично за французите, но в личен план, за мен беше ужасно", призна той. За него последва размирен период от година и половина в Астън Вила, както и кратка авантюра в Евертън, преди да сложи край на кариерата си на 35-годишна възраст.
През неговите години във Висшата лига, Жерар Улие водеше Ливърпул и пътищата на двамата често се пресичаха, но за примирие и дума не можеше да става.
Тъкмо напротив. Близо десетилетие след отказването на Жинола и 18 години след онази нощ на "Парк де Пренс", той заведе дело срещу треньора за клевета.
Причина беше написаното от Улие в неговата автобиография, където Жинола отново беше обвинен за поражението от България. Делото не стигна доникъде, но доказа, че някои неща не могат да бъдат простени.
Съдбата на Давид Жинола е не по-малко противоречива и след края на футболната му кариера.
Той се пробва в актьорската професия и записа няколко малки роли, а през 2015-а се впусна в неуспешна кандидатура за президент на ФИФА, която сам оттегли, след като не успя да спечели подкрепата на нужните поне пет национални федерации.
Голямата драма обаче дойде на 19 май 2016 г., когато бившият играч получи инфаркт по време на благотворителен футболен мач.
Жинола се строполил на терена и изпаднал в кома, като бил спасен от приятеля си Фредерик Менди, който веднага му оказал първа помощ. Давид бил превозен с хеликоптер до болница и там претърпял 6-часова операция, а опериращият лекар твърди, че без намесата на Менди Жинола е щял да почине или да претърпи необратимо мозъчно увреждане.
Две години след като се размина със смъртта, Жинола стана баща за трети път - супермоделът Маева Денат, която е 22 години по-млада от него, го дари с момиченце.
Някак парадоксално, днес Жинола е водещ на ТВ шоуто "Франция търси талант".
Неговият собствен талант във футбола беше неоспорим, но той така и не успя да го разгърне за своята страна и да стане част от славния отбор, спечелил световната и европейската купа.
И всичко сякаш се корени в онзи футболен епизод на "Парк де Пренс", в който Жинола реши да играе футбол, вместо да бави времето. Решение, което пък даде на България незабравимото американско лято.
