Иван "Бам-бам" Саморано: Футболната експлозия с 1+8 на гърба

Иван Саморано е трети във вечната листа на голмайсторите за Чили. Спечели трофеи като играч на Реал Мадрид и Интер и донесе на скромния тим на Кобресал единствената купа в историята му. Но титлите, които вдигна, и головете, които вкара, разказват само половината от историята.

За да се докосне човек до величието на Саморано, трябва да го гледа.

В книгите името му винаги ще се споменава с уважение и признание, но статистиките не обясняват всичко. Най-малкото - няма как да опишат страстта, желанието и невероятната непоколебимост, която показваше нападателят при всяка своя поява на терена.

Дори прякорите му - Бам-бам и Иван Грозни - бегло загатват за характера му.

Само си пуснете видео как бе изпратен от тифозите на Интер през 2003-та...

41 гола в 149 мача могат и да не ви звучат толкова внушително, но Саморано знаеше какво означава да си футболист на този велик клуб и като отплата за това разбиране и уважение феновете му отвръщаха с много любов.

Джиджи Симони, който бе треньор на чилиеца в края на 90-те, го описва като "душата на отбора".

"Още помня как надъхваше останалите преди да излязат на терена. Всеки мач беше като война за него. Но не ставаше въпрос само за решителност и биткаджийство, той беше и много добър футболист", казва Симони, който в началото на века за кратко бе начело и на софийския ЦСКА.

Заради контузии южноамериканецът записва само 20 мача с 4 попадения в единствения цял сезон на Джиджи (1997/98), но той винаги е бил нещо много повече от играч, от когото се очаква да поразява противниковите врати. Саморано бе мечтаният партньор в атака, който увличаше бранителите на съперника и освобождаваше пространство за хора като Роналдо. Само ще споменем, че през въпросната кампания Феномена завършва с 34 гола, много от които с безценното съдействие на чилиеца.

Двамата си пасват като дялани камъни, но през лятото на 1998-а на "Джузепе Меаца" е привлечен Роберто Баджо, който иска "десетката" на Роналдо, а бразилецът от своя страна взима "деветката" на Бам-бам.

Така се стига до един от най-паметните куриози във футбола в края на миналия век.

Саморано се бе борил и отстоявал всяко свое желание в живота и не бе никак изненадващо, че намира решение и в тази деликатна ситуация.

Иван Грозни взима номер 18, а между двете цифри слага "+". Южноамериканецът отлично проумява какво значи да си "деветка" на Интер и си я връща, макар и с помощта на математиката.

Освен с Роналдо и Баджо, чилиецът трябва да се конкурира още с имена като Адриан Муту, Алваро Рекоба и Кристиан Виери по времето си в Милано, но съумява да се задържи сред титулярите до декември 2000 г., когато, само седмици преди 34-тия си рожден ден, преминава в мексиканския Америка - неговият седми и предпоследен клуб в кариерата.

Професионалният път на Саморано започва в скромния Кобресал през 1985-а, когато е едва на 18.

Първоначално е преотстъпен, а през 1987-а, в дебютния си сезон като титуляр за тима, е с основна заслуга за първия и единствен и досега трофей в клубната витрина - Купата на Чили. Иван Грозни вкарва 13 гола в 14 мача в надпреварата.

През споменатата година прави и дебюта си за националния отбор, а на следващата е привлечен от Болоня. Чилиецът обаче веднага е даден под наем на Санкт Гален, а впоследствие швейцарците го купуват, без да запише нито един мач в Серия "А".

Две години и 34 гола по-късно Саморано е продаден на Севиля, а с екипа на андалусийците вкарва 21 попадения в 59 мача.

През 1992-ра е купен от Реал Мадрид, а тогавашният президент на "кралете" Рамон Мендоса го описва като "изключителната "деветка", която липсваше на клуба".

Именно на "Бернабеу" е най-златният период в кариерата на Иван Грозни, който реализира 101 гола в 173 мача за белия гранд. Чилиецът помага за първата титла на тима от пет години през сезон 1994/95, в който завършва и като голмайстор на Ла Лига с 28 гола.

Партньорството на Саморано с Давор Шукер в Севиля е великолепно, но в Реал има до себе си Михаел Лаудруп и тандемът им и до днес е сред любимите на по-старото поколение привърженици на мадридистите.

Най-паметният момент на Бам-бам, без съмнение, е рециталът му в Ел Класико срещу Барселона през януари 1995-а, когато отбелязва хеттрик през първото полувреме и изработва следващите две попадения на Луис Енрике и Амависка след почивката.

Постепенно обаче започва да изгрява звездата на младия Раул и през 1996-а южноамериканецът е продаден на Интер. По това време вече е сформирал убийствен дует и в националния отбор с Марсело Салас. През споменатата година двамата записват общо 11 гола в 19 мача за Чили.

Две години по-късно те блестят на Световното първенство във Франция, а незабравим остава споменът от начина, по който Саморано изпя химна на родината преди сблъсъка с Бразилия.

Във футбола има много велики играчи, но далеч по-малко лидери. Саморано беше и двете!

Иван Грозни приключва кариерата си в Коло Коло, прибавяйки към сметката си още осем гола за славния чилийски тим, преди да окачи обувките на пирона през 2003-та.

"Просто исках да играя футбол и нищо друго нямаше значение за мен", връща се с носталгия към миналото Иван Саморано - голмайстор, лидер и душа на отбора.

Новините

Най-четените