Нямаше как да знаем, че преди 15 години, на 17 юни 2006-а, когато се срещнаха за първи и последен път, пресичането на пътищата им ще оформи пейзажа на националните отбори, поне откъм тема за голмайстор №1 в историята.
Кристиано Роналдо бе единият. В онзи ден португалецът отбеляза 12-ия си гол с националната фланелка, разписвайки се от дузпа при победата с 2:0 над Иран, с което подпечата мястото на "мореплавателите" на осминафиналите на световното първенство.
Другият футболист бе Али Даи - легендарният ирански нападател с рекордните 109 гола в 149 мача на национално ниво. Това (все още) е един от рекордите, които Роналдо (със своите 103 за Португалия) не е подобрил, и дори и да не го направи на Евро 2020, неминуемото ще се случи.
36-годишният тогава Даи бе оставен на пейката като неизползвана резерва. Впоследствие изигра само още един мач с екипа на Иран, като пропусна да се разпише при равенството 1:1 с Ангола в последния мач от груповата фаза на мондиала.
Кариерата на Даи е изключително интересна и не само заради многото отбелязани голове. Да, името му е над абсолютно всички останали гении на великата игра на национално ниво. Със своите 193 см, бившият нападател бе изключително опасен във въздуха, като имаше и невероятен хищнически инстинкт в наказателното поле. Но за малко да се размине с футбола.
Баща му не му позволява да стъпва на терена, докато не завърши училище. Даи е дипломиран инженер за металургическата промишленост, но докато взима китапа, майка му му помага да развива футболния си талант зад гърба на главата на семейството.
"Бях се примирил, но майка ми винаги успяваше, по някакъв начин, да вмъкне футболния ми екип в раницата, за да мога да играя", разказва Даи в интервю за New York Times през 1998 г.
Даи дебютира за Иран през 1993-та, след което изгражда името си по азиатските терени като един от най-смъртоносните голмайстори. Всъщност едва 13 от попаденията му на национално ниво идват в мачове извън континента. И по подобие на Роналдо, който не пропуска да се разпише срещу тимове като Фарьорските острови и Андора, Даи трупа гол след гол в двубои срещу Непал и Шри Ланка.
Разбира се, без да коментираме кой от двамата е по-талантливият футболист, кариерата на Даи за Иран може да се определи и като по-интересна от тази на Кристиано в Португалия.
Даи наниза 20 гола през календарната 1996-а, а през 2004-та стана първият футболист с трицифрен брой голове на национално ниво, след като вкара четири при разгром срещу Лагос. Но може би най-паметният ще остане неговият №84.
Всъщност трябваше на два пъти да го вкарва, за да подобри рекорда на легендата Ференц Пушкаш, което го направи още по-исторически значим. През ноември 2003-та Иран се изправя срещу Северна Корея на стадион "Азади" в столицата Техеран.
През второто полувреме домакините получават възможност да изпълняват дузпа и зад топката застава Даи. Нападателят не пропусна от бялата точка, но при радостта след гола един от местните фенове хвърля факла на терена, която удря в лицето играч на Северна Корея. Съотборниците му веднага отиват при съдията и го уведомяват, че отказват да играят повече.
Реферът няма какво друго да направи освен да прекрати мача, обявявайки служебна загуба за Иран. Което означава, че и голът на Даи също не се брои. Така иранският голмайстор трябва да чака още седмица, когато, отново с удар от бялата точка, но вече срещу Ливан в Бейрут, изравнява 84-те гола на Пушкаш.
Малко по-късно същия месец Даи бележи и срещу Кувейт в Техеран, с което излиза еднолично начело във вечната голмайсторска листа.
Колкото и голове да има на сметката си, Даи така и не успя да се разпише в може би най-важния мач в кариерата си - този срещу САЩ на световното през 1998 г. Двубоят бе обявен за "най-политически заредения мач в историята на световните първенства" заради напрежението между двете страни.
Отношението между държавите се влошава в края на 70-те, по време на Ислямската революция, при която е свален прозападния шах, а впоследствие САЩ подкрепят Саддам Хюсеин и инвазията на Ирак в страната.
Според тогавашните правила на ФИФА по време на мондиала Отбор Б в срещата трябваше да поздрави Отбор А и да му поднесе цветя. Но в този случай Отбор Б бе Иран, а техните футболисти имаха категорична забрана да поздравяват тези на САЩ. В крайна сметка ФИФА и организаторите на световното се разбраха със САЩ и така американците поздравиха иранските си противници.
За щастие, конфликтът между двете страни не надмина с нищо повече отказа от поздрав, а самите иранци с радост приеха цветята от американците. Изненада обаче имаше, тъй като Иран излезе краен победител от срещата след успех с 2:1. Даи може и да не успя да се разпише, но даде асистенция за победното попадение на Меди Мадавикиа. А след този мач САЩ се сбогуваха с турнира.
След мондиала във Франция Даи остана в Европа. Нападателят премина от Арминия Билефелд в Байерн Мюнхен, но не успя да пренесе головете си в столицата на Бавария. Успя да се разпише едва шест пъти в 32 мача през сезон 1998/99, но пък се превърна в първия азиатски футболист, играл в Шампионската лига.
Феновете на Челси може би все още си го спомнят, когато през следващия сезон в Шампионската лига, вече с екипа на Херта Берлин, се разписа на два пъти във вратата им.
Иранецът сложи край на кариерата си през 2007-а, като игра последните пет години в родината си, помагайки на последния си клуб - Сапия, да спечели Купата на Персийския залив. Оттогава се пробва в треньорската професия със спорен успех, като бе дори начело и на националния отбор по едно време.
Даи вече е напълно готов да бъде задминат от Роналдо, който извежда Португалия на Евро 2020 като защитаващ трофея си шампион.
"Искрено се надявам Кристиано Роналдо да подобри рекорда ми - каза Даи в интервю за Tuttomercato през ноември. - Това би било чест за мен, че точно играч от неговата класа ще го направи.
Кристиано Роналдо е един от най-добрите футболисти не само в момента, но и в цялата история. Той е абсолютен феномен. Бих го поздравил лично, когато това се случи. Но първо ще трябва да го направи!"
