Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Биехме се постоянно, понякога по цели махали, но сега се стрелят": Как въргалът по улиците на Дагестан направи от Хабиб Нурмагомедов велик шампион

"Биехме се постоянно, понякога по цели махали, но сега се стрелят": Как въргалът по улиците на Дагестан направи от Хабиб Нурмагомедов велик шампион Снимка: Getty Images

Всички, може би, сте чували тези истории. Повечето фенове на ММА са. Те следват Хабиб Нурмагомедов още от началото на кариерата му. Легендите за уличните боеве в родния му Дагестан. Първите тестове за характера на Нурмагомедов далеч преди да стане шампион в UFC. Хавиер Мендес също ги е чувал и почти никога не се е съмнявал в истиността им.

Преди няколко години главният треньор на American Kickboxing Academy (AKA) Хавиер Мендес за първи път пътува до планините на Дагестан и се сблъсква от първо лице с това какво е представлявало детството на Хабиб. Едва тогава успява напълно да разбере природата на Нурмагомедов и историите, разказвани от него и сънародниците му.

"Отидохме на пикник и разходка с коне с Ислам (Махачев, също състезател в леката категория на UFC - б.а.). Тогава видяхме толкова много хора навън - световни шампиони с децата си, които се биеха и бореха - споделя Мендес пред The Athletic. - След това си стискаха ръцете. Всичко това бе просто за забавление."

Може и да не сте обърнали внимание, но на една пресконференция преди проваления за пети път мач между Нурмагомедов и Тони Фъргюсън, Хабиб реагира остро на реплика на американеца. "Този тук е хулиган. Никога не е участвал в уличен бой", каза Фъргюсън, което наистина ядоса Хабиб.

Просто вижте реакцията на Нурмагомедов. Дагестанецът, първо, опита да се засмее, след което, като че ли, наистина се обиди и не можеше да повярва какво чуват ушите му. Веднага обърна в контраатака, на няколко пъти попита Тони дали той някога е участвал в уличен бой, дали знае какво изобщо представлява това и се закани, че ще го смаже, ако двамата излязат един срещу друг не в клетката, а на улицата.

Доста крайна реакция за обикновено спокоен човек като Хабиб, нали? И тя не бе случайна.

12-ият в ранглистата на леката категория Махачев е приятел на Нурмагомедов от дете. Двамата са израсли в една и съща среда и още тогава имат една и съща мечта - да бъдат шампиони. Хабиб успя да постигне своята, като очаква Ислам да направи същото в най-скоро време.

Махачев разказва, че дори не може да преброи колко пъти се е бил с доверения си приятел по улиците на Дагестан. "Колко пъти сте ходили да играете баскетбол с приятелите си? Горе-долу толкова пъти съм се бил - обяснява Махачев пред The Athletic. - Защото, когато бяхме деца, уличните боеве бяха нашият живот. Затова и Хабиб леко издивя (на пресконференцията). Защото онзи - Фъргюсън, не знае нищо за уличния бой. Нищо!"

Нурмагомедов си спомня първия си бой на улицата, когато е само на седем. В Дагестан е така - мъжете се изправят един срещу друг постоянно. Обичат да се тестват, да се състезават, да се съревновават. Много от тях тренират бойни изкуства. Затова и Нурмагомедов признава, че е трябвало да се бие през ден - понякога за дребни неща, понякога за такива, които завличат в боя цялата махала.

"В САЩ сигурно ви се случва да се сбиете един-два пъти - казва Хабиб. - Но в Дагестан? Тъй като много хора тренират, искат да си премерят силите. 80-90% от децата в Дагестан тренират - дали борба, джудо или нещо друго. В училище, в залата - постоянно се бием. Това е нашата култура, разбирате ли? И това е хубаво. В Дагестан, когато се прибереш и ако си се бил, майка ти те посреща с въпроса: "Победи или загуби?"

"Така решавали проблемите си - добавя още Мендес. - Но веднъж, мисля, че става въпрос за Хабиб, но може и да бъркам. Все пак мисля, че беше Хабиб - той отива и се сбива с по-голям от него мъж. Набива го, но след това баща му набива Хабиб, защото е набил по-възрастния мъж. За тях това е неуважително - не можеш да набиеш някого, който е по-възрастен от теб.

Затова, когато Хабиб изскочи от клетката (след победата си над Конър Макгрегър на UFC 229), тръгна към Дилън (Денис, съотборник на Конър - б.а.). Не нападна никого другиго, а само Дилън, защото той беше най-младият. Нямаш право да нападаш по-възрастни. Просто не можеш. Това е проява на неуважение. Трябва да спазваш йерархията."

Хабиб е често въвличан в уличните боеве дори когато няма нищо общо с враждуващите страни по две причини. Първо, той е син на главния треньор - Абдулманап Нурмагомедов, който в началото на юли почина след усложнения от коронавируса. Второ - фактът, че Хабиб е бил най-добрият боец сред връстниците си. Това означавало, че когато някой от по-малките има проблем, първият човек, при когото тича, е Хабиб. "Идваха постоянно и го молеха да им оправи проблемите - разказвах Махачев. - Тогава ние отивахме и понякога се биехме. Друг път просто решавахме всичко с думи, стискахме си ръцете и си тръгвахме. Но в повечето случаи се стигаше до бой."

Именно на тези мелета Махачев и Нурмагомедов дължат повечето си луди истории от детството и юношеството. Хабиб не обича да разказва за тях, но Ислам споделя, че понякога те са се превръщали в истински масови боища със стотици участници, в които са се включвали цели махали. Понякога боевете приличали на гладиаторски спектакли, в които вместо десетки хора да се хвърлят едни срещу други, двете страни избирали най-добрите си бойци, които да решат спора едно в едно. Като онази сцена от "Троя", ако си я спомняте, в която героят на Брад Пит - Ахил, се разправя с мощния Боагрий с един замах на меча си.

"Когато ситуацията се заформяше към 100 срещу 100 в нашето училище, винаги избирахме Хабиб и той трябваше да се бие срещу някого", разказва с усмивка на уста Махачев.

И Нурмагомедов не крие, че често е бил поставян в подобни ситуации от обкръжението си, без сам да си търси белята.

"Често се случваше, да - признава той. - Защото в нашата зала аз бях синът на треньора. И когато тренирахме като по-малки, бях един от най-силните. Бях като по-голям брат за останалите и постоянно се опитвах да разреша проблемите им. Ако нещо се объркваше, аз трябваше да се погрижа. Дори когато не ме засягаше. Понякога дори не знаех за какво става въпрос, не познавах хората, но моите щяха да бъдат набити. И, хоп - влизах в боя."

Разбира се, тези дни отдавна са в миналото. Нурмагомедов разказва, че зарязва уличните боеве, след като завършва училище. Тогава вече има други проблеми за разрешаване. А и вече си е изградил някаква репутация. Вече е познат в ММА средите и както ще остане до края на кариерата му, започва да трупа победа след победа, без да допусне нито една загуба. Дори и за най-големите смелчаци от крайните квартали това означава много и кандидатите да се пробват срещу него бързо се изпаряват. Така, на 21 Нурмагомедов споделя, че вече е приключил напълно с уличните боеве. От този момент нататък започна да се бие само в клетката срещу пари.

Културата на уличните боеве в Дагестан се е променила сериозно от дните на Нурмагомедов, разказват Махачев и Хабиб. В последните десетина години свадите в дворовете на училищата и по улиците вече се разрешават по друг начин. И двамата разказват за употребата на оръжия - хладни и огнестрелни. Идеята на боя преди е мерене на сили, съревнование. Никога не се е търсила смърт. Но именно на това стават свидетели хората в Дагестан в момента.

"За нас уличните боеве не бяха нещо опасно, защото, след като се сбиете, си стискате ръцете - обяснява Махачев. - И после сте приятели. Но сега нещата се промениха. Вече никой не иска да се бие. Всеки вади нож или оръжие и има убийства."

"Сега не се бият, а директно се убиват - добавя Нурмагомедов. - Но това е много опасно. С това шега не бива. Това не е бой в UFC или нещо подобно. Ако никога не си бил в подобна ситуация, никога няма да го разбереш."

Снимка: Getty Images

Може би и затова Нурмагомедов едва се сдържа при думите на Фъргюсън на онази пресконференция преди UFC 249, на което така и не станахме свидетели на мач между двамата. Затова може би и Мендес не успя да сдържи смеха си, когато видя сцената от пресконференцията. "Затова Хабиб каза: "За какъв уличен бой ми говориш?" - казва треньорът в AKA. - Той не се шегуваше. Той искаше да каже: "Ние знаем много добре. Но какво знаеш ти за уличните боеве? Нищо не знаеш." Затова и каза всичко това.

Хабиб реши да се оттегли от спорта на само 32 години и със статистика от 29-0 след победата си над Джъстин Гейджи на UFC 254. Дагестанецът сложи край на кариерата си заради обещание, което е дал на майка си след смъртта на баща си - Абдулманап. Нурмагомедов не загуби нито веднъж и навъртя 13 поредни победи в клетката на UFC. Хабиб винаги е определял баща си като най-сериозната причина за звездната си кариера, но няма как да не отчетем и влиянието на уличните боеве. А на въпрос дали някога е губил на улицата, той отговаря с леко поклащане на главата: "Не. Никога."

Най-четените