Лятото на 1990 г. беше незабравимо за италианския футбол. Като домакин на световното първенство и под ритъма на химна Un'estate Italiana "адзурите" достигнаха до полуфиналите на мондиала, без да допуснат гол във вратата си. Защитата на италианците беше перфектна, а попаденията на Салваторе Скилачи носеха победите. Трофеят беше само на два мача, но мечтата угасна след дълга нощ и драматични дузпи в Неапол.
Гойкочеа спаси удара на Алдо Серена и Аржентина проби към финала, а "адзурите" трябваше да чакат цяло десетилетие за следващата си победа след престрелка от бялата точка (на Евро 2000 срещу Холандия). Спечелването на мача за третото място четири дни по-късно беше някаква утеха за футболна Италия. Малка, но все пак утеха. На следващия ден, 8 юли, Notti Magiche приключи, когато Андреас Бреме вкара късна дузпа и капитанът на Германия Лотар Матеус вдигна световната купа на "Олимпико".
Пропуснатата титла на родна земя беше разочарование за тифозите, но специално тези на Фиорентина имаха още една причина да бъдат разстроени през въпросното лято на 1990-а, тъй като любимецът им Роберто Баджо не само напускаше "Артемио Франки", но го правеше, за да облече екипа на омразния им Ювентус. Когато всичко бе договорено, във Флоренция настана хаос, но връщане назад нямаше.
Сделката вече беше сключена между собствениците на клубовете Флавио Понтело и Джани Аниели, а сумата по трансфера беше нов световен рекорд.
По ирония на съдбата същата година Фиорентина и Ювентус се срещнаха на финала в турнира за Купата на УЕФА и Роби до последно отричаше, че ще премине на "Деле Алпи". Но през май подписа 5-годишен контракт.
"Alla Juve per forza non per amore" ("Към Юве за сила, а не от любов") гласеше челото на "La Gazzetta dello Sport", а заглавието перфектно обобщаваше историята.
Въпреки че получи огромни пари за онези години, Фиорентина не успя да се подсили достатъчно с нови играчи. Единственият достоен за споменаване трансфер беше този на Мариуш Лакатуш, но румънският играч вече беше далеч от най-добрите си дни в Стяуа Букурещ и нямаше никакви перспективи да стане пълноправен заместник на Баджо.
В Ювентус беше точно обратното. Новите попълнения Баджо и Томас Хеслер формираха страхотен атакуващ тризъбец заедно с героя от световното Тото Скилачи. Поражението с 1:5 от Наполи за Суперкупата обаче беше първият знак, че предстои разочароващ сезон. Ювентус беше далеч от битката за скудетото и регистрира най-слабата си кампания от почти 30 години.
Шампионатът след Мондиал 1990 се оказа исторически по ред причини.
Той беляза началото на възхода на Парма, Сампдория на Вуядин Бошков стана шампион, Интер спечели първия си европейски трофей от 1965-а, Диего Марадона напусна Наполи, а Милан бе наказан да не играе една година в евротурнирите след Марсилската нощ и проблемите с електрическото осветление.
Това бяха все непредвидими събития.
Но въпреки това лесно можеше да се предскаже преди сезона, че в един конкретен мач ще се случат някои паметни моменти. Двубоят, който всички очакваха с повишен интерес (не само в Италия, но и на целия континент), беше този между Фиорентина и Ювентус. С други думи: чакаше се денят, в който Баджо щеще да се завърне на "Артемио Франки".
Датата е 6 април 1991 г., а във въздуха на Тоскана се усеща напрежение. Когато двата отбора излизат да загряват, всички погледи са впити само в един човек. Има ли смисъл да уточняваме в кого?
Ултрасите в Curva Fiesole посрещат бившия си идол с хореография, показваща архитектурата на Флоренция, и пеят с пълно гърло химна "Inno Fiorentina". Роби разговаря с бившите си съотборници и се опитва да не обръща внимание на случващото се по трибуните. Облечен е в черно-бялото на Юве, но прилича на човек, чието сърце все още е обагрено във виолетово.
Тифозите на Виола обаче нямат сантименти. При всяко докосване на топката от страна на Баджо освиркванията им отварят дупки в бетона. На Роби му е по-лесно да се справя с противниковите бранители, отколкото с омразата, лееща се към него от секторите на стадиона.
В един момент "Артемио Франки" избухва в радост. След фаул, изпълнен от Диего Фузер, топката първо среща гредата, а след това влиза в мрежата на "бианконерите".
Въпреки че това ще остане единственият гол в дербито, най-забележителният момент се случва през второто полувреме.
В 51-вата минута Баджо демонстрира ненадминатата си техника и след като слаломира между няколко от бившите си съотборници е повален в наказателното поле. Дузпа.
Роби вече е дежурният изпълнител на Юве и има пет отбелязани попадения от бялата точка през сезона. Даже 20-ина дни по-рано носи равенството на "черно-белите" срещу Болоня от дузпа в последните секунди за 1:1. Но този път е различно.
Десетки хиляди погледи на стадиона отново са вперени в него, но Баджо отказва да изпълни наказателния удар. И до днес се смята, че не е искал да вкара на бившия си отбор, въпреки че официалната версия е друга.
Луиджи де Агостини, който е основният изпълнител на Ювентус през предходния шампионат, получава шанса да направи 1:1, както и да отбележи първия си гол за сезона. Той обаче не успява да преодолее вратаря Мареджини.
Голът на Фузер и спасената дузпа се оказват решаващите моменти в мача що се касае до спортно-техническата му част и резултата. Но моментът, който прави деня още по-незабравим, се случва 13 минути по-късно.
Наставникът на Юве Луиджи Майфреди решава да пусне Анджело Алесио на мястото на Баджо. Освиркванията са по-силни дори от тези в началото, а по Роби хвърчат монети и запалки. Напрежението достига своя пик, но звездата успява да запази самообладание и не реагира на провокациите.
Отлично знае обаче, че да седне на скамейката е опасно и се отправя към тунела, вместо да остане да догледа мача. Но освен предметите, имащи за цел да го наранят, към него полита и виолетов шал. Баджо отказва да сложи черно-белия на Юве на церемонията по представянето на "Деле Алпи", но този път без колебание се навежда и взима атрибута на бившия си тим.
Когато го сгъва в ръката си, аплодисменти вече са повече от дюдюканията. Роби поздравява сдържано Curva Fiesole и продължава пътя си към тунела. Всичко описано се развива в рамките на минута-минута и нещо, но е символно събитие не само за трансфера на звездата от "Артемио Франки" в Торино, но и за италианския футбол като цяло.
Фиорентина печели мача с 1:0, а Баджо отказва да даде интервю или коментар за каквото и да било от случилото се.
Треньорът на Ювентус Луиджи Майфреди лансира версията, че предварително е било решено Роби да не изпълнява дузпа, ако бъде отсъдена такава, тъй като вратарят Мареджини отлично познава стила на бившия си съотборник.
Баджо никога не отрича, но и не потвърждава думите му.
Поражението коства мястото на Ювентус в турнира за Купата на УЕФА, а Фиорентина се спасява от изпадане.
До края на кариерата си Баджо стъпва на "Артемио Франки" с редица други екипи, но първото му завръщане на стадиона във Флоренция е наистина забележително.
Има гняв, протести и злоба срещу "предателя". Но в крайна сметка всичко завършва с аплодисменти и мнозина се убеждават, че под черно-бялата фланелка тупти виолетово сърце.
