През 2011 г. един добре известен на Острова вратар изкара седем месеца без да си намери клуб.
Става въпрос за човек с огромен опит, защитавал цветовете на Манчестър Юнайтед и още няколко клуба във Висшата лига, чиято кариера обаче беше достигнала до задънена улица.
Проблемите му във футбола бяха допълнени със залитане към депресия и алкохолизъм - но една неочаквана възможност преобърна кариерата му и го превърна в култова фигура в далечна Гърция.
Рой Керъл се появи на терена на "Лужники" в Москва в 74-тата минута, когато мачът се намираше в критичната си точка.
Титулярният вратар на Олимпиакос Балаш Мегиери тъкмо беше получил червен картон за непохватно нарушение в пеналта и беше дал възможност на Рубин Казан да изравни от дузпа. Тогава дойде часът на северноирландеца.
Година по-рано Керъл се беше оказал без работа, след като напусна датския Одензе. Ветеранът искаше да се върне във Великобритания, за да е по-близо до семейството си, но това се оказа по-трудно от очакваното.
Пробите му в Шефилд Юнайтед се превърнаха в катастрофа, преговорите с Барнет и Престън се провалиха. Над половин година Рой Керъл не можеше да си намери отбор.
През август времето за решение вече изтичаше, тъй като мениджърите избистряха съставите си за предстоящия сезон. Тогава Керъл получи неочаквано обаждане с предложение от ОФИ Крит в елитната гръцка дивизия.
От една страна, това беше още по-далечна дестинация от Дания. От друга обаче, беше доста по-приветливо място. На китния остров Рой Керъл възроди кариерата си и показа, че все още го бива под рамката.
Толкова впечатляващи бяха изявите му за ОФИ Крит, че едва няколко месеца по-късно местният гранд Олимпиакос плати за него 80 хил. паунда.
Доскоро безработният вратар се беше озовал във водещ клуб - вярно, в началото само като резерва.
Стигаме обаче до онзи момент на "Лужники", в който Керъл трябваше да влезе от скамейката и директно да спасява дузпа.
Това щеше да бъде първото му действие в официален мач с екипа на Олимпиакос.
А северноирландецът нямаше впечатляващи показатели при дузпите.
Последният му мач за Манчестър Юнайтед беше финалът за ФА Къп през 2005 г., когато не успя да спре нито един от петте удара на Арсенал от бялата точка. А във Висшата лига срещу него бяха изпълнени седем дузпи - и той не беше спасил нито една от тях.
На 14 февруари 2012 г. обаче съдбата беше решила друго и Рой Керъл блесна с невероятна намеса в дебюта си за Олимпиакос, когато уцели правилния ъгъл, хвърли се ниско долу, отби топката и после даже спаси и добавката.
С 10 души отборът му удържа на натиска на Рубин в последните 15 минути и Керъл веднага стана герой за агитката.
"Беше мечтан старт за мен. Естествено, че не очаквах да трябва да вляза и да спасявам дузпа, но се наложи", радваше се стражът след двубоя.
На всичкото отгоре, Керъл го постигна на безмилостната температура от минус 13 градуса в Москва. През следващата седмица дойде реваншът и в него 34-годишният вратар беше титуляр, тъй като Мегиери беше наказан.
Този път представянето на доскорошната резерва беше още по-впечатляващо, отколкото в първия мач.
Даже и с контузия в едното сухожилие, Керъл направи редица спасявания и опази суха мрежа, докато накуцваше. На няколко пъти играчи на Рубин стреляха от упор срещу него, веднъж успя да избие и перфектен удар с глава, като тогава му помогна и гредата.
Естествено, публиката на Олимпиакос не забравя такива подвизи и изпрати героя с мощни овации, след като гръцкият тим се класира в следващата фаза на Лига Европа.
Това беше същият човек, който на Острова не беше успял да си намери отбор даже в трета дивизия и скромният Престън се беше отказал да му предложи дори едногодишен договор.
В остатъка от сезон 2011/12 Рой Керъл продължи да бъде резерва в първенството, но за Купата на Гърция беше титуляр.
Месец след отстраняването на Рубин, стражът излезе срещу бившия си клуб ОФИ Крит в полуфинален сблъсък за Купата и в двата мач опази две чисти мрежи, за да класира Олимпиакос на първи финал за последните 3 години.
На финала Керъл най-сетне пусна гол, макар и вследствие на нещастен рикошет, а мачът стигна до продължения.
Олимпиакос отбеляза победния гол в 119-ата минута и вратарят спечели първия си трофей в Гърция и първи от какъвто и да е тип след Купата на Англия през 2004 г.
В онзи финал сър Алекс Фъргюсън благородно беше пуснал вратаря на мястото на Тим Хауърд малко преди края, когато Юнайтед водеше с 3:0. В Гърция подобна сантименталност нямаше - Керъл наистина допринасяше за триумфа.
Стражът се задържа в Олимпиакос и през следващия сезон, когато записа повече на брой мачове.
В Шампионската лига той изигра четири мача, в които "червено-белите" постигнаха три победи, включително 2:1 над Арсенал като домакини.
Roy Carroll saving the ball! #olympiacos #seefeld #preparation #austria #carroll #goalkeeper #training pic.twitter.com/6rILKxdqRy
— Olympiacos FC (46🏆) (@olympiacosfc) July 10, 2013
В първата половина от кампанията Керъл беше титуляр и във вътрешното първенство, където не загуби нито един мач, макар че от януари нататък отново отстъпи титулярното място на Мегиери.
Северноирландецът остана предпочитаният избор за Купата на Гърция и успя да спечели трофея за втора поредна година след нов драматичен 120-минутен финал.
През сезон 2013/14 Керъл въобще не игра, но трите му години в Гърция му донесоха една титла и две купи на страната, както и впечатляващото постижение да не загуби нито един мач на домашната сцена.
Формата му го върна и в националния отбор на Северна Ирландия след 6-годишно отсъствие.
Оттам нататък Рой Керъл записа още доста двубои за страната си, всъщност над половината от 45-те му мача за националния отбор дойдоха след онази спасена дузпа в Лига Европа.
Това бяха едни хубави времена от кариера, изпъстрена с трудности.
Керъл изобщо не беше играл в английския елит, преди да бъде купен от Манчестър Юнайтед и да стане един от мнозината, които не успяха убедително да заменят легендата Петер Шмайхел.
По-късно футболистът си остана резерва в Рейнджърс, а в Дарби Каунти се присъедини по средата на сезона при най-ужасната кампания в историята на Висшата лига (само 11 т. и една-единствена победа в 38 мача).
Затова и не е чудно, че преди да отиде в Гърция, Керъл щеше да се зарадва на предложение от Престън в Първа лига.
Днес стражът е на 44, но до последно продължава да се изявява в полупрофесионален клуб в родината си.
А периодът на Балканите няма как да не е останал в съзнанието му.
"Тук целият ти живот попада в пресата, но ако наведеш глава и работиш здраво, всички ще те обикнат", каза вратарят в интервю през 2014 г., когато още беше в Гърция. "Можеш бързо да станеш герой".
Разбира се, той е прав, но едва ли някой друг ще успее да стане герой чак толкова бързо, колкото него.
