"Кевин кой?"
Датата е 7 февруари 1996, а това заглавие казва всичко.
Търсенето на нов мениджър за Суонзи някак стига до крайно скромната среда на Кредли Таун - аматьорски клуб, който се бори да не изпадне от осма дивизия и който е притежаван от мъж на име Кевин Кълис.
Тогава Кълис е на 37 години, по професия е строителен инженер и никога не е имал нищо общо с професионалния футбол. За сметка на това е бил управител на нощен клуб в Шрусбъри, който обаче е бил закрит.
Човекът се изявява като футболен собственик и треньор единствено в свободното си време, а неговият Кредли Таун играе пред публика от под 100 души. Все пак обаче си има отбор на юношите до 16 години, които Кълис тренира в неделя сутрин и ги учи на неизвестна формация, наричана от него "кръговата система".
Излишно е да уточняваме, че той представлява едно от най-озадачаващите треньорски назначения в историята на британския футбол. И затова историята му заслужава да бъде редовно припомняна.
Кевин Кълис се споразумява със Суонзи за договор за 2.5 години, който така и не подписва - и в крайна сметка си тръгва само след 7 дни.
В тях не провежда нито една тренировка и реално изкарва само мач и половина като треньор на тима (защото играчите "взимат властта" от него по средата на втория мач).
А за капак на всичко, Кълис разбира за уволнението си след като позвънява на ClubCall - телефона услуга, която в ерата преди интернет предлага актуални новини, интервюта и резултати от мачове.
"Можеш да напишеш холивудски сценарий за онази една седмица", смее се Крисчън Едуардс, един от тогавашните защитници на Суонзи.
Асистентът на Кълис Пол Молсуърт пък клати глава: "Това е една от най-лудите истории, съществували във футбола".
А как изобщо се стига до неадекватната идея Кевин Кълис да бъде взет в Суонзи? Отговорен е Майкъл Томпсън - колоритен персонаж, който тогава се готви да купи клуба, но се оттегля от сделката и заради това губи 6-цифрен депозит. После сякаш изчезва вдън земя.
Именно Томпсън е човекът, който (вече изпълняващ функциите на президент) някак преценява, че Кълис притежава "комбинация от ентусиазъм и умения", за да води Суонзи. Играчите никак не са съгласни и бързо разбират, че новият им треньор е напълно безполезен.
Поне мнението им за помощника му Молсуърт е по-добро. Всъщност той почти не се познава с Кевин Кълис и пътищата им се пресичат за малко, докато Молсуърт работи като скаут на Ливърпул в региона.
Един ден скаутът ненадейно получава обаждане от Кълис: "Аз ще съм новият мениджър на Суонзи, бих искал да дойдеш като мой помощник. И трябва да се запознаеш с човека, който ще купи клуба - Майкъл Томпсън".
Молсуърт се чуди дали някой не му погажда номер, но отива на срещата с Томпсън и получава невероятно предложение - да гледа всички мачове на Суонзи и да изготви доклад за стойността на всеки един играч на тима.
"Защото искам да се убедя, че поемам клуб с много по-голяма стойност от тази, която плащам за него", е обяснението на Томпсън.
Молсуърт се колебае, защото все пак работи за Ливърпул, но бъдещият собственик му предлага страхотни пари и още там на масата слага едни 500 паунда за начало.
"Не казах нищо на Ливърпул, просто си покрих задника. Не знаех какво има Томпсън в главата си. Дадох му някакви реалистични цифри, 300-400 хил. паунда за централния нападател Стив Торпи, още 250 хил. за защитника Крисчън Едуардс", вдига рамене скаутът.
Пол Молсуърт все пак решава да се присъедини към Кълис в Суонзи, за което после горчиво съжалява. Бързо става ясно, че новият старши треньор няма никакво намерение да работи с играчите на тренировка, макар че е критичен към представянето им в последния мач.
Кълис направо унищожава футболистите си за физическата им подготовка, за липсата на стил на игра, за представянето в атака и в защита. Тогава Суонзи е предпоследен в трета дивизия и му предстои битка за оцеляване в лигата, а такова отношение от нов треньор определено не е начин да спечелиш играчите на своя страна.
В същия ден, в който Кълис прави играчите си на пет стотинки, той е представен пред медиите и репортерите са озадачени какъв е този човек, при положение, че слуховете пращат начело на Суонзи дори легендата на Ливърпул Иън Ръш.
"Наричат ме г-н Никой, но аз ще бъда г-н Някой", е една от репликите на новака в онази пресконференция. Суонзи става за посмешище на цяла Великобритания, когато заглавия като "Кевин кой?" озаряват вестниците на другия ден.
Готвещият се да купи клуба Майкъл Томпсън е невъзмутим и с очевидно нулевите си футболни познания вече чертае планове как ще изкачи "лебедите" до втора дивизия и навреме за новото хилядолетие ще ги докара дори до Висшата лига.
А че за целта е избрал наставник, който до момента е тренирал единствено деца в неделя сутрин, въобще не го разколебава.
Според наличната информация, Кевин Кълис е постигал добри резултати с юношите на своя Кредли Таун, но по някаква причина, в Суонзи се държи по-скоро като някакъв шеф и въобще не се занимава с тренировките.
Джими Римър, който е временен треньор преди назначаването на Кълис, продължава да тренира тима, а самият Кълис гледа само 10 минути от последното занимание преди дебютния си мач.
"Той се появи за малко, когато времето беше много лошо и вече само поритвахме на снега. Дори не можехме да се задържим на крака, защото беше заледено", разказва един от играчите Роджър Фрийстоун. "Прибрахме се да се преоблечем и Кълис ни каза "Момчета, невероятна тренировка. Най-добрата, която съм виждал от много време насам". Ние се споглеждахме и се чудехме дали ни гъбарка".
Тогава вече мълвата за случващото се е стигнала до бившия президент Дъг Шарп, който е на почивка в Испания и все още движи сделката за продажба на клуба на Майкъл Томпсън.
Двамата са постигнали устна договорка и затова Томпсън вече се разпорежда като шеф, но документацията още не е оформена.
Сащисан от назначението на човек като Кълис, Шарп прекратява ваканцията си и се завръща навреме, за да изгледа на живо загубата с 0:1 от Суиндън Таун.
Срещата е дебют за Кевин Кълис, а няколко дни по-късно тимът гостува на Блекпул в мач, който се оказва бенефис за него.
Странностите на мениджъра продължават и той започва да обещава Мерцедеси на няколко играчи, ако подпишат нови договори, а после решава, че няма да пътува с отбора за мача и ще вземе собствената си кола.
Даже на магистралата се засича с Дъг Шарп и неговия син Робин, които също пътуват за двубоя. Титулярният състав на Кълис сякаш е избран на случаен принцип и Суонзи изостава с 0:2 на полувремето, а тогава се случва нещо, за което се носят легенди в уелския футбол.
Един от футболистите Дейв Пени се заема да прави разбора в съблекалнята и да въведе ред в схемата, тъй като няколко футболисти са на тотално непривични постове.
Кълис признава, че не знае кой къде играе и приема инструкциите на Пени. Те не помагат особено, защото накрая Суонзи губи с 0:4.
Тогава вече Дъг Шарп се заема да оправи нещата, привиква играчите и просто им казва: "Повече няма да видите тези двама клоуни".
"И наистина това беше. Те бяха дошли в сряда и до следващия вторник си бяха тръгнали. Не е за вярване", спомня си самият Дейв Пени. "Кълис беше начело в два мача, а не проведе нито една тренировка".
Това не е краят на историята, защото следва още едно недоразумение.
Майкъл Томпсън започва да твърди, че Кълис е подал оставка по лични причини, докато самият треньор настоява, че няма нищо такова и че е трябвало да се обади на ClubCall, за да научи за уволнението си.
Настъпва и нов обрат, когато Дъг Шарп съобщава, че Томпсън се е оттеглил от сделката за придобиване на Суонзи.
Кълис отправя закана, че ще съди клуба за нарушаване на договора - макар че не е подписвал никакъв договор. После се оказва, че с Томпсън ги свързват общи компании, което дава някакво обяснение за абсурдното треньорско назначение.
Изглежда двамата са били абсолютни мошеници и в нито един момент не са разполагали с парите, за да придобият напълно Суонзи. След цялата афера те изчезват от публичното пространство.
Следващият треньор на "лебедите" Ян Мьолби е бивш играч на Ливърпул и Аякс и е несъмнено подобрение спрямо предшественика си, но и той не успява да спаси тима от изпадане в края на онзи катастрофален сезон.
Кевин Кълис пък тръгва да заплашва, че ще "разтресе футбола" с разкритията си след "публичното унижение", което е претърпял при уволнението си от Суонзи.
Делото му срещу клуба обаче завършва с неизвестно извънсъдебно споразумение и Кълис скоропостижно изчезва от спортните среди.
Името му обаче никога няма да бъде забравено в британския футбол.
