Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Деян Станкович: Спомен за гения, който се превърна в легенда на три клуба и герой за три нации

Той бе описан най-добре от бившия му съотборник, а след това и треньор Синиша Михайлович: "Станкович притежаваше всичко: сила, бързина, интелигентност, техника и възможността както да подава, така и да преодолява съперниците с топка в крака. Според мен той заслужава много повече признание и слава, имайки предвид качествата му." Снимка: Getty Images
Той бе описан най-добре от бившия му съотборник, а след това и треньор Синиша Михайлович: "Станкович притежаваше всичко: сила, бързина, интелигентност, техника и възможността както да подава, така и да преодолява съперниците с топка в крака. Според мен той заслужава много повече признание и слава, имайки предвид качествата му."

Вечерта на 5 арил 2011 година. "Джузепе Меаца". Първата минута от четвъртфиналния мач между Интер и Шалке от Шампионската лига. Вратарят на гостите Мануел Нойер излиза извън наказателното си поле, за да пресече дълъг пас към Диего Милито и с глава изчиства топката далеч, чак до центъра. Въпреки това, което ще се случи секунди по-късно, Нойер ще продължи да изповядва стила си и в следващите години ще се превърне в може би най-добрия вратар на своето поколение.

Стилът му предизвика революция в модерния футбол и направи така, че добрата игра с крака вече да е задължителна за всеки топ вратар. Но този стил крие и рискове, особено когато се изправиш срещу футболисти като Деян Станкович. Тогава и с изчистване до центъра не можеш да си сигурен за вратата си.

Станкович отговори на амбициозното излизане на младия страж с дори още по-амбициозен удар от централната линия. Топовният му изстрел от воле мина над половината отбор на Шалке, начело с вратаря Нойер, и се оплете в мрежата. Фамозният гол изправи феновете на "Джузепе Меаца" на крака и въпреки че Интер загуби с 2:5 (3:7 общ резултат), заглавията по вестниците принадлежаха на Станкович, а попадението му и до днес продължава да се върти по телевизиите в класации за най-добрите голове в историята на Шампионската лига.

Този гол обаче е само един от многото невероятни изпълнения в бляскавата кариера на Деян Станкович, който е автор на безброй рекорди, като например - той е единственият футболист, представлявал три различни държави на три световни първенства.

Станкович е роден в предградието на Белград Земун на 11 септември 1978 година. Расте в несигурната среда на държава като Югославия, която е пред разпад. Социалното и религиозното напрежение избухна в гражданска война, а икономическата и политическата ситуация стана непоносима.

Тези условия са далеч от перфектни за едно дете, но Станкович, както много други, намират утеха в простичката игра с топка и прекарва часове всеки ден в улични мачове. И до ден-днешен Станкович смята тези мачлета за основната причина за бляскавата си кариера: "Честно казано, кариерата ми може и да започна с футзал, но истинските си качества усъвършенствах в онези улични мачове."

Тъй като двамата родители на Деян са футболисти - баща му Бора играе за ОФК Белград, а майка му Драгица - за Слога Земун, изборът на сина им не е изненадващ за никого. Футболът се превръща в страст и за младото момче, което още от началото показва завиден талант.

Станкович започва кариерата си в местния Телеоптик, но бързо привлича интереса на гранда Цървена звезда. Взет е от столичния гранд още на 13 години, през 1991-ва, когато клубът постига най-големия си успех и триумфира с трофея от КЕШ.

В онзи отбор блестят имената на играчи като Роберт Просинечки, Деян Савичевич, Владимир Югович и Синиша Михайлович. За съжаление на Станкович, той не успява да играе с нито един от тях, тъй като само година след успеха отборът е разграбен, а всичките герои са изкупени от отбори от Ла Лига и Серия "А".

В допълнение, Югославия бе наказана по няколко параграфа от ФИФА заради нестабилната обстановка в страната. Това доведе до края на златната ера в Звезда. Но колкото и лошо да бе положението за "червено-белите" да загубят най-добрите си футболисти, това позволи на много млади таланти да влязат в първия отбор. Нещо, което нямаше как да се случи, ако звездите бяха останали на "Мала Маракана". А нито един от талантите не блести колкото младият Станкович.

Полузащитникът оставя много добри впечатления с изявите си за младежкия тим под ръководството на Владимир Петрович, заради което добре познатият у нас Люпко Петрович го вика в първия тим. Станкович дебютира за Звезда през февруари 1995-а в мач срещу "бащиния" ОФК Белград. Влизайки като резерва през второто полувреме, 16-годишният Станкович се превръща в най-младия футболист, носил униформата в червено и бяло. Това ще бъде първият от много рекорди, които Ил Драго ще постави в следващите години.

Embed from Getty Images

С физическото си присъствие и техниката си Станкович бързо се превръща в основна част в полузащитата на Цървена звезда. Уменията му не се ограничават само в това да действа като плеймейкър, той помага често и в защита. През сезон 95/96 идва следващият му рекорд - в мач срещу Будучност Подгорица Станкович се превръща в най-младия голмайстор в историята на клуба.

Кампанията приключва със смесени чувства за Звезда и феновете им. От една страна, титлата е загубена, а шампион става кръвният враг Партизан, но, от друга, Станкович и компания взимат реванш във финала за Купата на Югославия след разгром с 6:1, когато и Деян се разписва.

През сезон 97/98 за всички става ясно, че на Станкович вече му е тясно в югославското първенство. Полузащитникът играе брилянтно и вкарва 21 гола. Деян възмъжава и вече е далеч по-стабилен и уверен във възможностите си. Преди началото на кампанията старши-треньорът Милорад Косанович го прави капитан, въпреки че Станкович още няма 19. И, може би се досетихте, така става най-младият капитан в историята на Звезда.

Само въпрос на време е оферти от големите отбори в Европа да започнат да пристигат. Но грандовете вече го наблюдават. През април 1998-а Станкович прави неофициалния си дебют за националния отбор в контрола срещу Южна Корея. Халфът се надява да остави добри впечатления и да получи повиквателна за предстоящото Световно първенство. Югославия печели с 3:1, а Деян вкарва два от головете. Целта е постигната - Станкович ще играе на Мондиал 98.

След като се представя добре, влизайки като резерва срещу Иран, Станкович е титуляр във втория мач от груповата фаза срещу Германия. Въпреки че Мандшафта не е същият отпреди две години, когато печели европейската титла, в отбора все още играят футболисти Томас Хеслер, Лотар Матеус, Андреас Мьолер и дуото в атака Юрген Клинсман и Оливер Бирхов.

Още в 13-ата минута Станкович наказва отбора на Берти Фогтс, след като елегантно насочва топката в мрежата след центриране на Предраг Миятович. Двубоят завършва със зрелищно равенство 2:2, а в последния си двубой от групата Югославия бие САЩ с 1:0, с което се класира за осминафиналите. Там обаче претърпява минимална загуба от Нидерландия и напуска турнира. Станкович не играе в мача, но името му вече е известно на всички. За него предстои да направи следващата крачка в кариерата си.

След тежки преговори Станкович заменя огъня и яростта на Вечното дерби с красотата на Вечния град и подписва договор с Лацио. "Орлите" плащат почти 12 милиона и половина за младия талант. Римският клуб, спонсориран богато от хранителния магнат Серджо Краньоти, летеше в облаците тогава и харчеше милиони наляво и надясно, привличайки още играчи като Павел Недвед, Алесандро Неста, Кристиан Виери, Марсело Салас и много други.

Станкович дебютира в Серия "А" в първия кръг от сезон 98/99, когато на почивката в мач срещу Пиаченца се появи като резерва на мястото на Серджо Консейсао. Сърбинът не губи време и в 74-тата минута загатва на италианския футбол какво да очаква от него, пращайки истинска бомба от около 30 метра и по този начин дава преднина на Лацио. Интересното е, че три минути преди края резултатът е изравнен не от кой да е, а от Симоне Индзаги, който следващото лято ще премине на "Олимпико", за да се превърне в легенда на "орлите" както като играч, така и като треньор.

Станкович се превръща в основна фигура за Лацио в борбата за титлата в Италия, както и в кампанията в Европа - комбинацията от сила, ефикасност и почти животинска сила превръщат сърбина в перфектния полузащитник за прагматичния стил, изповядван от Свен Горан Ериксон. Четирите му гола за КНК, включително срещу стария враг Партизан Белрад, помагат на Лацио да достигне до финала на турнира, където побеждава испанския Майорка на "Вила Парк".

Embed from Getty Images

Тифозите веднага го обикнаха не толкова заради головете му, а заради страстта, която показваше на терена. Станкович се превърна в един от любимците на тълпата още от самото начало на престоя си в Рим, а феновете му измислиха подходящ прякор - Дракона.

Триумфът в Европа бе сладък, но на домашната сцена Лацио претърпя провал в битката за титлата с Милан. "Орлите" изпуснаха Скудетото в предпоследния кръг след равенство с Фиорентина, въпреки че по едно време водеха със седем точки пред "росонерите". В опит да сложи край на 26-годишната суша без титла, Краньоти изсипа още един самосвал с пари, за да задоволи всяка претенция на Ериксон и на "Олимпико" бе привлечено аржентинското дуо Диего Симеоне и Хуан Себастиан Верон.

В толкова звездна халфова линия Станкович вече не бе толкова сигурен титуляр. Заради поливалентността си обаче сърбинът продължаваше да попада в състава, но играеше на различни позиции. През сезон 99/00 игра зад нападателя, в полузащитата от трима халфове, дори и като дясно крило.

Както година по-рано, Лацио бе втори два кръга преди края на сезона, но този път "орлите" се оказаха по-настойчиви и спечелиха титлата след победа с 3:0 над Реджина. Въпреки че не взе участие в решителния двубой, Станкович бе в центъра на празненствата на футболисти и фенове. Само две години след като пристигна в Лацио, сърбинът вече си бе осигурил статута на клубна легенда.

Станкович можеше почти всичко на терена, но дори той не бе в състояние да спре финансовия колапс на Лацио. След сериозните харчове, Краньоти се обърна на 180 градуса и започна да продава звездите си една по една. Деян бе един от последните останали на потъващия кораб. Сърбинът бе задържан възможно най-дълго заради любовта си към клуба и заради добрите си взаимоотношения с феновете, съотборниците, един от които вече бивш и застанал начело на тима - Роберто Манчини.

В средата на сезон 2003/04 дори Станкович вече не можеше да издържи на създалата се ситуация. Почти беше договорена сделка с Ювентус, но в крайна сметка Станкович се озова в Интер. Според слуховете лично Масимо Морати му е обещал, че ако подпише с Интер, ще доведе Манчини на "Джузепе Меаца" следващото лято. Така сърбинът облече черното и синьото на Интер, а Лацио получи малко над четири милиона евро и Горан Пандев. И двата клуба бяха доволни от сделката, а и продължиха с добрите взаимоотношения помежду си.

Както в Лацио, така и в Интер, Станкович нямаше намерение да се бави. Отново се превърна в любимец на феновете заради всички качества, които вече изброихме, но и заради факта, че първият му гол за "нерадзурите" дойде в градското дерби с Милан.

Попадението бе не само важно, но и изключително красиво. Никой не успя да засече фалцовото центриране на сърбина от корнер и топката влетя директно в далечния ъгъл на Дида. Човек за големите мачове, Станкович се прояви в трето дерби, като преди това се бе разписвал в тези на Белград и Рим.

Шест месеца по-късно, в които Деян вкара още три гола, един от които срещу Ювен, сърбинът щеше да се събере с Манчини, който замени Алберто Дзакерони като треньор на Интер през лятото на 2004-та. Бившият играч и треньор на Лацио успя да вдъхнови "нерадзурите" за два поредни триумфа за Купата на Италия през 2005 и 2006, и в двата случая на финала бе победен Рома, като така Интер сложи край на 16-годишната си суша без домашен трофей. Както в Лацио, така и на "Джузепе Меаца" Станкович се превърна в ключова фигура в полузащитата, която отново включваше Верон и още Естабан Камбиасо и Луиш Фиго.

2006-а донесе на Станкович първото Скудето с Интер. Ювентус и Милан бяха наказани заради скандала Калчополи, с което "нерадзурите", завършили на трето място, подмениха бронзовите си медали със златни. Така започна и ерата им на домашна доминация.

След като привлече Златан Ибрахимович, Патрик Виейра и Майкон, Интер спечели титлата в следващите два сезона без никакви проблеми, а Станкович бе в пика на кариерата си и играеше забележителен футбол. По онова време си бе циментирал мястото в титулярния състав, а головете му срещу Киево и Милан бяха черешката на тортата в изумителното му представяне. За негово съжаление обаче, сърбинът нямаше същия успех със страната си.

Той бе един от наистина топ играчите, на които страната му можеше да разчита във времена, в които златното юго поколение от 90-те вече бе само спомен. Въпреки разочарованието от двете поредни отпадания още в груповата фаза, Станкович записа името си в историята. Не успя да се класира за Мондиал 2002 в Южна Корея, но игра на Световното в Германия четири години по-късно, където вече представляваше Сърбия и Черна гора след разпада на Югославия през 2003-та. На турнира в ЮАР през 2010-a пък изведе Сърбия с капитанската лента, а в откриващия мач срещу Гана се превърна в единствения футболист, представлявал три различни държави на световни първенства.

Embed from Getty Images

Въпреки абсолютната доминация на домашната сцена, през сезон 2008/09 Станкович трябваше да се справя с нов треньор в Интер. Манчини бе изключително успешен в Италия, но поредните провали в Шампионската лига, която се бе превърнала във фикс идея за Морати, костваха главата му. Когато Жозе Моуриьо бе представен като нов треньор, мястото на Станкович в тима започна да изстива.

Португалецът е не само брилянтен треньор, но и ненадминат мотиватор и психолог, някои дори го наричат манипулатор. Още от първия ден на "Джузепе Меаца" Специалния искаше да установи доминацията си над тима и го направи, дистанцирайки се от най-доверените хора на Манчини в съблекалнята. Запитан какво смята да прави със Станкович, Моуриньо отговори: "Що се отнася до Станкович, за мен той вече не е същият футболист, който беше в Лацио."

Това породи вълна от слухове и спекулации за бъдещето на сърбина. Много смятаха, че времето на Станкович на "Джузепе Меаца" е изтекло. На хоризонта отново се появи Ювентус. За щастие на "нерадзурите", историята щеше да се повтори.

Когато сделката отново бе близо, Станкович отново отказа офертата на "бианконерите". Сърбинът показа желязната си воля и отдаденост да се бори за мястото си в Милано и да опровергае Моуриньо. Може би това бе първият и единствен път, в който Специалния развя бялото знаме след скандал с футболист.

В началото на кампанията Станкович бе въртян с още няколко играчи, но с напредване на сезона отново се превърна в ключова част от състава и титуляр по пътя към спечелването на поредното Скудето. Деян бе идеалният играч на Моуриньо - отдаден, с несломим дух, физически здрав с щипка склонност към импровизация и винаги предан на треньора.

Отношенията между двамата се стоплиха през първия сезон на Моуриньо в Интер, а през втората година двамата започнаха да берат плодовете на това, което бяха посели предишната кампания. Сезонът се превърна в най-добрия в живота на Станкович, но и в повече от вековната история на миланския клуб.

Embed from Getty Images

След продажбата на Златан Ибрахимович в Барселона, Моуриньо подсили състава си в нападение, привличайки Уесли Снайдер, Самуел Ето'о и Диего Милито. В резултат на това Станкович заформи партньорство с Естебан Камбиасо като двойка полузащитници, а зад тях в защита оперираха Хавиер Санети, Лусио, Валтер Самуел и Майкон в любимата на Жозе схема 4-2-3-1.

Така Моуриньо направи нещо безпрецедентно за италианския футбол, което все още никой на Ботуша не е успял да повтори - да триумфира със знаменития требъл. За Станкович сезон 2009/10 бе изпълнен и със страхотни моменти в индивидуален план. Сърбинът запуши устите на критиците, които го пращаха в пенсия и вкара още забележителни голове: страшната тупалка срещу Милан, както и "оригиналния" гол от центъра - срещу Дженоа. Бяха изминали по-малко от две години от пристигането на Жозе, който се опита да изхвърли Станкович от отбора, до прегръдката им в центъра на "Сантяго Бернабеу".

Шест месеца по-късно Деян ще спечели Световното клубно първенство, а още шест по-нататък и Купата на Италия. Две години след това ще окачи бутонките си на пирона. След отказването си от активния футбол, Станкович продължи да работи за любимите си клубове. След кратък период на работа с Удинезе и УЕФА, сърбинът стана координатор в Интер, след което и треньор в академията. В края на миналата година бе назначен за старши-треньор на Цървена звезда, с който вече спечели титлата. Мечта за навиячите.

Кариерата на Станкович е пример за дълголетие, лоялност и перфекционизъм. В продължение на последните две десетилетия сърбинът не само спечели десетки отборни и индивидуални трофеи, но се превърна в легенда на всеки един от отборите, за които игра.

Извън съмнение е, че Станкович заслужава почетно място в пантеона на полузащитниците на своето поколение със завършения си стил на игра. Той бе описан най-добре от бившия му съотборник, а след това и треньор Синиша Михайлович: "Станкович притежаваше всичко: сила, бързина, интелигентност, техника и възможността както да подава, така и да преодолява съперниците с топка в крака. Според мен той заслужава много повече признание и слава, имайки предвид качествата му."

Той може и да не подаваше толкова изкусно, колкото Андреа Пирло, или да не бе толкова безкомпромисен, колкото Дженаро Гатузо, но малко можеха да се похвалят, че притежават толкова разнообразни качества наведнъж, колкото Деян Станкович.

Най-четените