Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Един нелеп гол на Шева съсипа кариерата му. А беше най-добрият в Русия...

В края на 90-те руският национален отбор разполагаше със забележително поколение футболисти. Канчелскис, Мостовой, Хохлов, Аленичев, Карпин и Онопко блестяха в чужбина, а в страната играеха фигури като Титов и Тихонов.

Но въпреки солидния списък от играчи, Сборная не успя да пробие до участие нито на Световното първенство през 1998 г., нито на Евро 2000. Причините бяха от най-различен характер, но през октомври 1999-а един конкретен случай превърна вратаря Александър Филимонов в обществен враг номер 1 за цялата страна.

Но първо малко предистория.

Саша дължи кариерата си на баща си Владимир Филимонов, който в миналото играе в долните дивизии на СССР, а през 1990-а го записва да тренира в чебоксарския клуб Стомана. Малко по-късно Александър се премества в Йошкар-Ола, където записва училище и започва да играе за местния Дружба. Филимонов прекара една година там, след което отива в елитния Факел.

През сезон 1992 отборът от Воронеж изпада, а година по-късно вече е в третия ешелон. Така на Саша му се налага да направи нова промяна на курса във футболния си път и избира Текстилщик. Малкият клуб от Камишин изумява в началото на 90-те, когато често се превръща в препъникамък за грандовете и печели симпатии с играта си. В продължение на две години Филимонов е много убедителен на вратата на тима и получава повиквателна за младежкия национален отбор. Основният му конкурент там е Руслан Нигматулин, с когото скоро след това ще се съберат в Спартак.

Самият Филимонов попада в Спартак случайно.

"Бях без клуб и отидох до сградата на футболния съюз - спомня си Александър. - Там срещнах Жиляев (бивш шеф на Спартак - б. пр.), който ми каза: "О, Саша, търсихме те. Ела при нас." Изобщо не разбрах как така са ме "търсили". Но, да, вече бях известен футболист с мачове за младежите."

През януари 1996 г. Филимонов официално става играч на Спартак. Налага се категорично над Нигматулин за място в стартовия състав и записва 30 мача срещу само 12 на сметката на Руслан.

Месец след месец Саша се утвърждава като един от лидерите на "червено-белите" и през 1997-а логично идва и повиквателната за представителния национален отбор. Списъкът с вратари на Сборная е дълъг и качествен. Освен него там са още Овчинников, Черчесов, Харин и отново Нигматулин. Само две години по-късно обаче Филимонов е безспорният първи избор за руската врата. Той е най-добрият на поста си в страната.

Но по това време националният отбор навлиза в криза.

Сборная се проваля на в старта на квалификациите за Евро 2000 след загуби от Украйна, Франция и Исландия. Анатолий Бишовец е освободен, а на негово място е назначен Олег Романцев, който поема националния тим за втори път. Всички си мислят, че "питомното е изпуснато", но под негово ръководство руснаците записват шест поредни победи - включително над действащите световни шампиони от Франция.

Остава само мач с Украйна, в който да бъде решена съдбата и на втората квота от групата за участие на европейските финали, като и двата отбора имат шансове да се класират.

В Москва са оптимисти за изхода на сблъсъка със съседите, но точно в най-неподходящия момент Сборная е налегната от проблеми. Романцев е без контузения Мостовой, а Филимонов е далеч от най-добрата си форма. Нигматулин не е готов да го замени, а проблеми в Австрия възпрепятстват Черчесов да се прибере навреме за възловия сбъсък.

"Жалко, че никой не каза на Романцев тогава, че Саша се развежда със съпругата си - разказва години по-късно Александър Хаджи, бившият администратор на Спартак. - Филимонов беше в много труден психологически период. Ако Романцев знаеше за това, със сигурност щеше да пусне Нигматулин."

Напрежението в лагера на Сборная расте, а Олег Иванович като дълбоко вярващ и същевременно суеверен човек кани свещеник в тренировъчната база на отбора преди мача. Филимонов си намира оправдание и е единственият, който не присъства по време на молебена.

Големият ден идва и четвърт час преди края нещата са цветя, рози и руска радост.

В 75-ата минута Валерий Карпин реализира от фаул, пробивайки украинската стена с мощен удар. На футболистите на Сборная им остава да удържат натиска в жълто още само няколко минутки, когато Алексей Смертин прави безобидно на пръв поглед нарушение край тъча. Андрий Шевченко изпълнява бързо, центрирайки в наказателното поле. Балонната топка няма как да затрудни Филимонов, той излиза, докосва я с две ръце, прави крачка назад и я "бута" в мрежата си.

Коментаторът на мача процежда гробовно: "Боже мой!" - пълната противоположност на онова знаменито наше "Господ е българин!".

Мачът завършва 1:1 и мечтата на Русия за класиране на европейското угасва.

Алексей Смертин, който поема част от вината за провала, разказва за атмосферата в съблекалнята след мача: "Това беше ужас, шок, вцепенение. Бесчастних крещеше на Филимонов, а сълзите се стичаха по лицето на Тихонов. Лично аз си спомням само тягостната тишина."

Според Смертин, Филимонов е влязъл последен в съблекалнята, седнал и се хванал за главата. Единственото, което успял да каже Саша, било: "Съжалявам, момчета".

След провала 600 гневни фенове обсаждат дома на Филимонов, за да го линчуват. Александър обаче е посъветван да не се прибира и разумно се вслушва в съветите.

След нелепата грешка срещу украинците кариерата му се срива.

През 2001-ва за изненада за мнозина отива в Динамо Киев, но за половин година записва само 5 мача за клуба, в които допуска 9 гола. По-късно вратарят играе за Уралан, Москва, кипърския Неа Саламина, Кубан, Локомотив (Ташкент) и Арсенал от Тула.

Разказва, че появата му на всеки стадион предизвика у феновете спомените за грешката от есента на 1999-а.

"Този гол нанесе тежка психологическа травма на Саша, а феновете не пропускаха да посипят раната със сол при всяка удобна ситуация", разказват близки на Филимонов.

Александър продължава да е близо до футбола и до днес, но вече като треньор. Занимава се с деца, на които предава опита си и се стреми да превърне не само в добри футболисти, но и в силни характери. Стреми се да ги подготви за неочакваните удари на играта и да им помогне да избегнат неговата съдба.

Личният живот на Филимонов също е драматичен.

Бившият вратар на Спартак и Сборная е женен за трети път. "Ако една връзка е вредна и за двамата, няма смисъл от нея. Дори и в името на децата", убеден е той.

Приема, че всичко се случва, защото е трябвало да се случи. Даже и онази грешка в мача срещу Украйна при безобидното центриране на Шева. "Ех, ако можех да върна времето...", тъгува Саша. Но не може. Никой не е открил как. И никой няма да открие.

Най-четените