Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Хидетоши Наката: Култовият японски герой на Серия "А", който обикна футбола заради една анимация

Хидетоши Наката: Култовият японски герой на Серия "А", който обикна футбола заради една анимация Снимка: Getty Images

От рижавия талант, изгрял на мондиала през 1998-а във Франция до шампион на Серия "А" и герой в турнира за Купата на Италия, много смятат Хидетоши Наката за най-великия футболист, излизал от Япония. А образът му далеч надхвърли света на най-великата игра.

Когато Наката започна да набира популярност в средата на 90-те, японският футбол бе още невръстно дете. Страната на изгряващото слънце имаше богата традиция в аматьорския футбол, но Джей лигата бе формирана едва през 1992-ра.

Като дете, Хидетоши дори няма местни идоли, тъй като, както сам признава в интервю за FIFA TV, преди него страната му не е имала каквито и да е подобия на звезди.

Embed from Getty Images

Като нямаше идол, стани такъв. Проста философия, която Наката следва и така се превръща в пионер в японския футбол; в първата голяма лягенда на местния футбол. Той е човекът, който поставя островнаta държава на футболната карта.

Вместо да бъде вдъхновен от определен футболист, Наката признава, че негов идол в детство е бил главният герой от анимацията "Капитан Цубаса". Детското, създадено по комикс, върви в Япония през 80-те и разказва за момче на име Цубаса Оозола, което притежава феноменален талант и мечтае да спечели световната купа със "самураите".

Още от малък Наката гледа на футбола като произведение на изкуството - така му го представя мангата. Така и подхожда към играта и започва да блести в средата на терена с клубния Белмаре Хирацука, но най-ярък бе този блясък по време на Мондиал 98.

Известен като момчето с медената коса и коприненото докосване, съгледвачите на европейските грандове очакваха Наката да покаже най-доброто от себе си на форума. И не останаха разочаровани, въпреки че Япония загуби и трите си мача от груповата фаза.

Представянето му във Франция му донася трансфер в Перуджа. Наката бе определен и за играч №1 на Азия за втора поредна година, въпреки че не успя да вдигне световната титла, каквато е и мечтата на детския му идол Цубаса Оозора.

Наката се превърна в едва втория японец, играл в Серия "А" - най-силното първенство по онова време, след Казуйоши Миура, който обаче изкара едва един сезон като отдаден под наем в Дженоа три години по-рано.

За разлика от него, Хидетоши щеше да изкара далеч повече време в Калчото, превръщайки се в култов герой за Серия "А" от началото на миналото десетилетие.

Въпреки че Наката не бе най-завършеният полузащитник от онзи период, завладя сърцата на феновете на италианския футбол. Японецът имаше и око за гола, като нерядко те бяха истински шедьоври.

След като изкара два сезона в Перуджа, в които помогна на тима да завърши в средата на таблицата, отбелязвайки и 14 гола, привлече интереса на местните грандове.

Победител в състезанието за подписа му се оказа Рома. "Вълците" платиха 21 милиона евро - немалка сума, която обаче бе оправдана и с един абсолютно безценен гол.

Когато Наката пристигна в Рома, японецът бе мишена на обикновените обвинения към всеки клуб, привличащ азиатски футболист - че го прави само за да вдигне продажбите си на фланелки, завладявайки нови пазари.

Въпреки че имаше проблеми да се установи като титуляр, Наката най-накрая затвори устите на критиците си с онзи монументален шут срещу Ювентус.

Японецът се бе появил като резерва на мястото не на кого да е, а на Франческо Тоти. Рома изоставаше с 0:2 на "Стадио деле Алпи", но съвсем скоро след това Хидетоши вкара един от головете на сезона, оплитайки кълбото зад Едвин ван дер Сар със смъртоносен удар от около 25 метра.

Малко по-късно осигури и асистенцията за изравнителното попадение на Винченцо Монтела. Това беше ключов мач за тима на Фабио Капело в онзи сезон. Накрая Рома се поздрави с титлата, която бе първа за тима от 18 години и последна от 20 насам.

Това бе големият принос на Наката за титлата на "вълците", но след само година и половина на "Олимпико", халфът бе продаден на Парма за 28 млн. евро. Сумата бе рекордна за футболист от Азия и остана такава, докато не бе подобрена от Тотнъм, който през 2015-а плати 30 млн. на Байер Леверкузен за привличането на Хьон-Мин Сон.

Както с Рома, така и с Парма, Наката спечели един трофей, но този път това бе Купата на Италия. И отново негов гол имаше огромна заслуга за това. Японецът отбеляза попадението за "пармалатите" при загубата с 1:2 в първия мач в Торино, който обаче се оказа решаващ. След успех с 1:0 в реванша Парма спечели трофея, благодарение точно на гола си на чужд терен.

Въпреки че бе преследван и от редица контузии в двете си години и половина в Парма, Наката успя да запише 95 мача за клуба, осигурявайки си статута на мит по италианските терени.

Последните години от кариерата си японецът прекара в лутане между Болоня Фиорентина и английския Болтън и каза "стоп" само на 29. "Започнах да чувствам, че вече играем за пари, а не от любов към играта. Винаги съм чувствал, че един отбор трябва да бъде като голямо семейство, но вече не беше така", каза след отказването си Наката.

Embed from Getty Images

Образът му обаче отдавна беше надхвърлил света на футбола. Наката вече се бе превърнал в модна икона за сънародниците си и в истински култова фигура за Серия "А" и феновете по италианските стадиони.

И заслужено.

 

Най-четените