Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Къде са и как изглеждат сега звездите на Арсенал-Непобедимия

Тиери Анри и Денис Бергкамп - двама от символите на великия отбор на Арсенал.
Йенс Леман
Сол Кембъл
Патрик Виейра
Ашли Коул
Жилберто Силва
Фреди Люнгберг
Робер Пирес
Денис Бергкамп
Тиери Анри

Арсенал на Микел Артета е много далеч от това, което искат да виждат феновете на "артилеристите". Тимът завърши на осмо място в класирането на Висшата лига и не стигна до европейските турнири за първи път от сезон 1995/96. А помните ли не толкова далечното минало, в което Арсенал постоянно играеше в Шампионската лига и бе готов за битка с всеки от грандовете на континента (е, нека все пак изключим Байерн).

Привържениците толкова бяха свикнали с това амбициите на отбора да са големи, че не прощаваха дори на велика фигура като Арсен Венгер. Само ще припомним, че транспаранти "Wenger Out" се вяха на необичайни места като кеч шоу в Щатите и дори на студентски протести в Белград.

Феновете спряха да вярват на французина след дългите години без титла във Висшата лига, но това, което се случва сега, е далеч по-страшно и от най-големите кризи при легендарния мениджър.

Но какво да кажем за сезон 2003/04 в Премиършип, в който Арсенал триумфира с титлата без загубен мач. Ето къде са и как изглеждат сега някои от звездите на "топчиите" от славния тим на Непобедимите.

Йенс Леман

Преди сезон 2003/04 Арсенал търсеше заместник на Дейвид Сийман, който обяви пенсионирането си. Ръководството купи Йенс Леман от Борусия Дортмунд само за 3,5 милиона евро. Леман допусна 26 гола в 38 мача, а за сравнение ще отбележим, че през завършилата миналия уикенд кампания лондончани извадиха топката 48 пъти от вратата си. През 2008 г. вратарят премина в Щутгарт и се оттегли през 2010 г. Година по-късно се притече на помощ на Арсенал заради вратарската криза, която връхлетя клуба, и изигра няколко мача на 41-годишна възраст. След това работи в треньорския щаб на "топчиите" и Аугсбург. От май 2020 г. е член на надзорния съвет на Херта, но наскоро беше уволнен след расистки скандал.

Сол Кембъл

Лидерът на защитата през шампионския сезон се оказа ненужен две години по-късно и през 2006 г. отиде в Портсмут. През януари 2010 г. той се завърна в Арсенал по подобие на Леман. 36-годишният ветеран изигра 11 мача, а след това премина в Нюкасъл. След като Кембъл започна треньорската си кариера. Той бе част от треньорския щаб на националния отбор на Тринидад и Тобаго, а през 2019 г. стана мениджър на Саутенд Юнайтед. В момента е безработен, но не се е отказал да се пробва в политиката. Още преди пет години бе спряган за кандидат за кмет на Лондон.

Патрик Виейра

Феновете на Арсенал си спомнят с носталгия за Патрик, който беше един от символите на този отбор. Конфронтацията му с Рой Кийн от Манчестър Юнайтед пък завинаги остава във футболния фолклор на Острова. През 2005 г. Виейра напусна Арсенал, за да заиграе за Ювентус, а след това премина през Интер и Манчестър Сити. С "нерадзурите" спечели три пъти титлата от Серия "А". През юли 2011 г. той обяви пенсионирането си и веднага се захвана с треньорство. Той работеше с младежите на Манчестър Сити, натрупа малко опит в САЩ, а през 2018 г. пое Ница. Нещата обаче не му потръгнаха и през декември 2020 г. беше уволнен.

Ашли Коул

През 2004 г. Коул беше неотразим и неслучайно попадна в идеалния отбор на сезона. Две години по-късно английският национал прие солидната оферта на Челси, а през 2012 г. стана европейски шампион като част от "сините". Два сезона по-късно замина за Италия, за да заиграе за Рома, след което стана футболист на ЛА Галакси, където бе съотборник на Златан Ибрахимович. През 2019 г. Франк Лампард взе 39-годишния си бивш съотборник да помогне на водения от него Дарби Каунти, след което ветеранът се отказа. В момента Коул е треньор в школата на Челси.

Жилберто Силва

Сезон 2003/04 беше най-добрият за опорния халф. След това го налегнаха контузии и имаше противоречия с Венгер. През 2008 г. Силва премина в гръцкия Панатинайкос. Три години по-късно той се завърна в родината си и завърши кариерата си през 2014-а. В едно от последните си интервюта като футболист Силва заяви, че след края на кариерата си би искал да живее в малка ферма и да гледа коне. Не е известно дали е сбъднал тази си мечта. Но се знае, че е международен посланик на ФИФА и пътува с различни мисии из целия свят.

Фреди Люнгберг

Шведът не игра много за Арсенал в последните си години в клуба, но остана важна част от отбора, въпреки че страдаше от много контузии. След Арсенал той се изявяваше в Япония, Шотландия и САЩ. През лятото на 2019 г., след няколко години работа с подрастващи, той стана помощник на Унай Емери при "артилеристите". След уволнението на специалиста бе назначен за временно изпълняващ длъжността старши треньор на отбора до края на сезона. Миналата година Люнгберг напусна Арсенал и е чест критик на Микел Артета.

Робер Пирес

Едно от най-добрите крила в Европа от онези години се разгърна напълно в Арсенал. Неслучайно феновете наредиха французина като шестия най-добър играч в историята на клуба. През 2006 г. Пирес напусна Арсенал, за да премине в испанския Виляреал. След смяната на още няколко клуба, той приключи с футбола през 2014 г. в индийския Гоа. Наскоро Робер заяви, че му е скучно да е далеч от футбола и започва треньорски курсове.

Денис Бергкамп

Един от най-големите талисмани на Непобедимите. Дуетът Бергкамп-Анри накара неутралните фенове да се влюбят в този отбор. Нелетящия холандец се пенсионира през 2006 г., а пет години след това край стадион "Емиратс" бе издигната негова статуя. След като завърши кариерата си, Денис се завърна в родния Аякс и работи на различни позиции - от треньор в академията до асистент в щаба на Франк де Бур. От 2017-а е без работа.

Тиери Анри

Гениалният французин даде осем години от живота и кариерата си на Арсенал, след което отиде в Барса. С тима на каталунците спечели много отличия, сред които и Шампионската лига. През декември 2014 г. Анри се оттегли от играта и стана телевизионен експерт, а на по-късен етап влезе в треньорския щаб на белгийския национален отбор. През 2018 г. той бе назначен за старши треньор на Монако, но бързо бе уволнен заради слаби резултати и конфликт с играчите. Последното му работно място беше в канадския клуб Монреал Импакт, който той наскоро напусна. Бившият голмайстор обаче със сигурност не е казал последната си дума във футбола.

Най-четените