Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Къде са те сега: Великите "адзури", попарени от "Златния гол" на Евро 2000

Италия бе на секунди до втората си европейска корона, която обаче все още липсва от витрината на "адзурите" Снимка: Getty Images
Италия бе на секунди до втората си европейска корона, която обаче все още липсва от витрината на "адзурите"

2 юли 2000 година, стадион "Де Кип", Ротердам. Един срещу друг се изправят два от най-традиционните отбори на Стария континент във финала на първото европейско първенство, което бе с поделено домакинство - между Белгия и Нидерландия.

Франция бе действащ световен шампион и разполагаше със смазващ състав. В редиците на "петлите" блестяха имена като Кристоф Дюгари, Тиери Анри, Юри Джоркаеф, Зинедин Зидан, Лилиан Тюрам, Дидие Дешан, Патрик Виейра, Давид Трезеге, Силвен Вилтор, Лоран Блан и още много други.

Но и този на Италия бликаше от звездни имена. Франческо Тоти, Алесандро дел Пиеро, Паоло Малдини, Алесандро Неста, Филипо Индзаги, Антонио Конте. "Адзурите" можеха да се опълчат на абсолютно всеки, а начело на селекцията бе легендарният Дино Дзоф.

Мачът вървеше по перфектен начин за италианците, които бяха повели в 55-ата минута чрез Марко Делвекио и бяха на секунди от купата. В последната минута от продължението Фабиен Бартез прати една дълга топка в противниковото поле, резервата Давид Трезеге спечели въздушния сблсък и отклони към друга смяна - Силвен Вилтор, който от малък ъгъл успя да промуши топката под плонжа на Франческо Толдо.

Двубоят влезе в продължение и щяхме да станем свидетели на нещо невиждано досега (във финал) и нещо, което никога повече нямаше да видим. В 103-тата минута Трезеге се озова непокрит в наказателното поле на "адзурите" и с мощен удар с левия крак заби топката в мрежата на Толдо, засичайки подаване на третата резерва Робер Пирес - "Златен гол" и Франция бе шампион.

"Петлите" затвърдиха световната титла, спечелена преди две години по родните терени, с европейска корона, благодарение на "златния гол" - експеримент, който се оказа изключително неуспешен и бе изоставен след Евро 2000.

Италия потъна в сълзи, а повечето от онзи великолепен отбор на "адзурите" трябваше да чака още цели шест години, за да спечели трофей, но пък какъв - световната купа през 2006 г.

Но кои бяха играчите, които заведоха Италия до финала и станаха европейски вицешампиони през 2000 г. и какво стана с тях след това. Връщаме се 20 години назад, за да ви разкажем:

Вратар: Франческо Толдо

Толдо застана на вратата заради контузия на Джанлуиджи Буфон - нещо, което му е било предсказано от знахар още преди началото на турнира. Тогава още като вратар на Фиорентина Толдо записа изключителни изяви на вратата на "адзурите", като и спаси три дузпи срещу Холандия. На финала обаче капитулира в самия край. Година след финала премина в Интер, където завърши и кариерата си през 2010-а. В момента е треньор на вратарите на младежите на Италия.

Вратар: Кристиан Абиати

Толдо бе предпочетен пред Абиати, който прекара почти цялата си кариера в Милан, като на няколко пъти бе отдаван под наем в Ювентус, Торино и Атлетико Мадрид. Отказа се през 2016-а, като игра до 39-годишна възраст. След това за кратко изпълняваше функцията на координатор за "росонерите".

Вратар: Франческо Антониоли

Въпреки че бе викнат за турнира като трети вратар, Антониоли така и не успя да запише мач за националния отбор на Италия. По времето на турнира бе страж на Рома, а през 2012-а се отказа, играейки за Чезена, където в момента е помощник-треньор, след като в продължение на няколко години бе треньор на вратарите.

Защитник: Фабио Канаваро

Последният защитник със "Златна топка", но тя бе спечелена след триумфа на Мондиал 2006. Бившият защитник на Интер, Ювентус и Реал Мадрид приключи кариерата си в индийския Бенгал Тускърс през 2012-а, като преди това рита за кратко и в ОАЕ. В момента е треньор на китайския Гуанджоу Евъргранде, като е и временен селекционер на националния отбор на Китай.

Защитник: Чиро Ферара

В кариерата си игра само за Наполи и Ювентус, след което премина в треньорството. В момента също е в Китай и е наставник на Ухан Зал (да, същият Ухан, откъдето тръгна коронавирусът).

Защитник: Марк Юлиано

След девет години в Ювентус премина през Майорка, Сампдория и Месина, за да приключи кариерата си в Равена през 2008-а. След това стана треньор, задържаше се за кратко в отбори от ниските дивизии и младежки състави, като бе даже начело на албанския ФК Партизани, а в момента е помощник в Удинезе.

Защитник: Паоло Малдини

След като изкара цялата си кариера в Милан и спечели десетки трофеи с "росонерите", в момента заема длъжността на спортен директор на "Сан Сиро".

Защитник: Паоло Негро

Защитаваше цветовете на Лацио, след което се подвизава още две в тези на Сиена и се отказа през 2007-а. В момента работи като младежки треньор в нискоразредния Латина.

Защитник: Алесандро Неста

След Лацио и Милан порита за кратко в САЩ и Индия, а оттогава е треньор. Води повече от две години Маями ФК, в който един от собствениците е Паоло Малдини. В момента е начело на втородивизионния Фрозиноне.

Защитник: Джанлука Песото

Отказа се като футболист на Ювентус през 2006-а, след като носи екипа на "старата госпожа" в продължение на 11 години. Оттогава не е напускал клуба, а от 2010 г. е шеф на академията.

Защитник: Джанлука Дзамброта

Игра за отбори като Ювентус, Барселона и Милан през кариерата си, но се отказа в швейцарския Киазо, откъдето тръгна като треньор. За последно бе помощник в Дзянсу Сунин.

Полузащитник: Деметрио Албертини

В кариерата си игра за Милан, Атлетико Мадрид, Лацио, Аталанта и приключи в Барселона. Между 2007 и 2014 бе вицепрезидент на Италианския футболен съюз. За кратко бе съветник към Парма след фалита на клуба, като работи и като помощник по разработката по футболната конзола Football Manager.

Полузащитник: Масимо Амброзини

Прекара почти цялата си кариера в Милан, като е и част от "Залата на славата" на "росонерите". Изкара 15 години на "Сан Сиро", а след само един сезон с Фиорентина сложи край на кариерата си през 2014-а.

Полузащитник: Антонио Конте

Генерал в халфовата линия като футболист, капитан, лидер, Конте се превърна в най-елитния треньор от онзи отбор. Записа първите си големи успехи в Юве, където прекара 13 години от кариерата си като играч. След това води Италия и Челси, преди да се завърне в Интер през миналото лято.

Полузащитник: Луиджи Ди Биаджо

Игра за Рома, Интер и Бреша, преди да се откаже в Асколи през 2007-а. В момента е начело на СПАЛ.

Полузащитник: Анжело Ди Ливио

Бе част от състава на Ювентус, който донесе единствения и досега трофей от Шампионската лига на "бианконерите" през 1996 г. Игра общо шест години за Юве, след което още толкова във Фиорентина, след което се отказа през 2005 г.

Полузащитник: Стефано Фиоре

През 2000 година играеше за Удинезе. След това премина през Лацио, Валенсия, Фиорентина, Торино и още няколко отбора, преди да се откаже през 2011-а.

Полузащитник: Алесандро дел Пиеро

Големият Алекс дел Пиеро влезе като резерва във финала, но не успя да помогне на Италия за успеха. След 12 години в Юве, в които остана верен на клуба дори в Серия "Б", Дел Пиеро игра за кратко в австралийския Сигни и индийския Делхи Динамос. След отказването си се занимава с различни дейности и собствен бизнес, като за кратко бе и анализатор към Sky Sports през 2015-а.

Нападател: Марко Делвекио

Тогава нападател на Рома, където изкара девет години от кариерата си, като стана част и от последната титла за "вълците" през 2001 г., Делвекио вкара гола за Италия на финала. Отказа се от футбола в края на 2009-а. След отказването си се отдаде на почивка, а през 2012-а участва в италианското шоу "Dancing Stars" и се класира на второ място.

Нападател: Филипо Индзаги

Индзаги бе оставен на пейката като неизползвана резерва от селекционера Дино Дзоф във финала, въпреки че, заедно с Франческо Тоти, бе топ реализатор на тима на първенството с два гола. Отказа се от активната кариера през 2012-а като играч на Милан, с който спечели на два пъти Шампионската лига. Започна треньорската си кариера на "Сан Сиро" в академията и стигна до първия отбор, но не успя да се справи. Сега води Беневенто, с който е много близо до промоция в Серия "А".

Нападател: Винченцо Монтела

Монтела завинаги ще остане в сърцата на феновете на Рома, за който отбеляза 101 гола в 258 мача и спомогна за спечелването на титлата през 2001 г. В националния отбор обаче Монтела изигра едва 20 мача, в които се разписа на три пъти. Бе една от използваните смени на Дзоф във финала през 2000 г. След края на активната си кариера стана треньор, като води Рома, Милан, Севиля и др., а в момента кара втория си период начело на Фиорентина.

Нападател: Франческо Тоти

Принца на Рим остана свързан с Рома и след оттеглянето си като футболист. Стана шеф в любимия си клуб, но през миналото лято напусна след скандали със собственика Джеймс Палота. Бе титуляр във финала и изигра всичките 103 минути до "златния гол" на Давид Трезеге. Но, както с някои други играчи от този отбор, успя да се реваншира на феновете и бе част от състава, който триумфира с трофея на Мондиал 2006.

Най-четените