"Не бих могъл да ви кажа датите на който и да е финал за купите, но знам датата на контузията на Едуардо", признава бившият физиотерапевт на Арсенал Колин Люин. "Беше на 23 февруари 2008".
Изминаха повече от 12 години от онова равенство 2:2 между Бирмингам и Арсенал, но съдбовният следобед на "Сейнт Андрюс" остава запечатан в съзнанието на всеки, свързан с "артилеристите".
Впечатляващият млад състав на Арсен Венгер гостуваше на съперника с цел да се откъсне с 8 т. на върха на Висшата лига само два месеца преди края на сезона. Но когато мачът завърши, играчите в червено-бели екипи бяха съсипани.
Един от най-важните им съотборници беше в болница със застрашаваща кариерата му контузия, а техният капитан Уилям Галас разцепи отбора на две със странен седящ протест в края на срещата, когато Бирмингам успя да изравни.
"Беше голям шок да си на терена в онзи ден", спомня си бившият бранител на Арсенал Бакари Саня. "Не искам да го използвам като оправдание за случилото се впоследствие, но онзи ден в Бирмингам беше много лош. Той създаде несигурност в отбора и така и не успяхме да се отърсим от нея".
Преди началото на сезона никой не очакваше чудеса от тима на Венгер.
Тиери Анри тъкмо беше напуснал, за да премине в Барселона. Фреди Люнгберг беше отишъл в Уест Хем, а Хосе Антонио Рейес - в Атлетико Мадрид.
Финансовата дисциплина беше затегната заради разходите по преместването на новия стадион "Емирейтс", а Едуардо да Силва (купен от Динамо Загреб за 7.5 млн. паунда) беше най-скъпото попълнение в селекцията.
Съставът на Венгер беше смятан за несъмнено талантлив, но твърде млад и неопитен, за да се бори за титлата с Манчестър Юнайтед и Челси.
Реалността обаче се оказа по-различна. Отборът, организиран около сензационния Сеск Фабрегас в халфовата линия, избухна в началото на кампанията с 14 победи в първите си 15 мача във всички турнири. Този Арсенал беше способен на големи неща и първото място беше реалистична цел.
"Топчиите" се изкачиха на върха месец след старта, когато победиха Тотнъм с 3:1 в дербито на Северен Лондон. На Нова година те продължаваха да държат първата позиция и вече и скептиците трябваше да приемат, че Арсенал се оформя като фаворит за титлата.
Нападателният дует между Едуардо и Емануел Адебайор беше внушителен, халфовата линия притежаваше много въображение с присъствието на Фабрегас и Александър Хлеб, но и жилавост и упоритост, привнасяни от французина Матийо Фламини.
Когато отиваха към стадион "Сейнт Андрюс" за последния си мач за февруари, играчите на Венгер водеха с 5 т. на Манчестър Юнайтед в подреждането, бяха натрупали 4 поредни победи във Висшата лига и нов успех изглеждаше сигурен срещу последния в класирането Бирмингам, който вървеше към изпадане.
Серията от драматични събития на 23 февруари обаче не просто промени хода на сезона за Арсенал.
Анализирайки случилото се от днешна гледна точка, можем да кажем, че този двубой олицетворява провала на цялата втора половина на 22-годишния период с Венгер начело.
"Събитията от онзи ден шокираха сериозно всички ни", признава бившият десен бек на отбора Джъстин Хойт, който беше сред резервите на "Сейнт Андрюс". "Беше толкова травмиращо за всички, че така и не успяхме да се възстановим".
Кошмарът започна още в третата минута, когато централният защитник на Бирмингам Мартин Тейлър направи ужасяващо влизане срещу Едуардо и предизвика счупване на малкия пищял на крака му.
Това беше една от тези контузии, на които телевизиите даже не показват повторения - гледката на изскочилата кост на нападателя беше твърде стряскаща. Останалите играчи на Арсенал гледаха невярващо и не бяха на себе си от станалото.
Само след секунди физиотерапевтът Гари Люин вече беше до Едуардо.
"Първото, за което мислиш, е дали това е застрашаваща живота контузия или такава, която застрашава съответната част от тялото на футболиста. С Едуардо очевидно ставаше въпрос за второто", разказва Люин.
"После преминаваш през процеса на стабилизиране и обездвижване на мястото, изясняване как ще изнесеш играча от терена по най-добрия начин и как ще контролираш болката".
Бразилският футболист с хърватско гражданство получаваше помощ на терена в продължение на 10 минути, преди да бъде откаран директно в болницата.
На терена неговите съотборници все още имаха мач за печелене, макар че изобщо не им беше до това.
Впрочем Мартин Тейлър беше изгонен от съдията Майк Дийн веднага след влизането си, но Арсенал не успяваше да се възползва от численото си предимство. Даже напротив, гостите изоставаха на почивката след гол от пряк свободен удар на Макфадън.
Тио Уолкът отбеляза две бързи попадения през втората част и изглеждаше, че все пак денят ще завърши добре за Арсенал.
Секунди преди края обаче - и малко след като "артилеристите" можеха да получат дузпа за задържане срещу Адебайор - се случи голямата издънка.
Грешка на Клиши позволи на Парнаби да достигне една топка в пеналта, а бранителят го препъна в опит да се поправи.
Уилям Галас кипеше от гняв. Когато Макфадън вкара дузпата за крайното 2:2, капитанът на Арсенал, който преди това трябваше да бъде удържан от охраната, докато риташе едно от рекламните пана, седна демонстративно в центъра на терена.
Той отказваше да се изправи след последния съдийски сигнал, дълго след като неговите съотборници бяха изчезнали в тунела, и се наложи Арсен Венгер да го убеждава да прекрати демонстрацията.
William Gallas' sitting on the pitch and refusing to leave at full-time is one of the maddest moments during Wenger's reign pic.twitter.com/igM3uN6cjb
— Football Daily (@footballdaily) May 15, 2020
Действията на френския защитник ядосаха някои от неговите съотборници, особено Жилберто. Когато Галас най-сетне се появил в съблекалнята, там настъпила кавга. В този момент отборният дух, който в Арсенал бяха изградили дотогава през сезона, сякаш се изпари.
"Големият ефект в дългосрочен план беше, че това ни се отрази ментално", смята Гари Люин, който е бил част от пет шампионски отбора на Арсенал под ръководството на Венгер и Джордж Греъм.
"Моето мнение е, че случаят с Галас повлия повече от контузията на Едуардо. Все пак се случва играчите да се контузят и ако е тежка травма, това даже мотивира останалите да играят в името на контузения. Но смятам, че това остана в сянка заради стореното от Галас".
Арсенал имаше преднина от 6 т. след двубоя с Бирмингам, но завърши наравно в следващите три кръга срещу Астън Вила, Мидълзбро и Уигън.
Последва загуба от Челси и така в разстояние на месец, тимът вместо първи се оказа трети в класирането. Когато на 13 април Арсенал загуби и от Манчестър Юнайтед, съдбата на сезона беше ясна.
С един последен напън "топчиите" спечелиха последните си четири мача, но вече беше късно и си останаха на третата позиция, на 4 т. от шампионите от Юнайтед.
"Винаги съм считал, че ако не беше онзи мач с Бирмингам, щяхме да станем шампиони", казва Люин. "По начина, по който играехме, имахме отбор, който да вземе титлата. За първи път след ерата на Непобедимите изглеждаше, че можем да го направим, но не стана и после не успяхме да се възстановим в следващите години".
"Всичко вървеше в наша полза", добавя Бакари Саня. "В началото на сезона успявахме да побеждаваме, каквото и да станеше. Всеки път като изоставахме с 0:1, обръщахме резултата. Бяхме много уверени, не се страхувахме от никого. Играехме толкова добре, но онзи мач с Бирмингам внесе несигурност за пръв път. Може би ни накара да мислим за последиците, за това какво може да се случи по-късно. Беше голям удар".
Тогава Арсенал завърши кампанията с 83 т. и само с три загуби в първенството.
Оттогава отборът не е подобрявал това постижение, нито е бил по-близо до вдигането на трофея.
В годините след злощастния сезон Венгер загуби един по един звездните си играчи и Фабрегас, Адебайор, Хлеб, Клиши, Самир Насри, Алекс Сонг и Робин ван Перси отидоха другаде, смятайки, че имат по-голям шанс да печелят трофеи.
Една потенциална златна ера се оказа изгубена, а мениджърът трябваше да чака до 2014 г., за да завоюва отново някакъв трофей.
"Наистина смятам, че ако бяхме взели титлата в онзи сезон, Арсенал щеше да отиде на друго ниво и да запази набраната инерция в печеленето на трофеи, играчите щяха да запазят и манталитета на победители", сигурен е Джъстин Хойт.
"Мисля, че щяхме да имаме цял период на доминация, ако бяхме станали шампиони. Доста играчи нямаше да решат да сменят клуба, за да печелят титлата другаде, а още много други играчи щяха да искат да дойдат".
"Вместо това, случилото се в онзи сезон позволи да се промъкнат съмнения в главите на хората. А когато тези съмнения се появят, тръгваш надолу по спиралата, защото получаваш негативни мисли, вместо позитивни", завършва Хойт.
Така въпросът винаги ще тежи на феновете на отбора, които преживяха толкова много в последните години: Наистина ли проклетият мач с Бирмингам лиши Арсенал от нова славна ера?
