Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Къде са те сега: Първите 10, които Арсен Венгер доведе в Арсенал

Къде са те сега: Първите 10, които Арсен Венгер доведе в Арсенал Снимка: Getty Images

Едно от най-добрите качества на Арсен Венгер като треньор бе, че имаше изключително набито око за таланта. Но периодът му начело на Арсенал започна с противоречив успех на трансферния пазар.

Французинът може и да успя да привлече Марк Овермарс и Фреди Люнгберг в началото на 22-годишния си престой начело на "артилеристите", но направи и някои не толкова добри покупки.

Ето кои бяха първите 10 футболисти, които Венгер доведе в Арсенал, след като пое клуба през септември 1996-а, и какво стана с тях след това:

Никола Анелка

Снимка: Getty Images

Арсенал привлече френските полузащитници Реми Гард и Патрик Виейра точно преди да назначи Венгер. Първото истинско негово попълнение бе Никола Анелка. Нападателят пристигна като 17-годишен талант срещу 500 хиляди паунда от ПСЖ и отбеляза 23 гола в 61 мача във Висшата лига в рамките на два сезона.

През 1999-а замина за Реал Мадрид, след което игра за ПСЖ, Ливърпул, Манчестър Сити, Фенербахче, Болтън, Челси, Шанхай Шенхуа, Ювентус, Уест Бромич и индийския Мумбай. От ноември 2018-а е треньор в академията на Лил.

Марк Овермарс

Снимка: Getty Images

Овермарс записа 143 мача за Арсенал между 1997 и 2000 г., печелейки Висшата лига и ФА Къп. След това прекара четири години в Барселона, а на два пъти се връща след отказване, за да играе първо в Го Ахед Игълс, след това в Епе. Беше технически директор на Го Ахед, след което заемаше същата позиция в ДЮШ на Аякс, където от 2012-а е спортен директор.

Жилс Гриманди

Снимка: Getty Images

Гриманди игра за Венгер първо в Монако, след което двамата се събраха отново в Арсенал през 1997-а, където французинът спечели два дубъла с "артилеристите". След като окачи бутонките, стана скаут на Арсенал във Франция и откри Аби Дуаби и Бакари Саня. През 2019-а 49-годишният Гриманди стана технически директор в Ница, но напусна след само шест месеца.

Еманюел Пти

Снимка: Getty Images

Пти помогна за постигането на дубъла още в първия си сезон и през 2000 г., заедно с Овермарс, потегли за Барселона. Само 12 месеца по-късно се завърна в Англия, за да облече екипа на Челси, но през 2005-а бе принуден да се откаже заради контузия в коляното. От 2011-а Пти е посланик на Световното първенство за бездомни, като се появява и често като анализатор по френските телевизии.

Матю Ъпсън

Снимка: Getty Images

Ъпсън пристигна от Лутън през 1997-а като обещаващ защитник, но нямаше как да пробие в първия отбор в присъствието на Тони Адамс и Мартин Киоун. Централният бранител бе продаден през 2003-та, след което записа над 250 мача във Висшата лига, играейки за множество отбори. През 2016-а обяви края на кариерата си и се завърна в един от бившите си отбори - Уест Хем, за да помага в академията. Впоследствие стана анализатор и коментатор и се появява по BBC, ITV и Sky Sports.

Луиш Боа Морте

Снимка: Getty Images

Венгер взе Боа Морте от Спортинг Лисабон през 1997-а, но той не успя да се наложи в тима и две години по-късно премина в Саутхемптън. След това игра за Фулъм и Уест Хем, преди да се откаже през 2013-а след кратък период в нискоразредния Честърфийлд. Влезе в треньорството и първото му назначение бе в отбора до 19 г. на Спортинг. През 2019-а влезе в екипа на Марко Силва в Евертън, но и двамата бяха уволнение след само няколко месеца.

Алберто Мендес

Снимка: Getty Images

Мендес бе взет от аматьорския германски Фюхт през 1997-а, но записа едва 11 мача за Арсенал, преди да бъде пратен в испанския Расинг Феро през 2002-ра. След това се завърна в Германия и рита по ниските дивизии до 2010 г. През 2011-а бе назначен за треньор на аматьорския баварски клуб Амберг, но бе уволнен две години по-късно.

Александър Манингер

Снимка: Getty Images

Манингер бе резерва на Дейвид Сийман в продължение на петте си години в Арсенал. След това игра в Италия, Испания, Австрия и Германия, преди да се завърне във Висшата лига и да акостира в Ливърпул през 2016-а. Година по-късно се отказа и влезе в бизнеса с обзавеждане и недвижими имоти.

Нелсон Вивас

Снимка: Getty Images

Вивас пристигна в Арсенал от Бока Хуниорс през 1998-а и изигра 69 мача за "артилеристите", преди да премине в Интер през 2001-ва. Приключи кариерата си в аржентинския Куилмес през 2005-а, а осем години по-късно се завърна като треньор. Но бе принуден да подаде оставка, след като нападна фен на своя тим на трибуните. След това прекара две години в Естудиантес, а от 2018-а е помощник на Диего Симеоне в Атлетико Мадрид.

Фреди Люнгберг

Снимка: Getty Images

Люнгберг пристигна в Арсенал през 1998-а и завоюва две титли на Висшата лига и три трофея от ФА Къп в деветгодишния си престой в клуба. Преди края на кариерата си през 2015-а игра в САЩ, Шотландия, Япония и Индия. След това се завърна в Арсенал, където стана треньор в школата и в момента води отбора до 23 г. Бе временен мениджър на "артилеристите" след уволнението на Унай Емери, след което влезе в щаба на Микел Артета.

 

Най-четените