Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как машината от мускули Зе Роберто дочака първата си титла на Бразилия на 42 г.

"Мисля, че ако един играч се грижи за себе си, тогава може да продължи да играе колкото дълго иска" - Зе Роберто доказа това свое твърдение през невероятната си кариера Снимка: Instagram/Getty Images
"Мисля, че ако един играч се грижи за себе си, тогава може да продължи да играе колкото дълго иска" - Зе Роберто доказа това свое твърдение през невероятната си кариера

След като по драматичен начин пропусна да стане шампион на страната си през 1996 г., големият бразилски футболист Зе Роберто се завърна в дома си Сао Пауло 18 години по-късно с работа за довършване.

Той вече беше направил забележителна кариера в Европа и беше спечелил редица трофеи с Реал Мадрид в Испания и с Байерн Мюнхен в Германия, но титлата на Бразилия му се изплъзваше - Зе обаче не се отказа и дочака своя най-специален триумф в залеза на дните си като действащ футболист.

Бившият ляв бек и полузащитник се отказа от футбола през 2017 г., но продължава да е актуален, най-вече заради невероятната физическа форма, в която се намира.

Зе Роберто вече е на 46, но е същинска фитнес звезда в Instagram и преди няколко месеца превзе заглавията на таблоидите с изказването, че е в по-добра форма от Кристиано Роналдо.

Очевидно бразилецът тренира изключително сериозно и твърдението не е толкова далеч от истината, колкото първоначално звучи - но има и други причини мнозина все още да се интересуват от бившия играч. Не става въпрос само за мускулите му и за тренировъчния му режим.

Хората се интересуват и как така Зе Роберто играеше футбол на най-високо ниво до 43-годишна възраст.

На 31 бразилецът, записал общо 84 срещи за националния си отбор, си спечели място в Селесао за Мондиал 2006. На 33 спечели дубъл в Германия с Байерн.

Но тогава малцина очакваха да продължи да се състезава още 10 години и да грабне още 3 големи трофея.

Цели 20 години му отне да вземе своя голям реванш и да триумфира в местното първенство.

Той стартира професионалната си кариера през 1994-а в Португеса, тим от неговия роден Сао Пауло, като веднага прави впечатление на необикновено талантлив ляв бек.

Още следващата година записва дебют за националния тим и заменя легендата Роберто Карлош в приятелски мач срещу Уругвай. Година по-късно Зе Роберто се изстрелва още по-стремглаво нагоре, когато скромният Португеса прави голям сезон в Кампеонато Бразилейро.

Тимът се добира до плейофите на първенството едвам-едвам, като последен от осемте класирали се, но сензационно достига до финала срещу Гремио, тогава воден от бъдещия селекционер на Бразилия Луис Фелипе Сколари.

И двата финални сблъсъка завършват при драматично 2:2, което означава, че титлата се решава по тривиален начин - триумфира Гремио, просто защото има повече точки в редовния сезон.

Футболният път на Зе Роберто обаче тепърва започва, той е избран за най-добър ляв бек за сезона и е направил толкова силно впечатление, че трансфер в Европа е неизбежен.

Реал Мадрид го купува за 9 млн. евро и следващите 15 години играчът се доказва на елитно ниво в европейския футбол, най-вече в Германия с екипите на Байерн, Байер Леверкузен и Хамбургер.

И до днес Зе Роберто е един от най-качествените бразилци, изявявали се някога в Бундеслигата, а когато се завръща за постоянно в родината си, получава прякора Vovo Garoto.

Буквалният превод е "Момчето-дядо" и може да не звучи твърде ласкаво, но в неговия случай е колкото почтително, толкова и подходящо определение.

Перманентното завръщане на Зе в Бразилия се случва през 2012 г. с екипа на Гремио. Тогава той е на 37 и въпреки тежките сезони в Европа, не изглежда възрастта да му се отразява, а натрупаният опит и разнообразните качества вече му позволяват да играе не само като бек, но и като крило и като централен полузащитник. 

В края на 2014 г. Зе Роберто се връща у дома в Сао Пауло, като преминава в Палмейрас и вече навършил 40, веднага получава капитанската лента на отбора.

Когато говорим за лебедови песни, те рядко протичат по толкова прекрасен начин. Още в първия си мач ветеранът вдъхновява по впечатляващ начин съотборниците си за победа.

"Закъсняхме да излезем на терена, защото той изнесе реч", разказва старши треньорът на Палмейрас Освалдо де Оливейра. "Побиваха ме тръпки през целия мач, когато наблюдавах на терена ефекта от речта. Той беше фундаментален".

През първия сезон със Зе, Палмейрас достига до два финала, първо в щатското първенство на Сао Пауло, а после и за Купата на Бразилия. И в двата случая съперник е Сантос, и в двата случая се стига до дузпи.

Във финала на щатското първенство Зе Роберто не изпълнява дузпа и Палмейрас губи. Купата обаче е спечелена, след като лидерът застава първи зад бялата точка и отправя неспасяем удар.

След толкова силни години в Европа, ветеранът едва ли се е съсипвал от мисълта за пропуснатата титла с Португеса, но има нещо символично във факта, че успява да я спечели точно 20 години по-късно, макар и с различен отбор.

През 2016 г. Палмейрас използва импулса от предходния сезон и подобрява още повече формата си.

Записана е серия от 15 мача без загуба, през която Зе Роберто отбелязва единствения си гол в кампанията - изкусен прехвърлящ удар след майсторско двойно подаване.

Благодарение на опита на капитана и на голмайсторските умения на 19-годишния талант Габриел Жезус, титлата е спечелена убедително с 9 т. преднина.

Един наистина изстрадан успех за Палмейрас, който не е ставал шампион от 1994 г. и през 2012-а даже изпада от елита.

"Влизаме в историята, това е начало на една нова ера", коментира триумфа Зе Роберто.

Постижението е историческо и за самия него, защото той се превръща в най-възрастния играч, ставал първенец на Бразилия.

Даже и това не му е достатъчно и остава на терена още една година, за да запише накрая прощален мач с екипа на родния Португеса.

Тогава тълпата крещи "Зе Роберто, остани!", сякаш мислейки си, че той наистина би могъл да играе вечно.

Когато говорим за Зе Роберто обаче, дори такава вероятност не е изключена.

Най-четените