Феновете на Манчестър Сити отдавна имат афинитет към надуваеми предмети.
Преди време публиката на отбора е известна с това, че обича да размахва надуваеми банани по трибуните. Но говорим за една съвсем друга ера в английския футбол през 80-те години, когато Сити все още играе на миналия си стадион "Мейн Роуд".
В по-модерни времена привържениците пробват да използват балони, но един куриозен случай ги отказва от тях, защото причинява доста срамно отпадане от Купата на Англия.
Нелепият инцидент се случва в началото на 2008 г. при гостуване на втородивизионния Шефилд Юнайтед.
Тогава Шефилд побеждава с 2:1, а първият гол във вратата на Сити пада с любезното съдействие на купчина балони - и то хвърлени по игрището от агитката на гостите.
Гледката как ядосаният вратар Джо Харт стъпква небесносините балони след получаването на гола остава дълго във фенската памет. И в известен смисъл се превръща в символ на целия сезон 2007/08 за Манчестър Сити.
Разбира се, онзи Сити е различен от днешния и всъщност балонената трагикомедия се разиграва броени месеци преди да пристигнат шейховете от Абу Даби и да стартират процеса по превръщането на "гражданите" в супер клуб.
През 2007/08 Манчестър Сити е притежаван от бизнесмена и бивш тайландски премиер Таксин Шинаватра, който прави гръмка селекция, започнала с назначаването на прочутия Свен-Йоран Ериксон за мениджър.
Самото присъствие на Ериксон е гаранция за големи амбиции, а вложенията в нови играчи потвърждават, че в Сити са решени да атакуват върхове.
Привлечени са футболисти като Елано, Ведран Чорлука, Хавиер Гаридо и не на последно място - българските национали Мартин Петров и Валери Божинов.
Те носят повече блясък на предишния неособено талантлив състав, а началото на сезона дава надежди за нещо голямо. Победа в дербито срещу действащия шампион Манчестър Юнайтед изкачва Сити на върха в класирането, а Ериксон получава наградата за мениджър на месеца през август.
Около Коледа "гражданите" все още се борят за зона "Шампионска лига", но реалистичният път към трофей си остава ФА Къп, където тимът на Ериксон преодолява Уест Хем в третия кръг.
Съперникът в следващата фаза Шефилд Юнайтед е съвсем преодолим, а феновете се изпълват с надежди за турнира и 7000 от тях потеглят за "Брамал Лейн" да изгледат на живо двубоя.
За Шефилд Юнайтед сезонът във втора дивизия не протича никак добре и столът на мениджъра Брайън Робсън вече се клати след загубеното дерби с местния враг Шефилд Уензди.
Робсън даже предприема ротации за домакинството на Сити, тъй като очевидно представянето в Чемпиъншип е приоритет за него. А домакинските фенове не изпълват стадиона, защото са разочаровани от формата на любимците си.
Това обаче се оказва един от онези трудни за прогнозиране двубои, заради които "магията на ФА Къп" съществува като понятие.
Шефилд стартира вихрено и след няколко пропуска се стига до 12-тата минута, когато Лий Мартин центрира по земя от левия фланг.
Центрирането не изглежда от най-опасните преди да приближи разнасящите се сини и бели балони в наказателното поле на гостите.
Те са хвърлени от гостуващата агитка, която вече си прави планове как ще отпразнува прекратяването на 32-годишната трофейна суша.
Вратарят Джо Харт е прекарал предните десетина минути в пукане на досадните предмети, хвърляни от феновете на неговия тим зад вратата - но усилията му се оказват недостатъчни.
Малко преди фаталната атака, нова порция балони са се спуснали пред стража и той не е имал време да се разправи с тях.
При срещата си с балоните, центрираната от Мартин топка променя траекторията и скоростта си, за да подведе тотално Харт и бранителите.
Кълбото стига до нападателя Лутън Шелтън, който отблизо отбелязва един от най-лесните голове в кариерата си.
Вбесеният Джо Харт продължава да тъпче останалите балони в следващите минути, но белята вече е станала.
Малко по-късно Шефилд вкарва втори гол и Сити е принуден да гони обрат, който просто няма как да се случи при толкова слабо представяне.
През второто полувреме Мартин Петров центрира от ъглов удар, Ричард Дън отклонява топката и 18-годишната резерва Даниел Стъридж вкарва първия си гол за Сити.
Той обаче не стига, за да бъде избегната издънката и "гражданите" приключват с надпреварата по безславен начин.
Остатъкът от сезона е тъжен и за двата тима, тъй като Брайън Робсън е уволнен от Шефилд, а наследникът му Кевин Блекуел не успява да класира отбора за плейофите в Чемпиъншип.
Същевременно Сити се срива и завършва едва на девето място в първенството, а в последния кръг губи с 1:8 от Мидълзбро - в един следобед, в който капитанът Дън съобщава на Ериксон, че футболистите нямат желание да играят.
Играчите вече са наясно, че треньорът ще бъде уволнен и дори са готови да протестират срещу собственика, но няма кой да се съобрази с техните желания. При предизвестено уволнение, Ериксон остава начело за предсезонното турне в Тайланд преди най-после да бъде освободен.
Същевременно, в Сити текат по-важни процеси. Босът Шинаватра има големи проблеми в родината си след осъществилия се военен преврат и е обвинен в корупция и финансови измами, а сметките му са замразени.
Накрая той продава клуба на инвестиционния фонд Abu Dhabi United Group от ОАЕ, а новите собственици бързо карат феновете да забравят как надеждите им за трофей са се спихнали заради няколко разхвърляни балона.
Впрочем това не е последният балонен куриоз в английския футбол, тъй като още през следващата година Дарън Бент от Съндърланд отбелязва един паметен гол във вратата на Ливърпул с решаващата помощ от червен балон с емблемата на мърсисайдци.
Все пак правилата гласят, че при контакт на топката с външен предмет играта трябва да бъде спряна - така че днес такива попадения едва ли биха били признати.
Но те остават във фолклора на запалянковците и в случая на Сити напомнят какви неща преживяваше публиката преди арабската революция да отреди на клуба съвсем различна съдба.
