Покрай всички събития в края на изминалия футболен сезон, донякъде незабелязано мина новината за оттеглянето на една знакова фигура с впечатляваща кариера.
Вратарят Пепе Рейна каза "Стоп" след цели 26 години като професионален футболист, които го отведоха в куп големи отбори и го направиха любимец на милиони фенове.
Последно бившият испански национал и световен шампион от 2010 г. игра за испанския Комо, а пътят му премина през четирите най-силни първенства на Европа и той застана на вратата в близо 1000 професионални двубоя.
След като направи първите си стъпки в школата на Барселона, Хосе Мануел Рейна премина във Виляреал, а после девет години беше под рамката на Ливърпул и там си изгради желязна репутация.
По-късно премина през Наполи, Байерн Мюнхен, Милан, Лацио, Астън Вила и отново Виляреал, за да стигне до Комо.
Демонстрира завидно дълголетие и до последно оставаше в отлична форма, макар че скоро ще навърши 43 години.
Но колкото и отбори да обиколи, най-запомнящи се бяха годините му в Ливърпул, където спечели половината от общо осемте трофея в клубната си кариера.
С екипа на мърсисайдци успя и в три поредни години да спечели "Златната ръкавица" като стража с най-много сухи мрежи във Висшата лига.
Но освен всичко това, Рейна направи и нещо по-екстравагантно, за което много вратари мечтаят - поигра като полеви футболист.
И това също му се случи с фланелката на Ливърпул.
Разбира се, английският футбол помни и други такива случаи. Фабиен Бартез се прояви по този начин в приятелски мач на Манчестър Юнайтед.
С Дейвид Джеймс беше даже още по-култово, защото Стюарт Пиърс го изпрати да води атаката на Манчестър Сити през 2005-а, когато на "гражданите" отчаяно им трябваше гол срещу Мидълзбро, за да се класират за Купата на УЕФА.
А един съвсем реален нападател като Джон Макен беше на пейката по същото време.
Remember when goalkeeper Pepe Reina played as a midfielder for Liverpool in a friendly? 🤔#ThrowbackThursday pic.twitter.com/Ix7udjCPVW
— Kawowo Sports (@kawowosports) July 30, 2020
Нещо подобно се случи с Рейна на 30 юли 2006 г. в една предсезонна контрола срещу Кайзерслаутерн.
Срещата трябваше да бъде лековат спаринг, който да даде възможност на новото попълнение на Ливърпул Джърмейн Пенант да дебютира на спокойствие, далеч от светлината на прожекторите.
В състава на Рафа Бенитес тогава попаднаха и други новопривлечени като Крейг Белами, Фабио Аурелио и Габриел Палета. Проблемът на мениджъра беше, че мачът се оказа по-наситен със събития, отколкото на него би му се искало.
След нулево първо полувреме Кайзерслаутерн поведе, а Ливърпул направи обрат с голове на Белами и Луис Гарсия.
Но германците успяха да изравнят, а Бенитес се чудеше както да прави, защото Гарсия и Аурелио се контузиха и трябваше да излязат, а всички уговорени смени вече бяха извършени.
Роби Фаулър получи позволение да се върне на терена, макар че беше заменен по-рано, но на треньора все още му трябваше опция по левия фланг и взе изненадващото решение да даде възможност на Рейна да се изяви.
Още по-странното е, че смяната за малко да проработи.
Вратарят имаше две положения скоро след като влезе и отправи опасни удари, които обаче не намериха вратата.
След втория шут треньорският щаб на Ливърпул беше заснет как се смее на настойчивостта на Рейна, а самият той също не сдържа усмивката си, макар че се ядосваше на пропуска.
Моментът се оказа решаващ за развоя, тъй като Кайзерслаутерн стигна до трето попадение и спечели мача.
"Имах една добра възможност, но вече знам колко трудно е да вкараш", отбеляза Пепе Рейна впоследствие.
"Да играя като халф беше крайна мярка, защото бяхме използвали всичките си смени. Не е нормално такива неща да се случват, но се наложи да го направя".
За отбелязване е също, че за да заиграе като полеви футболист, Рейна взе фланелката с №14, която принадлежеше на сънародника му и бъдещ треньор на Реал Мадрид Чаби Алонсо.
Ясно е, че стражът не притежаваше елегантността и погледа върху играта на изкусния си колега, но по-късно двамата заедно станаха световни и европейски шампиони с Испания.
Рейна изигра общо 394 мача за Ливърпул и спечели ФА Къп, Купата на лигата, Къмюнити шийлд и Суперкупата на УЕФА.
А когато напусна, доказа, че изобщо не е изчерпан и се задържа още над десетилетие като активен футболист, предимно по италианските терени.
Бъдещето на вратаря е в треньорското поприще и той вече започна новото си приключение като наставник на юношите на Виляреал до 19 години.
"Кариерата ми продължи по-дълго, отколкото можех да си мечтая, и все пак я усетих толкова кратка, че бих я изживял отново", написа вратарят при оттеглянето си.
"Горд съм и съм в мир със себе си относно всичко, което съм преживял - и трудните моменти, защото са ми били за урок, и хубавите, защото са ме направили невероятно щастлив."
"Благодаря на Бог, че ме е дарил със семейство, допринесло за всяко хубаво нещо, което ми се е случило; цял живот няма да ми стигне да им се отплатя".
"Ще се видим отново скоро. Задават се нови проекти, а футболът тече във вените ми... и без него не бих могъл да разбера живота", завърши емблематичният Рейна.
