Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Микел крещеше, че ще ми счупи краката. Челси ме обвиняваше в расизъм. Треперех. Тези във ФА е*аваха ли се с мен?!"

"Микел крещеше, че ще ми счупи краката. Челси ме обвиняваше в расизъм. Треперех. Тези във ФА е*аваха ли се с мен?!" Снимка: Getty Images

През 2012-а вече бившият съдия Марк Клатенбърг бе обвинен от Челси в обида на расова основа срещу Джон Оби Микел и Хуан Мата след загубата с 2:3 от Манчестър Юнайтед.

Реферът бе изгонил двама играчи на "сините" - Бранислав Иванович и Фернандо Торес, а съдийската бригада "проспа" засада при победния гол на Юнайтед.

Клатенбърг разказва подробно за инцидента в наскоро излязлата си автобиография "Whistle Blower":

Очаквах бурна реакция и обиди от феновете на Челси, но бях доволен от представянето си. Точно тогава чух някаква шумотевица пред вратата на съдийската стая.

"Какво, по дяволите, се случва?", помислих си аз. Преди да стигна до вратата, тя се отвори с огромна сила. Скочих назад инстинктивно. Какво се случваше? Джон Оби Микел нахълта вътре. Виждах гнева в очите му. Мениджърът на Челси Роберто Ди Матео и един от помощниците му - Еди Нютън, се опитваха да го удържат.

Микел бе извън кожата си и се опитваше да ме докопа. Крещеше, че ще ми счупи краката, и направо ми посягаше. Ръце хвърчаха навсякъде, а аз правех отклони, за да се предпазя. Накрая дойде един охранител, който го издърпа. А това не е лесно, тъй като Микел е страшно силен.

Все още бях с бутонките и се пързалях из цялата стая. Бях се свил на няколко места и просто се опитвах да се защитя. Искаше да ме смаже. Все пак издърпаха Микел обратно по коридора. Какво, по дяволите, се случи току-що?

Впоследствие Ди Матео се върна в съдийската стая. И двамата треперехме. Мисля, че в Челси се опасяваха, че ще включа всичко това в доклада си.

Нека да бъда ясен още тук, и това е изключително важно - в онзи момент абсолютно никой не бе споменал расизъм - нито Микел, нито Ди Матео. Никой не ме обвиняваше в нищо.

Дали щях да включа случилото се в съблекалнята в доклада си? Разбира се. На всички им беше ясно какво бе направил той. Микел бе заплашен от сериозно наказание.

Напуснах "Стамфорд Бридж" и се насочих към летище "Хийтроу". Исках само да се махна оттам.

Изведнъж телефонът извибрира в джоба ми. Не трябваше да го вадя, тъй като минавах паспортна проверка. Само исках да хвърля един поглед - имах някакви известия от социалните мрежи.

НОВИНА ОТ ПОСЛЕДНИТЕ МИНУТИ: ЧЕЛСИ ОБВИНЯВА СЪДИЯТА МАРК КЛАТЕНБЪРГ В ОБИДА НА РАСИСТКА ОСНОВА

Как така? Това шега ли е? Някой фалшив профил? Шефът на съдиите Майк Райли ми звънна веднага. Вдигнах. От Челси пуснали съобщение към медиите, че съм наричал Микел и Хуан Мата с расистки термини.

Разговорът ни с Райли беше кратък. Все още не знаехме подробности, освен това, което пишеше по медиите. Явно пресата имаше повече информация от нас.

В ранните часове на събота срещу неделя след мача осъзнах мощта на футболните клубове, на влиянието им върху медиите и публичното мнение, градени върху сляпата вярност на феновете си. Беше ужасно. Европейският шампион срещу един съдия - на кого бихте повярвали вие?

Като в капан съм. Затворник в собствения си дом. Пленник на мислите си. Не ми е позволено да говоря. Дори да опитам да се оправдая. Не мога да спя. Няма как.

От горния етаж слизам на долния и се качвам обратно. Пия чай в три сутринта. Чета вестниците онлайн. Гледам новините по телевизията. Проверявам социалните мрежи. Може би това не е много умно, но исках да знам какво се говори. Исках да си обясня ситуацията.

Резето е на вратата, но усещам как външният свят затяга обръча си около мен. Не мога дори да погледна през прозореца, защото отвън ме чакат десетки репортери и фотографи. След това се опитват да се скрият, като снайперисти, които дебнат за първа снимка.

Имаше много сълзи. Това можеше да срине кариерата ми. Можеше да провали живота ми. Страхът е по-страшен от реалното влизане в затвора. Наричаха ме расист. Това е присъда за цял живот; не можеш да се възстановиш от подобно нещо. Виновен до доказване на противното - такъв е стандартът в Англия.

В рамките на първите 24 часа колегите ми от съдийската бригада за мача на "Стамфорд Бридж" разказаха на Съдийската комисия, че не са чули расистки обиди по слушалките си. Звукът е толкова чист, че беше невъзможно двамата странични съдии или четвъртият рефер да не са чули абсолютно нищо.

Снимка: Getty Images

Челси продължаваше да "лийква" информация към пресата всеки ден, опитвайки се да контролира развоя на нещата. Твърдяха, че съм наричал Мата "испански боклук", което просто не беше вярно.

Два дни след мача халфът на Челси Ориол Ромеу разказа, че всъщност Мата не бил чул да го наричам така. И клубът оттегли обвинението си.

Говореше, се че Микел също не е чул сам расистките обиди и вече не знаех в какво ме обвиняват. След това от Челси започнаха да пускат информация към медиите, че бразилците Рамирес и Давид Луис са готови да потвърдят думите на клуба.

Мислех си: "Това вече променя всичко, нали? Няма как някой да продължава да вярва на Челси при тези обстоятелства, нали? Измислят си едно нещо след друго. Всичката тази олелия трябва вече да приключи, нали?"

Грешка. Три дни след мача Челси внесе официална жалба срещу мен във ФА. Твърдяха, че съм проявил расизъм срещу Микел и най-накрая за първи път и аз разбрах в какво ме обвиняваха.

Според Челси съм бил казал на Микел: "Млъквай, маймуно." Бях отвратен, тази измислица можеше да нанесе непоправими щети на имиджа ми.

Плача. Повдига ми се. Питам се: "Защо? откъде се появи това?" Приятелите и семейството ми никога не ме бяха виждали такъв; бях сринат. Челси искаше да ме довърши и изглеждаше сякаш хората им вярват.

От Челси потвърдиха и че единственият играч, който е чул думата "маймуна" не е Микел, а Рамирес. За да станат нещата още по-невероятни, участието на Луис в случката се изчерпва до това да преведе на Рамирес значението на думата, която ме бил чул да изричам.

Щом осмислих цялата нова информация, по някакъв странен начин, почувствах облекчение, защото знаех, че не съм казвал нищо от това, в което ме обвиняват. Знаех и че Рамирес изобщо не говори английски. Убедих се, че са ме "сготвили". Причините за които бяха известни само на хората в Челси.

Сър Алекс Фъргюсън и Марк Клатенбърг се поздравяват в тунела на "Уембли" преди финала за ФА Къп между Манчестър Юнайтед и Кристъл Палас през 2016 година. Фърги не е треньор на "червените дяволи" вече три години, а Луис ван Гаал успя да изведе Юнайтед до трофея след победа с 2:1. Дни по-късно холандецът бе освободен от поста си. Снимка: Getty Images
Сър Алекс Фъргюсън и Марк Клатенбърг се поздравяват в тунела на "Уембли" преди финала за ФА Къп между Манчестър Юнайтед и Кристъл Палас през 2016 година. Фърги не е треньор на "червените дяволи" вече три години, а Луис ван Гаал успя да изведе Юнайтед до трофея след победа с 2:1. Дни по-късно холандецът бе освободен от поста си.

Докато продължавах да премислям случилото се в неделя, неочаквано се сдобих с нов приятел.

"Марк, обажда се сър Алекс Фъргюсън", бяха думите, които чух по телефон, изречени с глазгоуския акцент, който не можеш да сбъркаш.

Бях развалина, почти не помня какво съм му казал, но той бе категоричен: "Говорих с играчите си и нито един от тях не те е чул да казваш това, в което от Челси те обвиняват. Ние не вярваме, че си го казвал. Вярвам в честността и затова ще те подкрепим."

Сър Алекс не бе задължен да ми звъни или да ме защитава публично, както направи след това. Но го направи, защото вярваше, че Челси прави нещо нередно. Сложи главата си на дръвника и не заради мен, а в името на честността и справедливостта.

След това разбрах, че от Челси са го заплашили да го съдят, защото намеквал, че лъжели. Но сър Алекс не се уплаши, знаеше, че всичко това са измислици.

"Сигурен съм, че искам да разбера точния момент, в който от Челси смятат, че съм казал тези неща, за да може после да ги разобличим по кадри от мача", казах на адвоката си, след като бях привикан за първото изслушване пред ФА в Манчестър.

От панела на ФА отговориха, че не могат да ни кажат, защото и те не знаят. Адвокатът ми поиска допълнителни кадри, които Челси да предаде. Те се държали малко странно и забавили предаването на записите с няколко дни, че от ФА трябвало да им напомнят да го направят. Накрая пратили запис от статичната камера над терена.

Извикаха ме за второ изслушване. За първи път, три седмици след мача, от Челси разкриха точния момент на случилото се. Опитаха се да послъжат, защото имаше прекъсване в живото предаване, докато по телевизията показваха един удар на Робин ван Перис.

Когато отново бе подновено живото излъчване, бях в един кадър с Микел, който бе някъде зад мен. Адвокатът ми твърдеше, че от Челси просто се опитват да напаснат обвиненията си към ситуацията.

Но благодарение на кадрите от статичната камера, се доказваше, че изобщо не съм близо до Рамирес, когато той твърди, че ме е чул да изричам тези думи. Около мен имаше други двама футболисти - защитника на Челси Ашли Коул и нападателя на Юнайтед Уейн Рууни, но и двамата свидетелстваха на изслушването, че не са ме чули да използвам расистки думи. Същото каза и Микел.

25 дни след мача ФА прекрати разследването. Не бях виновен - нещо, което знаех още от самото начало.

Впоследствие Микел получи наказание от три мача заради инцидента в съдийската стаичка. От ФА обясниха, че е трябвало да внимават да не бъдат твърде строги, защото не искали да плашат други футболисти да съобщават за проблеми с расизма.

Снимка: Getty Images

Изобщо няма да се извинявам за начина, по който се почувствах след това.

"Три мача? Тези от ФА е*ават ли се с мен? - помислих си аз. - Този трябва да бъде наказан до края на сезона, ако не и за по-дълго. Това ли беше истинската причина за обвиненията на Челси - опит да намалят наказанието на Микел? Ако е така, Челси спечели. Микел си изтърпя наказанието, но петното върху мен остава. По дяволите, аз пропуснах повече мачове, отколкото Микел! Бесен съм."

Клубът направи живота ми невъзможен. Спускаха информация към медиите, заради която станах обект на омраза и подозрения. Не се интересуваха от последиците за живота ми, за малката ми дъщеричка или как това ще се отрази на сина ми в училище. Мислеха само и единствено за себе си.

Челси и Микел така и не се извиниха. Дали съм изненадан? Изобщо не. Вписваше се перфектно с ненавистта им към мен.

Изпълнителният директор на Висшата лига Ричард Скъдамор извика президента на Челси Брус Бък за среща с всички съдии няколко седмици след случая. Реферите заплашваха с протести.

Бък пристигна в парк "Сейнт Джордж" и започна да се здрависва с всички. Понечи да го направи и с мен. Изобщо не си го и помисляй. И той ме подмина.

Срещата не започна добре, след като той обяви, че не разбира какви са проблемите ни. Всички се погледнахме с изненада, сякаш си помислихме: "Този е*ава ли се с нас?" Излязохме от срещата по-гневни от преди.

Що се отнася до Микел, все ми е тая за него. Но не мога да простя на човек, който отказва да ми се извини.

В деня след присъдата на последната страница на "Daily Mail" имаше материал със заглавие: "Челси почти провали живота на Марк Клатенбърг, но нямат доблестта дори да му се извинят". В статията ме подканяха дори да съдя клуба.

И бяха прави. Обмислях го. Но тогава Майк Райли ми каза, че ако ще ги съдя, първо трябва да подам оставка като съдия във Висшата лига. Каза ми, че няма как да съм съдия и да съдя отбор от Висшата лига.

Все още мисля, че мотив на Челси може да е било и наказанието срещу Джон Тери. ФА наказа Тери за расистки обиди по адрес на Антон Фърдинанд без безспорни доказателства. Но това не е истинска заседателна зала. Там Тери беше оправдан. Затова мисля, че от Челси просто се опитваха да пробват системата с наказания на ФА.

Но аз успях да продължа с кариерата си. Затова и когато излизах да свиря финали в Шампионската лига или финала на Евро 2016, си казвах: "Вървете по дяволите", на всички, които се опитаха да ме унищожат. Всички се провалиха.

Ако трябва да изтъквам нещо позитивно, то е, че всичко това ме направи по-силен.

Най-четените