Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Напуснах Ливърпул като пияница и отидох в Тотнъм като пияница. Футболът може да те погуби..."

Пол Уолш в съблекалнята на Ливърпул преди мач на ветераните между "червените" и Борусия Дортмунд през 2018 година Снимка: Getty Images
Пол Уолш в съблекалнята на Ливърпул преди мач на ветераните между "червените" и Борусия Дортмунд през 2018 година

В кариерата си Пол Уолш играе по четири години за Ливърпул и Тотнъм. Започва пътя си във футбола от Чарлтън, като преминава през Лутън и КПР, а в края играе за Манчестър Сити и Портсмут. Има и няколко мача за английския национален отбор.

В един момент е смятан за голям талант. През сезон 1985/86, когато Ливърпул прави дубъл, е един от двамата играчи на "червените", които попадат в Идеалния отбор. Имена като Иън Ръш и Кени Далглиш не попадат в него, което говори много за качествата му.

Това е вторият му сезон на "Анфийлд", но всичко тръгва надолу малко повече от година по-късно.

"Всичко след последния ми сезон в Ливърпул беше един голям махмурлук - признава Уолш пред "Daily Mail". - Бях контузен през по-голямата част от кампанията, затова започнах да пия. Но това не е извинение. Фактът е, че Тотнъм бе страхотна възможност за мен, но аз я пропилях."

Години по-късно Уолш поднася извиненията си на тогавашния си треньор при "шпорите" Тери Венейбълс: "Наистина искам да го напишете. Искам да се извиня на Тер Венейбълс. Трябваше да го направя преди години, но не бях в състояние. Бях болен в главата. Мразех живота си и себе си.

Държах се непрофесионално по времето ми в Тотнъм при Тери. Бях посмешище; преживях истинско падение, бях пияница. Напуснах Ливърпул като пияница и отидох в Тотнъм като пияница. Съжалявам."

58-годишният Уолш спира да пие преди пет години. Сега посещава срещи на Анонимните алкохолици всеки ден, има спонсор и се радва на живота. Решава да промени съдбата си след инцидент по време на семейно събиране и да сложи край на дните си на нещастие, които датират още от футболната му кариера.

Embed from Getty Images

Когато е на 14, е на крачка от това да бъде отхвърлен от академията на Чарлтън. Уолш е твърде дребничък за годините си, заради което е пренебрегван. Тогава у него започва да се заражда омразата към себе си и към всички, която впоследствие ще го погуби.

"Хората не знаят колко неща трябва да преживеят и да преглътнат по-дребните футболисти. Всеки мач играех на върха на възможностите си. Усещах, че мога да експлодирам.

След като се отказах от футбола, се страхувах. Страхувах се и докато играех. За футбола трябва да си силен психически или играта ще те погуби. Можех да се справя с този страх, ако бях по-силен психически. На терена го правех, но след това не успях.

Беше ме страх, когато отидох в Сити, например. Знаех, че феновете им не ме искат. Но успях да се справя с това, отбелязвайки голове. Дори се наслаждавах на играта си. Но след това не бе лесно."

Въпреки че никъде не е бил наричан провал, след кариерата си Уолш чувства, че е бил такъв навсякъде, където е играл. Потъването в алкохолния делириум може да обърка спомените и възприятията. Нападателят е шампион на Англия с Ливърпул и носител на ФА Къп с Тотнъм.

"Винях всички освен себе си. Но сега виждам нещата по-ясно. Бил съм късметлия. Постигнах доста неща. Да, сполетяха ме някои контузии, но кой бива пропуснат от тях?"

В Ливърпул е взет за заместник на Далглиш, което в началото му тежи, но след това успява да вкара 25 гола в 77 мача за "червените" в елита, като е преследван и от доста травми. След това в Тотнъм бутилката е най-добрият му приятел, а лудите истории с Пол Гаскойн са доста повече от една и две. В една от тях Гаскойн води щраус на тренировка на "шпорите".

"Дисциплината трябваше да дойде от ръката на Тери, но той беше много спокоен. Съжалявам, че не успя да го направи. Имах сериозни проблеми с поведението. Карах пиян. Ужасно."

След активната си кариера Уолш инвестира в недвижими имоти, като го взимат като коментатор в Sky Sports. Отвън животът му изглежда прекрасен, но е далеч от такъв.

"Егото ми искаше да имам престижна позиция, за да могат другите да ми се възхищават. Но отвътре се чувствах ужасно. Бях твърде самовлюбен дори да си помисля, че може и да съм депресиран. Отдадох се на алкохола и вгорчих живота на всички около себе си. Мразех се, мразех и живота си."

Години по-късно всичко вече е по-различно.

"Винаги исках нещо повече. Но не знам какво точно. Винаги съм си мислел, че повече от каквото и да е ще ме направи по-щастлив, ще направи всичко ОК. Но не беше така. Вече знам, че съм се справил добре.

Когато затворя очи, могат да се гордея с кариерата си. Но ми отне много време, за да го осъзная и да мога да го кажа."

Най-четените