Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Наследникът на Джерард, който изпадна до четвърта дивизия, но дочака момента за завръщане в любимия Ливърпул

Джей Спиъринг не успя да се задържи в първия тим на Ливърпул, но десетилетие по-късно дойде моментът да се завърне в клуба Снимка: Getty Images
Джей Спиъринг не успя да се задържи в първия тим на Ливърпул, но десетилетие по-късно дойде моментът да се завърне в клуба
Наследникът на Джерард, който изпадна до четвърта дивизия, но дочака момента за завръщане в любимия Ливърпул Снимка: Getty Images

Ливърпул записа редица гръмки успехи при Юрген Клоп, но едва тази година достигна първия си финал за ФА Къп от 10 години насам.

Не само го достигна, но и го спечели след победа над Челси с дузпи - така германският мениджър за пръв път завоюва купата на Англия и се отчете с още едно постижение, което до момента му убягваше.

Преди 10 години за трофея отново спориха Челси и Ливърпул, но "мърсисайдци" се намираха в съвсем различен етап от развитието си и загубиха с 1:2.

Това все още беше онзи Ливърпул преди влизането на Клоп и последвалата трансформация - един паднал гигант, търсещ нов облик в модерните футболни времена. Тогава основна причина за поражението във финала беше отсъствието на водещи фигури в полузащитата като контузените Чарли Адам и Лукас Лейва.

На тяхно място мениджърът Кени Далглиш беше принуден да пусне двама младоци зад капитана Стивън Джерард - Джордан Хендерсън и Джей Спиъринг.

И за двете неопитни момчета сблъсъкът с Челси се оказа кардинално събитие в кариерата, до голяма степен предопределило пътя им по-нататък.

За Хендерсън това беше първи голям финал за Ливърпул като централен халф, тъй като той беше играл по дясното крило при победата над Кардиф за Купата на лигата няколко месеца по-рано.

Срещу Челси Хендо изигра 90 минути на "Уембли" и впечатли, с което натрупа увереност да откаже трансфер във Фулъм и да продължи да се бори за мястото си при новия мениджър Брендън Роджърс.

Днес Хендерсън носи капитанската лента в Ливърпул и е основна фигура във всички успехи при Клоп, а през май стана и първият капитан на тима след Стивън Джерард, който вдига ФА Къп.

Каква обаче беше съдбата на Джей Спиъринг, играл рамо до рамо с Хендерсън преди десетилетие? Сигурно и някои от най-заклетите фенове на "червените" са го забравили или най-малкото, отдавна са загубили дирите му.

Вместо да бъде начало на нещо голямо, за Спиъринг финалът от 2012-та беше край на твърде много надежди.

А все пак говорим за юноша на Ливърпул, когото крайните оптимисти сравняваха с Джерард и с други велики халфове от историята на Висшата лига като Пол Скоулс.

Уви, Спиъринг прекара доста тежки мигове срещу Челси на "Уембли" и носеше вина и за двата гола във вратата на Пепе Рейна. Първо не успя да отиграе една топка в центъра и това даде възможност на Хуан Мата да асистира на Рамирес за 1:0, а после беше финтиран от Франк Лампард, за да се стигне до попадението на Дидие Дрогба за 2:0.

Само две минути по-късно Спиъринг беше заменен от Анди Керъл, който върна Ливърпул в мача и в края даже щеше да изравни, ако не беше страхотното спасяване на Петер Чех.

В следващите 10 години, в които Хендерсън участва активно в преобразяването на отбора, Спиъринг западаше все повече и през това лято беше освободен от четвъртодивизионния Транмиър Роувърс.

След като Брендън Роджърс не успя да продаде Хендерсън, той позволи на Спиъринг да отиде под наем в Болтън в последния ден на трансферния прозорец през лятото на 2012-та.

Година по-късно Болтън придоби правата на халфа и така той (поне временно) скъса връзките си с клуба на своя живот.

Роден и израснал край река Мърси, Джей е момче от региона и след като постъпва в академията на Ливърпул на 8 години, постепенно се изкачва в юношеските формации.

Талантът е капитан на "червените" при триумфа за младежката ФА Къп през 2007 г., и то след като се е възстановил от тежка травма - счупен крак.

Още същото лято Спиъринг е привлечен в първия отбор и дебютира в Шампионската лига, влизайки от скамейката срещу ПСВ Айндховен през декември 2008-а.

Тогава мениджър все още беше Рафа Бенитес и макар че испанецът първи даде път на Спиъринг, младокът започна да играе по-редовно при Далглиш в сезон 2010/11.

Наложи му се да замества контузения Джерард и феновете нямаше как да не си задават въпроса дали един ден именно Спиъринг ще замести славния капитан в сърцата им.

Надежди му възлагаше и ръководството, заради което отказа да привлече Аарън Рамзи само за 1 млн. паунда и уелсецът отиде в Арсенал.

Всякакви паралели с Джерард обаче се оказаха твърде неуместни, защото Спиъринг беше енергичен и работлив дефанзивен халф, но нямаше и частица от креативността, атлетичността и головия нюх на Стиви Джи.

За 55 мача с фланелката на Ливърпул, Спиъринг не се разписа нито веднъж и беше ясно, че тимът се нуждае от повече класа в неговата зона от терена.

Все пак той получи нов договор през 2011 г. и тогава изглеждаше, че има някакво бъдеще в състава.

Статутът му на местно момче и на луд фен на Ливърпул обаче невинаги му помагаше. Джей беше признал, че изпитва страхопочитание към Джерард и му е отнело година-две да се престраши дори да поздравява капитана.

"Не можех въобще да го погледна, камо ли да му кажа нещо и той явно виждаше, че се измъчвам, защото ме дръпна настрана и ми каза да не се притеснявам, просто да бъда себе си и да играя обичайната си игра. Сега гледам на него като на идол и като на добър приятел, можем да си говорим нормално", разказа Спиъринг.

В крайна сметка, той просто уцели лош период и докато беше в първия отбор, Ливърпул така и не завърши по-напред от шесто място в крайното класиране.

Наред с целия тим, унищожителни критики получаваше и самият Джей.

"Той изобщо не е играч за Висшата лига, особено пък за Ливърпул", съсече го бившият халф на "червените" Стив Макмеън.

Може би наистина първият състав на Ливърпул беше твърде висока топка за него, но оттам нататък той направи стабилна кариера в по-ниските нива с Болтън, Блекбърн, Блекпул и Транмиър.

Може би най-показателно за неговия характер е, че Джей Спиъринг не би тръгнал да се самосъжалява. И всъщност няма никакви комплекси, свързани с престоя си в Ливърпул.

"Стивън Джерард ми беше капитан, Джейми Карагър беше зад мен в защита, а Кени Далглиш ми беше мениджър. Какво повече мога да искам?", обобщи играчът преди няколко години.

"Като погледна кариерата си, виждам, че съм направил каквото мечтаех, играх със съотборниците, с които мечтаех да играя, и то в клуба на мечтите ми. Не са много тези, които могат да кажат същото, нали така?"

Със сигурност халфът има още мечти за осъществяване и тук идва обратът в неговата история - защото ще може да ги преследва именно в Ливърпул.

Точно така, още от следващия месец Спиъринг ще се завърне в родния си клуб като треньор на юношите до 18 г.

Тъй като все още е само на 33, той няма да прекратява кариерата си, а ще продължи да играе като един от ветераните във втория отбор до 21 г., за да предава опита си на по-младите.

Така момчето, постъпило в школата на Ливърпул в крехка възраст, отново ще бъде в клуба на своя живот - и може би ще открие себе си в ролята на треньор.

   

Най-четените