В събота отборите на Ливърпул и Брентфорд се наредиха около центъра на терена и се заслушаха в първите акорди на "Господ да пази краля" (God save the King). Пуснаха го от уредбата на всеки стадион в този ден заради коронацията на крал Чарлз. Но играчите не чуха много.
А хора като Салах, Ван Дайк и Алисон се оглеждаха, сякаш недотам добре разбиращи защо британският химн е залят до заглушаване от океан от освирквания. Постепенно те преминаха в мощно скандиране "Ливърпул, Ливърпул", а после отекна и прочутият "You'll Never Walk Alone".
Ето това вече е химнът за хората на "Анфийлд". Но защо е освиркан този на страната, част от която е все пак Северозападна Англия, Мърсисайд и града на Бийтълс?
Кратък въпрос със съвсем не толкова кратък отговор. Но преди да започнем да го разглеждаме, нека добавим, че трибуната "Коп" изпя и едно "Можете да си заврете коронацията отзад". Имаше и банер: "Не ни пука за вашия крал, кралят е един", а отдолу - снимка на Крал Кени Далглиш, коронясан единодушно от всеки фен на "червените", но не и от британската монархия.
Друг транспарант недалеч бе с лика на Мохамед Салах, който пък е "египетският крал" за феновете. Изобщо - "Анфийлд" не е против коронациите по принцип, даже често ги провежда със своите любимци. Това е отделна тема и повече в кръга на шегата.
Но тази коронация бе освиркана и отхвърлена съвсем ясно със заглушаването на химна на Великобритания. И това във всяка държава по света би се счело за скандално. Така стана и в Англия - англичани освиркват националния химн, все пак...
Връщаме лентата 58 години назад. Финал за Купата на Футболната асоциация на "Уембли" между Ливърпул и Лийдс, май 1965-а. Преди двубоя по традиция еква "God save the Queen" и 100 000 по трибуните пеят. Освирквания няма, всички пригласят, но половината стадион всъщност пее "God save our team". Тоест - вместо "Господ да пази кралицата", феновете на Ливърпул пеят "Господ да пази отбора ни".
Отзвукът е огромен, а лондонските медии стигат далеч в обвиненията си. "Онези от северозапада", както ги наричат, не могат да се подиграват със символа на нацията, след като раните от Втората световна война още не са затворени, а е безспорно колко голяма роля за обединението на британците в тези ужасно трудни моменти изиграва кралското семейство.
Град Ливърпул обаче е свикнал да бъде критикуван за отношението си към монархията, управляващите и британското политическо статукво като цяло. Защото винаги в голямото си мнозинство е бил против него. Още от средата на 19-и век тенденцията е такава.
Ливърпул всъщност е считан за "тори град" до към 40-те години на по миналия век.
Тори - това е човек, верен на британизма, национализма и с консервативни, пробритански разбирания за нещата. Днес тори са онези, които гласуват за консерваторите.
Но именно около периода 1847-1850 г. Ирландският картофен глад предизвиква масово преселение на ирландци от острова им по света - към Америка и към Англия. А Ливърпул и региона около него са мястото, приютило най-големите общности.
От онзи момент градът рязко се променя.
Тогавашните лондонски медии го наричат "ирландска столица", а местните, оказва се, изключително много си допадат като разбирания с ирландците - бачкатори, непримирими, неуморни и в работа и в празненства, и често - с усещането, че всички са срещу тях, и са низвергнати от статуквото.
Нататък регионът се превръща в нещо, което англичаните масово наричат "социалистически" - прорепубликански, където левите разбирания доминират. И мисленето, че всички са срещу скаусърите (което се ражда от ирландското влияние, но в немалко региони се използва с обидно значение за хората от конкретния), се загнездва силно в съзнанието на хората от Ливърпул.
Това особено се изостря след Втората световна война, когато постепенно отслабва индустриалното и търговско влияние на доковете, които дават хляб на огромен брой хора от региона. Процесът през 60-те и 70-те е завършен, а в началото на 80-те безработицата, погромите в града и бунтовете са ежедневие.
Озлоблението срещу тогавашния лидер на Британия - Маргарет Тачър, е начин на живот в града и околността.
Не е случайно, че тя е мразена и в Шефилд, съсипан след затварянето на стоманената индустрия, в Съндърланд и Нюкасъл на север.
През 1989-а едни напълно невинни 96 фенове на Ливърпул загинаха в трагедията на "Хилзбъро", а вместо съчувствие, градът получи студените думи на Тачър, че "не е случайно, че това се случва след бума на британския хулиганизъм". А всъщност точно случилото се на "Хилзбъро" няма нищо общо.
"Хейзел" четири години по-рано е плод и апотеоз на този хулиганизъм, за което и Ливърпул, и останалите клубове си получават наказанието и не стъпват в Европа до началото на 90-те.
Реакцията на правителство и кралско семейство след "Хилзбъро" - най-голямата травма в новата история на град Ливърпул, никога не е забравена.
И омразата се засилва неимоверно.
Показателно е, че когато Англия преди 10 години сведе глава да почете Тачър при нейната смърт, по улиците на този град хората празнуваха и пееха "Вещицата е мъртва". Ето толкова силна е омразата към статуквото, в случая с образа на Желязната лейди като негово лице.
Ливърпул през 2016-а даде солидно вота си против Брекзит, като близо 60 процента гласуваха "оставане в Евросъюза". Да, не е чак 80 или 90 процента, но в сравнение с другите големи градове на страната - ясно мнение.
Преди мача с Брентфорд в неделя Юрген Клоп бе попитан за това дали очаква освиркване на химна, а той опита дипломатичен отговор, че коронацията на краля е голям ден, феновете решават кое как да приемат и т.н.
След случилото се на мача, Клоп пак бе питан пак. И каза: "Да, чух всичко и не съм изненадан. Запознах се с много обстоятелства, с много неща, които през годините са провокирали отношението на хората тук. И да - Великобритания не е забранила свободното слово и правото на мнение, доколкото знам. И Слава богу!".
И за край, обяснението на Джеймс Пиърс, един от най-близките до клуба журналисти от медията The Athletic. Той е израснал в града, между другото. Местен.
"Когато кралица Елизабет II почина, минутата мълчание и почитта към нея бе спазена изрядно от феновете на "Анфийлд". Те не биха си позволили никакво освиркване към нея, а и нейната личност никога не е била мразена в Ливърпул. Институцията - да, статуквото - да. И затова сравнението с това, което се случи в събота, е толкова лесно. Не освиркаха дори Чарлз, а коронацията като такава."
Имаше и по-крайни мнения. Например това на Тони Евънс, дългогодишен журналист от The Guardian и The Times, също от града.
"На няколко преки от стадиона има складове за дарения за храна (т.нар. foodbanks), където хората носят постоянно помощ в хранителни продукти за бедните, бездомните и безработните. Замислих се дали те щяха да са толкова много из цялата страна, ако огромните суми, които отиват за неща като коронацията (милиони лири), се дават в посока да им се помогне?".
Изобщо - един нефутболен и съвсем не мимолетен отговор на въпроса, който е и ще бъде водещ в британските медии още известно време.
