"Изобщо не съжалявам. 20 години по-късно гледам снимката и още се гордея с нея."
С трепет бившата австралийска футболистка Трейси Макгавърн разгръща календар, отпечатан преди 24 г., който веднага предизвиква искри в очите ѝ.
През 1999-а животът на футболистките от националния отбор е доста по-различен от този днес. В момента всички в отбора са професионалистки, някои са се превърнали в звезди в родината си. И всички заедно мечтаят за титлата на домашното световно първенство пред препълнените трибуни по австралийските стадиони.
"Тогава нямахме нито финансирането, нито сегашната инфраструктура", споделя 45-годишната Магвърърн пред BBC Sport. В момента тя е част от делегацията на домакините за турнира.
Множеството от предишното женско футболно поколение на Австралия са принудени да търсят втора работа, за да се издържат. Футболът не им носи почти никакви приходи.
В допълнение, жените е трябвало само да пришиват емблемата на фланелките си. А феновете са били умолявани да дойдат на стадиона чрез писма.
Приближаващата Олимпиада в Сидни през 2000 г. австралийският спорт усеща, че получава уникален шанс да добие нечувана допреди популярност. Това може да бъде повратен момент не само в кариерата на някой спортист, но и за цели спортове.
Като женския футбол, например.
Така се ражда и идеята на австралийките за голия календар, в който да се включат представителки на "кенгурата". Отборът не само се нуждае от финанси, но и иска да бъде по-разпознаваем от обикновената публика.
"Всичко беше направено за имидж - казва още Макгавърн, която, за нещастие, пропуска Олимпийските игри заради контузия. - Искахме да си осигурим възможно най-много фенове по време на Игрите, но не мисля, че някоя от нас изобщо си е въобразявала, че ще привлечем толкова внимание към нас с тази фотосесия."
Календарът добива изключителна популярност не само в Австралия, но и по целия свят.
"Много хора ме знаят просто като Мис януари", казва с усмивка Макгавърн. Голата ѝ снимка, придружена с неин цитат я увековечава като една от най-известните представителки в зародиша на професионалния женски футбол, какъвто го познаваме днес.
"Беше много забавно, въпреки че когато дойде време за груповата снимка, стана малко неловко - продължава тя. - Всички бяхме с робите, позиционирахме се, захвърлихме ги, щракнаха ни, след което всички се втурнахме да ги навличаме отново."
Макгавърн припомня, че голите календари бяха нещо напълно нормално през 90-те. В Австралия дори продължава традицията всяка година местни пожарникари да се снимат в униформа и полуголи в компанията на животни.
Въпреки това голотата на австралийските футболистки предизвика и много критики. Част от хората бяха шокирани от абсолютната голота, в която бяха представени спортистките.
"Имаше някакви феминистки, които твърдяха, че сме се били продали - обяснява бившата футболистка. - Уважавам това мнение. Неслучайно не всички от отбора се съгласиха да се снимат. Аз го направих по свои причини. Както и за успеха на националния отбор. И мисля, че постигнахме целта си."
След отказването си от футбола Трейси се насочва към минната индустрия. "Когато кажа на колега, че съм бивша футболистка, първото нещо, което ме питат е дали съм участвала в онзи календар."
Макгавърн признава, че сексизмът и структурата на тялото ѝ са основните причини да реши да се снима гола.
"Още като малка, когато играех футбол, много от момчетата обсъждаха физиката ми, защото съм доста атлетична - обяснява тя. - Имам солидни крака. Не исках да се срамувам от начина, по който изглеждам, затова реших да го покажа в цялост. Да кажа на всички: "Ето така изглеждам чисто гола. Това е моята гола истина."
Много от колежките на Макгавърн се срамуват от фотосесията от 1999-а и отказват да говорят за нея до ден-днешен.
"Още тогава беше рисков ход. Но все пак успяхме да привлечем доста хора на мачовете ни и да добием сериозна популярност. Дали можехме да го направим по друг начин? Не съм сигурна - признава още тя. - Наистина се надявам хората най-накрая да приемат тази част от истоирята и да спрат да се срамуват."
"Ох, мамо, пак ли твоето дупе"
За много от настоящия състав на Австралия календарът от 1999-а е събитие от далечното минало. За някои от тях това история от древността, още преди да са се родили.
За Макгавърн това е знак колко много се е развила играта през това време.
"Най-хубавото е, че футболистките в момента не са принудени да правят нещо подобно, за да добият популярност. Хората гледат на тях като на спортистки."
Накрая Трейси не сдържа сълзите си. Толкова много означава този турнир за нея и за всички бивши и настоящи националки.
"Имаме възможност да превърнем футбола в най-популярния спорт с домакинството на това Световно. Знам, че австралийските ще ни подкрепят."
24 години по-късно Макгавърн все още пази онази календар в дома си в Сидни. За нея значи много, но на децата ѝ им е писнало да гледат майка си гола.
"Когато стане дума за това, децата ми често негодуват: "Ох, мамо, пали твоето дупе?", смее се Трейси.
