Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Първо България разби сърцето на Улие, но големите му здравословни проблеми започнаха в Ливърпул

Бившият мениджър на Ливърпул и Астън Вила Жерар Улие почина на 73-годишна възраст - три седмици след операция на аортна аневризма в Париж.

Французинът, който в кариерата си бе начело и на Пари Сен Жермен и Лион, от дълго време се бореше със здравословни проблеми - увреждане на сърцето, високо кръвно налягане и др. Но засега конкретната причина за смъртта му остава неизвестна.

Улие, който изведе Ливърпул до страхотния требъл през 2001 г., беше описан от бившите си играчи и колеги като "страхотен мениджър и невероятно внимателен и грижовен човек", който "винаги е поставял другите на първо място".

Любимецът на феновете на "Анфийлд" преживя животозастрашаващ проблем с кръвоносните съдове по време на мача от Висшата лига на Ливърпул срещу Лийдс през 2001 г. По-късно периодът му в Астън Вила също бе прекъснат по здравословни причини и той никога не се върна към ежедневната работа като треньор, след като напусна клуба през 2011 г.

Френското радио RMC и спортният вестник L'Equipe съобщават, че Улие е починал след сърдечна операция в Париж. Според журналиста на L'Equipe Венсан Дюлюк, Улие е претърпял операция на аортна аневризма преди три седмици и е изписан от парижка болница в неделя.

Изданието твърди, че е изпратил съобщение на близки през уикенда със следното съдържание: "Страдам, но ще се преборя с това."

След като се разпространи новината за смъртта на наставника, Ливърпул отдаде почит на бившия си мениджър: "Скърбим за кончината на треньора ни, с когото спечелихме требъла - Жерар Улие. Мислите на всички във футболен клуб Ливърпул са със семейството на Жерар."

Астън Вила и много футболисти, играли под ръководството на Улие на Острова, споделиха мъката си в социалните мрежи

"Обичах го безумно. Той ме промени като човек и като играч и върна Ливърпул към трофеите. RIP, шефе", написа Джейми Карагър.

Гари Линекер пък написа в Twitter: "О, не! Отиде си Жерар Улие. Един от най-умните, най-топлите и най-прекрасните хора във футбола. #RIPGerard."

Ето и думите на бившия нападател на Ливърпул Майкъл Оуен: "Абсолютно съм съкрушен от новината за кончината на стария ми шеф Жерар Улие. Страхотен мениджър и истински грижовен човек. #RIPBoss."

***

Улие пристигна в Ливърпул през лятото на 1998 г., първоначално като част от треньорски тандем с Рой Евънс, преди да поеме еднолично отбора само четири месеца по-късно.

Той ръководеше цялостното преструктуриране на Ливърпул и взe играчи като Сами Хупия, Дитмар Хаман, Владимир Шмицер и др. Французинът промени тактическата философия на "червените" и ги върна към трофеите, както отбеляза и Джейми Карагър.

Незабравим остава требълът от 2001-ва, когато феновете бяха хвърлени в екстаз с победи в турнира за ФА къп, Купата на УЕФА и Купата на лигата. През пролетта на споменатата година мърсисайдци завършиха на трето място във Висшата лига.

На финала в Европа бе победен испанския Алавес в мач за историята, завършил 5:4. А само дни преди това два късни гола на Майкъл Оуен осигуриха вълнуващия обрат на "червените" срещу Арсенал в шоуто за Купата на "Милениъм" в Кардиф.

Няколко месеца след триумфите - през октомври 2001-ва - Улие почувства силно неразположение по време на мача на Ливърпул срещу Лийдс.

При прегледите беше установен сериозен сърдечен проблем, който доведе до 11-часова спешна операция. Почти половин година Улие остана далеч от резервната скамейка, докато се възстановяваше.

В крайна сметка лекарите му позволиха отново да изпълнява задълженията си и през 2003-та пак изведе Ливърпул до спечелването на Купата на лигата.

Но французинът напусна клуба в края на сезон 2003/04, за да бъде заменен от Рафаел Бенитес, слагайки точка на шестгодишното си управление на "Анфийлд".

"Ливърпул означаваше шест години щастие за мен. С всички в клуба имах страхотни отношения", каза Улие при заминаването си.

***

След неособено успешна кариера в долните френски дивизии, Улие става треньор през 1973 г. Първата му престижна работа е в Ланс, след което поема Пари Сен Жермен.

През 1988-а влиза в щаба на националния отбор, а след това води за кратко "петлите", но е освободен, след като не успява да ги класира за световното първенство.

Знаете - "Парк де пренс", Емо Костадинов, САЩ'94...

Описва загубата от България в Париж като "най-катастрофалния сценарий, който човек може да си представи"

Но въпреки фиаското, никой не отрича, че на Улие до голяма степен се дължи полагането на основите на господството на националния отбор на световно ниво след въвеждането и налагането на френската академична футболна система.

Френската държава оцени това и през 2002 г. специалистът бе удостоен с ордена Legion d'Honneur.

След като се прибра в родината си той изведе Лион до две поредни титли, след което си взе няколко години почивка. През 2010-а пое Астън Вила, но бе само един сезон начело на бирмингамци, тъй като проблемите със сърцето се задълбочиха. Той не води отбора от скамейката в последните му няколко мача от кампанията и бе посъветван от лекарите да предвиди дълго време за възстановяване. Така и не се завърна в треньорския занаят.

За последно Улие работеше като ръководител на футболното звено на Red Bull, който притежава РБ Лайпциг, РБ Залцбург и Ню Йорк Ред Булс, като същевременно бе и консултант на ръководството на Лион.

Съпругата му, Изабел, изигра решаваща роля за оттеглянето му от футбола заради притесненията ѝ за неговото здраве. Двойката има двама сина.

В интервю от 2011-а Улие споделя: "След няколко седмици ще стана на 64. Току-що прекарах първото си свободно лято от години заедно със съпругата си, двамата си синове и внуците си. Здравето трябва да е преди всичко. Изглежда моите съдове и артерии са по-слаби от тези на обикновения човек. Сърцето ми е добре, силно е, но артериите са слабото ми място и стресът може да разкрие тази слабост."



Най-четените