Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Покрито разследване, амфети и адска жега: Смъртта, която роди допинг контрола

Покрито разследване, амфети и адска жега: Смъртта, която роди допинг контрола

На Олимпиадата през 1960 година в Рим се случва инцидент, който драматично ще промени отношението на спорта към веществата, подобряващи физическото представяне, и ще роди желание за контролиране на употребата им.

За Кнуд Йенсен не се знае много. Роден е през 1936 г. във втория по големина град на Дания - Аархус. След като завършва училище, се мести в столицата Копенхаген, където се жени за племенничката на двукратния олимпийски шампион по колоездене Хенри Хансен.

Самият Йенсен постигал добри времена на педалите и успява да влезе в националния отбор. Класира се за Олимпиадата в Рим, която ще се окаже първата и последната за него.

На 26 август се провежда отборното състезание на 100 км. Адска жега от над 40 градуса съпровожда старта.

По средата на дистанцията на един от датските състезатели - Йорген Йоргенсен, му прилошава. Колоездачите обаче нямат избор - не могат да си позволят да спрат, тъй като по правилата на състезанието поне трима от състезателите от всеки отбор трябва да завършат.

20 километра преди финала и 23-годишният Йенсен се оплаква, че не се чувства добре. От двете му страни карат Вагн Бангсборг и Нилс Баунсе и го прикрепят с ръце.

До финала и златните медали остава малко. Бангсборг и Баунсе поливат Йенсен с вода само и само да прекосят финалната линия. Не спират да му говорят, за да го разсейват от физическите му проблеми.

Нищо от това обаче не помага. Йенсен губи съзнание и пада от колелото, в резултат на което получава сериозна черепно-мозъчна травма.

Лекарите бързо се притичват на помощ и с линейка го отнасят до лекарския пункт. Борят се за живота му в продължение на няколко часа, но Йенсен издъхва без в нито един момент дори да се върне в съзнание.

Според официалната версия датчанинът умира от слънчев удар. Малко по-късно се оказва, че причината за смъртта е съвсем различна.

Йенсен е вторият спортист, който умира по време на олимпийски игри. Първият подобен случай е почти 50 години по-рано. През 1912 г. португалският маратонец Франсиско Лазаро решава да намаже цялото си тяло с восък, за да ограничи потенето.

Успява, но това не само че не му носи победата, но и го погубва. Заради невъзможността да се поти, тялото му прегрява и спира да функционира.

За разлика от трагедията с Лазаро, около смъртта на Йенсен започват да се прокрадват различни слухове. Пресата пише, че в организма на 23-годишния колоездач е открит амфетамин.

В онези години не се води борба срещу допинга и много от състезателите използват амфетамин, за да подобрят резултатите си.

Треньорът на датския отбор Олуф Йоргенсен признава, че е давал на атлетите си медикамента рониакол, който спомага за разширяване на кръвоносните съдове, с което и снабдяването на мускулите с кислород. По-късно обаче се отрича от думите си.

Датската федерация по колоездене също отрича използването на забранени субстанции. Но въпросите стават още повече, когато властите отказват да разкрият официалната причина за смъртта на Йенсен.

Копие от доклада от аутопсията получава само семейството му. Всякакви подробности около смъртта на колоездача остават скрити от публиката.

Трагедията дава началото на големия разговор за използването опасни вещества за подобряването на спортните резултати. В МОК смъртта на Йенсен се дава като пример какво се случва, когато няма регулации на веществата, които спортистите приемат.

През 1967 г., при изкачването на Мон Венту в 45-градусова жега, друг колоездач - Том Симпсън, пада от велосипеда си. Никой не придава голямо значение на това, след като британецът се връща на седалката, но след 500 метра отново рухва и този път остава на място.

По-късно в кръвта на Симпсън е открит коктейл от алкохол и наркотици, а в джоба му - три пакета амфетамин (две вече празни).

Топлината изостря действието на дрогата: понякога спортистите припадат поради прегряване, но комбинацията от силна жега и амфетамини е смъртоносна.

Така, само година по-късно, МОК въвежда първия допинг контрол. По време на зимната Олимпиада в Гренобъл през 1968-а се анализират първите допинг проби. От 86 тествани спортисти няма нито една положителна проба.

Няколко месеца по-късно - на летните Игри в Мексико през 1968 г., е хванат първият спортист с допинг.

Състезателят по модерен петобой Ханс-Гунар Лилевал е лишен от бронзовия си медал, защото преди състезанието е изпил две бири за успокоение на нервите.

На Олимпиадата в Мексико има и още положителни проби, а борбата с допинга на най-високо ниво продължава и до днес.

 

Най-четените