Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Помислих се за Бог, но обичах да купонясвам прекалено много": Пропадането на един Галактико

"Помислих се за Бог, но обичах да купонясвам прекалено много": Пропадането на един Галактико Снимка: Getty Images

Кариерата на Ройстън Дренте не се разви по план. След като бе привлечен от Реал Мадрид през 2007 година се очакваше всичко за него да тръгне във възходяща посока, но холандецът така и не оправда очакванията към себе си.

На 35 г. лявото крило продължава да играе, подвизавайки се по долните испански дивизии. Повечето фенове обаче са го забравили напълно, тъй като след Реал поигра за Евертън, след което изпадна от елитната футболна карта.

"Не бях готов да стана професионалист - признава Дренте в интервю за "La Gazzetta dello Sport. - Помислих се за Бог, но прекалено много обичах да купонясвам. Ако искаш да си на върха, трябва да се научиш да комбинираш тези две неща."

В петте години, в които бе собственост на Реал Мадрид, Дренте изигра общо 65 мача с бялата фланелка - повече, отколкото за който и да е друг отбор в кариерата му. Само по себе си, това е достатъчно доказателство за това колко кратко се задържа крилото, където и да отиде.

В тези пет години Дренте бе отдаван под наем в Еркулес и Евертън, където прекара последния сезон от престоя си на "Сантяго Бернабеу".

"През 2007-а бях на 20 г. - спомня си Ройстън. - Бях в пика на кариерата си. Беше трудно за обяснение. Изпълних мечтата си да вляза в тази съблекалня (на Реал - б.а.). Никога няма да забравя тези моменти.

От едната страна е професионалният живот на футболиста, а от другата - личният живот. Най-трудното за мен тогава бе, че трябваше да променя начина си на живот, и то веднага. Сега осъзнавам колко грешки съм допуснал и че не съм правил нещата по правилния начин."

Въпреки всичко Дренте пази изключителни спомени от времето си в Реал Мадрид.

"Раул беше пример за всички - казва още крилото. - Мичел Салгадо ми беше като брат, а Гути беше мой баща.

Не бих определил кариерата си като провал. Имах и много приятни моменти. Бях много щастлив, все пак играех за най-великия клуб на всички времена - Реал Мадрид. Никой не може да ми го отнеме.

Винаги ще пазя Реал Мадрид в сърцето си. Завинаги ще остана фен на Реал Мадрид."

   

Най-четените