Атакуващ футбол, креативност в средата на терена, висока преса. Смяна на позициите, захождащи по фланговете бекове и влизащи навътре крила. Оставяне на големи празни пространства в собствената половина, така че да се насити тази на съперника и топката да се отнема, когато опонентът се опитва да изнася.
Всичко това ви звучи познато, нали?
Това е модерният футбол, който сме свикнали да гледаме в топ първенствата. През 90-те години обаче един треньор се опитва да наложи дори още по-рискова игра, и то не къде да е, а в Италия. Мястото, на което по това време защитата е най-важна. А катеначото е религия, на която италианците се кланят почти толкова безпрекословно, колкото на Исус Христос.
Естествено, обявяват Зденек Земан за футболен терорист. Човек, изповядващ самоубийствена тактика за своя отбор, и който е автор на крилатата фраза: "По-добре да загубя с 4:5, отколкото да победя с 1:0!".
Роденият в Прага специалист никога не е играл професионален футбол. През 1968 година се мести да живее в Сицилия при чичо си Честмир Вицпалек, който е играл за Ювентус, Парма и Палермо. Именно в Италия се влюбва във футбола.
Същата година е операция "Дунав" в Чехословакия. Тогава силите на Организацията на Варшавския договор нахлуват в Чехословашката социалистическа република след неуспешни преговори да се предотврати по-нататъшното изпълнение на реформите от периода на политическа либерализация в страната, известен като Пражка пролет. Всички тези процеси карат Земан да остане в Италия, а това променя посоката на живота му.
Зденек започва да следва в Университета в Палермо, а преди да завърши по специалност "Спортна медицина", вече се изявява като треньор в някои местни аматьорски отбори. През 1974-та започва работа в академията на Палермо, а компания му прави някой си Ариго Саки.
Първият отбор, който Земан води, е Ликата. Още тогава проличават две неща, които определят кариерата му - атакуващ футбол и безрезервно доверие към младите футболисти. Завършва напълно футболното си образование в Коверчано, а през 1985 става шампион на Серия "Ц2", водейки отбор, който е пълен с младоци.
През 1986 година започва да води Фоджа и извежда тима до Серия "А", след като през сезон 1990/91 отборът му е най-резултатният във втория ешелон. Системата на игра е луда - 4-3-3 с неуморни бекове, които непрекъснато се включват в атака, за да тормозят противника. А тройката отпред не е от централен нападател и две крила, а от трима централни нападатели.
"Проблемът на италианските треньори е, че се страхуват да загубят. Защото се страхуват да не изгубят работата си", казва Земан.
Той няма такива проблеми.
Но именно това треньорско безстрашие му създава множество проблеми. В края на сезон 1991/92 Фоджа изиграва магическо първо полувреме срещу Милан на Фабио Капело. Тимът се прибира на почивката с аванс от 2:1, показвайки наистина виртуозна игра срещу "росонерите". През втората част обаче Милан вкарва седем безответни гола и побеждава с 8:2. През същия този сезон миланският гранд става шампион, а Фоджа завършва девети. Тимът на Земан обаче е вторият най-резултатен в шампионата.
Горе-долу по това време излиза и терминът "Земанландия" - царството на младите. Земан обожава млади играчи и създава атмосфера, която е мечтана за изгряващи звезди. След като през 1994-та отива в Лацио, дава възможност за изява на младия и елегантен тийнейджър Алесандро Неста. Легендарният бранител му е благодарен и до днес.
"Забелязах веднага качествата на Алесандро. Той беше част от примаверата, но тренираше с нас. Шефовете искаха да го пратим в Серия "Ц", за да се обиграва, но аз исках да го наложа в състава", спомня си Земан.
През 1997 година чехът взима противоречивото решение да поема вечния враг Рома. Там създава специални взаимоотношения с момче, на което лепва прякора Звездата. Въпросният нападател получава лично от Земан и фланелката с номер 10. Неговото име е Франческо Тоти. Италианецът вкарва 14 гола през сезон 1997/98 и 16 през следващата кампания.
Да загубиш красиво
Най-големите успехи в кариерата на Земан си остават две промоции от Серия "Б" в елита - първата с Фоджа в началото на 90-те, а втората - с Пескара няколко десетилетия по-късно.
Неговата следа обаче е далеч по-дълбока и трайна. Той е човек, който иска "да се играе футбол, все едно е реклама", сякаш се промотира някакъв продукт. Без да се робува на резултати. Побеждавал е Фиорентина с 8:2, унижавал е тимове като Ювентус, Наполи и Интер, дал е шанс на някои от най-големите таланти. Дори популярният италиански певец Антонио Вендити е посветил песен на Зденек Земан.
Мразен е само от Жозе Моуриньо - човек, за когото резултатите са най-важни.
"Очаквате треньор, спечелил 25 трофея, да отговаря на някой, който два пъти в живота си е спечелил Серия "Б"? Щях да коментирам, ако ми зададете въпрос за Трапатони или Капело. С радост ще отговоря, ако ме попитате нещо за тях, но Земан... Моля ви, бъдете сериозни", така Специалния коментира чешката легенда.
Но това не бива да ни учудва. Опознахме добре Специалния през изминалите две десетилетия, в които постигна всичко.
Зденек не може да се похвали с подобна визитка. Но все пак е футболна вселена и вечна легенда на играта.
