Сезон 2001/02 е в разгара си, а главният изпълнителен директор на ФА Адам Крозиър е на тръни от нездравото съперничество между Арсенал и Лийдс.
Йоркшърци тъкмо са победили "топчиите" с 2:1 на техния "Хайбъри" в още един разгорещен сблъсък между двата отбора. Четирима играчи на гостите получават жълти картони в рамките на първите 17 минути, а Лий Бойър и Дани Милс по-късно са изгонени от рефера. Вторият картон на Милс е показан за брутален фаул срещу Ашли Коул. На терена настава меле, докато левият бек лежи на тревата безпомощно.
"Мачът между Арсенал и Лийдс се превърна в нещо, което не е съвсем нормално и желано - коментира Крозиър и призовава клубните босове Дейвид Дийн и Питър Ридсдейл да се срещнат за "мирни преговори". - Има неща, върху които трябва да поработят, защото това съперничество не е здравословно."
Този мач е третият пореден между двата тима, след който Футболната асоциация започва разследване. Предишните седем срещи включват четири червени картона и над 50 жълти...
Историята на омразата
Дори и за страстни почитатели на Премиършип от по-младите поколения враждата между Арсенал и Лийдс не е сред най-известните и очевидни на Острова, но тя има дълга предистория.
Под ръководството на Дон Реви Лийдс побеждава "артилеристите" във финалите за Купата на лигата през 1968 г. и за ФА къп през 1972 г. През 1971-ва пък лондончани изпреварват йоркшърци с една точка за шампионската титла в тогавашната Първа дивизия. Горещи сблъсъци на терена и настръхнали фенове по трибуните във всеки мач - това са задължителните неща във всеки двубой.
В изключителната си творба Fever Pitch Ник Хорнби пише следното за загубата на Арсенал за Купата през 1972-ра: "Самият мач беше толкова мрачен, колкото всички останали между Арсенал и Лийдс. Двата отбора вече си имаха закачка и техните срещи бяха нискорезултатни касапници. Моят приятел Боб МаКнаб получи жълт картон още във 2-рата минута и нататък беше върволица от фаулове и препирни, белези по глезените, сочене с пръсти и ръмжене."
Журналистът и почитател на Арсенал Пол Дебрюлер е още по-образен в материала си за SB Nation през 2011 г.: "Лийдс Юнайтед е въплъщение на всичко грозно и нередно във футбола. Затова родителите трябва да пазят децата си далеч от това те да пораснат и да станат фенове на Лийдс, точно както ги пазят далеч от разговорите с плешивите чичковци, които дебнат в края на детските площадки в бели микробуси без прозорци."
В един момент враждата се поразсейва, тъй като Лийдс изпитва сериозни затруднения в годините след Реви. Преди изпадането през 1982 г., йоркшърци записват поражения с 0:7 и 0:5 срещу клуба от Северен Лондон, с който доскоро са се борили за трофеи.
Изминават цели седем години без среща между старите познайници. Но ако липсата разнежва сърцето, в сила е и нещо друго - да ти писне от някого, когато постоянно си с него. Точно така става между Лийдс и Арсенал, след като "белите" са съживени от Хауърд Уилкинсън.
Безкрайни преигравания за ФА къп плюс мачовете за първенството правят така, че двата тима се срещат седем пъти в рамките на 12 месеца след завръщането на Лийдс във висшия ешелон през 1990-а.
Напрежението започна да тлее отново, когато йоркшърци назначават Джордж Греъм за мениджър само една година след скандалното му оттегляне от Арсенал. Точката на кипене обаче е достигната при неговия заместник Дейвид О'Лиъри, друга вечна легенда на "топчиите".
Два месеца, след като бившият централен защитник поема ръководството на тима, Лийдс губи с 1:3 на "Хайбъри", а този двубой връща настроенията в двата лагера от 70-те и в следващите пет години яростта е постоянен спътник на този мач. Ситуацията става неконтролируема, когато Жил Гриманди е изгонен за удар с глава срещу Алън Смит само четвърт час, след като се появява на терена.
Самият Смит, който наскоро е навършил 18 години и играе едва шестият си мач при мъжете, е на терена от пет минути. На вид миловиден - като момче, което пее в училищния хор, - Алън от малък знае как да вади от кожата противниците на йоркшърци.
Години по-късно Франк де Бур от Барселона го нарича"подлец", а защитникът на Уест Хем го определя като "миловидно малко копеленце". Самият О'Лиъри признава, че талантът му в нападение понякога се държи като "обръгнат бандит".
Когато идва време за ответния мач на "Елънд роуд", Арсенал е задължен да спечели, за да поддържа натиска върху Манчестър Юнайтед в битката за титлата. По това време отборите на Арсен Венгер и Алекс Фъргюсън са с равен брой точки и дебненето е голямо.
Смит, натрупал още повече младежка увереност, след като се е наложил в титулярните 11 на О'Лиъри и се е превърнал в любимец на местните фенове, показва такава смелост, че се конфронтира дори с Тони Адамс, без да се страхува от репутацията на бившия капитан на Англия.
Точно както на "Хайбъри", лудориите на нападателя провокират реакцията, която търси. В добавеното време на първото полувреме Мартин Киоун се хвърля с двата крака срещу тийнейджъра и е отсъдена дузпа. Иън Харт застава зад топката, но пропуска.
След почивката идва ред на Адамс да отдаде дължимото на малкия нахалник и нахвърлянето му срещу Смит предизвика масово сбиване.
В игрови план Арсенал натиска и на два пъти домакините чистят от голлинията. Лондончани удрят и греда. Не могат, и не могат да вкарат. И както често се случва във футбола, плащат солена цена за пропуските си. Хари Кюел центрира перфектно на далечната греда, а Джими Флойд Хаселбанк вкарва победно за Лийдс. Голът му поднася титлата на най-големия враг на "белите" в лицето на Манчестър Юнайтед, но въпреки това феновете са доволни, че поне е причинено страдание на Арсенал.
Смит отново си играе с огъня, опитвайки се да раздразни Адамс и Киоун в първия мач през сезон 1999/00, но опитните бойци успяват да стиснат зъби, след като мачът се движи в посока на домакините, които печелят с 2:0.
Когато младокът получава първа повиквателна за националния отбор на Англия през 2001-ва, се озовава място до място с Киоун на вечерята в базата на "трите лъва", а опитното куче го пита: "Няма да се отваряш, нали?".
Завръщането на Арсенал на "Елънд роуд" се провежда в мрачна атмосфера.
Двубоят е само седмица, след като привържениците на Лийдс Кристофър Лофтъс и Кевин Спайт са убити в касапницата в Истанбул преди първия мач от полуфиналите за Купата на УЕФА срещу Галатасарай.
Отборът на Арсенал, който в крайна сметка губи от Чим Бом на финала в турнира в Копенхаген, помрачен от насилие, безредици и намушквания с нож на още четирима англичани, излиза с букети, които подарява на съперниците, преди да постигне разгромяваща победа с 4:0. И този мач не минава без изгонване, като Харт вижда червения цвят за нарушение срещу Денис Бергкамп.
Когато Лийдс стига до полуфиналите на Шампионската лига през кампанията 2000/01, мачовете му срещу Арсенал получават допълнителна пикантност благодарение на трансфера на Марк Видука, който заформя сериозна вражда с Мартин Киоун.
"Артилеристите" си отмъщават за това, че Лийдс е съсипал шампионските им надежди две години по-рано, печелейки с 2:1 на "Хайбъри" в края на сезона. Поражението реално слага край на шансовете на "белите" отново да се класират за Шампионската лига - провал, който в крайна сметка има катастрофални финансови последици за клуба.
Но не победата на лондончани, а Киоун е в заглавията заради две безумия срещу Лий Бойър и Видука.
За първото е оневинен, но за удара с лакът срещу австралиеца е наказан за един мач и глобен с 10 хил. паунда. Според легендата Видука е стиснал зъби на терена, но в тунела е хванал защитника за гърлото, притиснал го е към стената и го е "вдигнал във въздуха".
Само три месеца по-късно Лийдс се завръща на "Хайбъри", за да грабне победата, приключвайки с девет души, което кара шефа на ФА Крозиър да помоли двата клуба за мирни преговори (случката от началото на текста). Гласът му обаче е глас в пустиня.
Видука на свой ред сръчква Киоун при равенството 1:1 на "Елънд роуд". Нападателят успява да избегне наказанието, но О'Лиъри е бесен от недисциплинираността на неговия отбор. "Ако играчите не могат да се държат както трябва, няма място за тях - беснее мениджърът. - Вече им казах какво имам предвид."
Треньорът е обезпокоен и от завърналия се стар прякор на отбора Dirty Leeds (Мръсния Лийдс), докато се води делото срещу Лий Бойър и Джонатан Уудгейт, които са обвинени в пиянски скандал и нанасяне на побой над студент в нощен клуб.
"Когато чета за Мръсния Лийдс, много ме боли. Това произтича от публичността около процеса в Hull Crown Court. Това върна клуба много назад", коментира О'Лиъри.
Донякъде изненадващо, Венгер прави следното изявление след мача: "Харесва ми да гледам такива битки, в които и двамата играчи го искат. Когато прекалят, реферът трябва да реагира и да ги накаже. Но когато си фен и си плащаш, за да гледаш мачовете, искаш да видиш такъв вид отдаденост. Те са играчи, които използват физиката си, а не са подлеци на терена. И ако се отнеме от тази агресия на играч като Мартин, тогава той ще бъде по-малко ефективен."
За следващия сблъсък О'Лиъри вече е сменен от Тери Венейбълс, който призовава за спокойствие преди домакинството на Арсенал през 2002-ра. Йоркшърци вече се борят с тежка финансова криза, а "топчиите" записват комфортно 4:1.
И все пак Лийдс намира сили да нанесе още един последен удар по големия съперник, печелейки с 3:2 в столицата благодарение на късно победно попадение на Видука в ответния мач, за да подари отново титлата на Манчестър Юнайтед. Но по-важното - да си осигури елитен статут за още един сезон.
Тази победа начертава нещо като нова историческа линия по отношение на това знаменито съперничество, връщайки спомените за упадъка на "белите" след Реви.
Хората на Венгер пък започват рекордната си серия от 49 мача без загуба на Непобедимите.
Лийдс изпада след края на кампанията, като губи с общ резултат 2:13 трите си мача за първенството и за Купата срещу "артилеристите".
Но това е то - футбол и съдба. Както и една вечна искра, която винаги може да предизвика голям пожар. Футболен пожар между Северен Лондон и Западен Йоркшър.
